ShadowDance

Аз не отричам че тези работи съществуват – не съм сляп и, в повечето случаи, не съм и идиот, така че не мога да отрека нещо, което е пред мен. Но аз ОТКАЗВАМ да съм част от това нещо, а и не съм само аз.

С това съм дословно съгласен. Но как го комбинираш с:

Не, това не се отнася занас в България. Мога да му съчувствам за загубата на жена му, но това просто не са нашите проблеми - това са техните.

Не, остави, това е тъпа провокация, аз най-добре знам как на човек собственото му мнение се избирстря в процеса на такива разговори. Истината за мен обаче се съсредоточава в това, което каза Регса - погледни си през прозореца. Този текст е писан за целия свят и важи за целия свят. В много отношения - двойно за нас в България. И това, че някои хора се бунтуват срещу целия пандемониум, не променя с нищо истината.

Към целия този разговор нямам много какво да добавя, всичко, което мога да кажа, го е казала Марфа. Истината е такава и няма смисъл да си затваряме очите за нея.

Иначе статията наистина е много добра, много точна и много добре написана. Но за мен най-красивото в нея беше:

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Рол, последният ти цитат и за мен е най-въздействащото от статията. А иначе като цяло много ми хареса - абсолютна истина.

А моята реакция беше същата като на Дилвиш, макар и май по различни причини. Това не се отнася за нас. Като общество не сме на този етап. Ако нещо съвпада, то е случайно. Тълкуванието на Марфа е различно от моята представа за идеята на този текст. Няма да почвам и аз с цитатите, но за мен посланието (как я мразя тази дума) беше: "обществото е презадоволено материално и бедно духовно". Първото не знам кой може да твърди, че е вярно за България.

Статията ми напомни на писанията на Ерих Фром.
Спора между Дилвиш.... и Марфа ми напомни на хипотезата ми за форума и че все пак (за съжаление) до голяма степен съм прав.
Всичко, като цяло ми напомни, че аз съм много щастлив човек (естествено сравнително погледнато). Дилвиш не е прав за някой неща. Има твърде много хора, които предпочитат да имат вместо да бъдат, изпускайки собственото си щастие.... Тъй като не искам да се забивам в безмислен спор- няма да продължа. Само ще кажа, че като цяло съм съгласен със статията. Идеята ми е малко изтъркана (лично на мен). Тия неща отдавна съм ги осъзнал. Убедил съм се в едно, обаче- колкото и да говориш на някой, да му обясняваш..... Колко е трудно да го промениш само! Почти невъзможно е.... Това е кофтито в цялата работа.
Дилвиш- поздравления! Ако тия неща, които ги казваш са истина (склонни са да се самозалъгват хората) значи си щастлив човек....
А мен... Мен ме боли кръста. Имам да уча една камара мятериал за 6 изпита, искам да се подготвям за WCG (стар крафт рулзззз!)... Абе разни ей такива неща. И аз се усмихвам. Хубаво е когато човек иска да прави нещо. Когато има желание да се бори....
Сигурно звуча твърде оптимистично и дори утопично, но щастиетито на един човек зависи предимно от него самия. Тези които не са щастливи да си помислят по-въпроса. Все пак абсолютни неща няма (или поне е твърде вероятно да няма). Не може без разпочарования в живота. Но дори да сме накиснати до шията в лайна, това не би трябвало да ни пречи да се усмихваме на птичките, пчеличките, готините задници, шоколада ( о живота има смисъл!) и т.н.
Така се опитвам аз да живея. Мисля че като цяло успявам. Макар че остава още много да уча....
Щастието е вътре в нас....
" Важното е да не ти пука и да ти става оная работа."

Джайм, друже, благодаря за поздравленията. Но ако имаш някакви съмнения в скромната ми персона, заповядай на по бира и се увери самолично каква е истината .

Внимавай! Ще го запомня (за бирата де, не за съмненията). Когато отново ми се наложи да пресека бездната от 250 км до София, може и да се уверя на практика.

"Тесен и стръмен е пътят към истината, но за праведния е като широк друм".
На края на въпросния друм ще те чакам с бирата - само свирни поне 2 часа предварително.

Хм... Надявам се някой ден да не съжаляваш за тези думи като ти се изтреса изненадващо.

Знаете ли какво ми хрумна току що? Dil е прав, че ние тук в България и дори ние на Балканите на притежаване и половината от нещата, с които Гарлин започва всяко свое ново изречение, но за сметка на това имаме всичко след "но" и то даже в повече.
Мисля, че ние все още имаме нещо като втори шанс това "НО" да спре да съществува. Имаме път, който може да ни изведе на друго място, ако все още има някой, който да успява да види всичко отстрани. И може би не сме единствените.
Есето на Гарлин прилича повече на предупреждение какво ще се случи, когато стигнем там закъдето сме тръгнали сега. Но това незначи, че няма възможност да го избегнем.

Регс, всички богове, богини, богчета и божествени кажжгоде-та дано те обсипят с благословиите си! Най-накрая някой да види нещата от моята гледна точка! Щях да ти сваля шапка, ако имах такава.

__________________________

Заб. към Рол: Рол, не завиждай - аз имам повече от една шапки, които всъщност нямам, така че мога да (не) ги свалям и по няколко пъти (или трябва да е по "николко" пъти?).

Тва вече го писа на друго място, сори :Р

Dilvish, благодаря, ама Rol май е прав!

Регс, ти що не щеш да наминеш на киното да се видим наживо?

Roland of Gilead wrote:Регс, ти що не щеш да наминеш на киното да се видим наживо?

Защото ще ми се съсипе "лунния профил" на дневна светлина.
Между другото това предложение не крие някаква заплаха, нали?

Мне, просто желание да се видим с новите юзъри :)