ShadowDance

Хуморът в научните статии е ограничен до заглавието в най-добрия случай. Научната литература не е забавна, това не й е целта, целта й е информативност, факти и термини.

Всички тези книги, за които говорите, не са научна литература, а в най-добрия случаи научнопопулярна. Предназначени са за широк кръг читатели, както пишеше преди време на тоя тип книги, тоест не трябва кой знае какво образование, за да ги прочетеш. В тях може да има хумор, художествени похвати и затова са на границата между научната и художествената литература и за мен в много отношения са на едно ниво. Така че ако четеш Тотем и табу, това може да се равни на прочитането на художествена литература, но ако четеш Терапия на психичните заболявания, това е научна литература и си е работа и/или учене.

thorn wrote:Всички тези книги, за които говорите, не са научна литература, а в най-добрия случаи научнопопулярна. Предназначени са за широк кръг читатели, както пишеше преди време на тоя тип книги, тоест не трябва кой знае какво образование, за да ги прочетеш.

Това трябваше да бъде написано още на първата страница. И вероятно щеше да бъде, ако тъпият дъжд не ми беше затрил интернета вчера...

BTW, ако си говорим за научно-популярни книжки, аз препоръчвам "The Science of Discworld" на познайте-кого и двама учени. Забавна е. Иначе със следваща поръчка от американския Амазон вероятно ще се докопам до Microcosm.

Може да говорят всички. Но не и авторът на темата, Jaime, който питаше за баш професионалната литература, а не за научнопопулярната такава.
Лично, гледам да съм в крак със специалноста. И това, че не я завърших и не работя по нея!
Но открих, че има доста дбора професионална литература и за секратарки, Office Managers или Personal Assistants. Така че се подвизавам и там. Чета испанско законодателство, за да сме в крак с промените по закона за защита на лични данни, за което съм отговорна аз. И т.н.

За мен лично отмина времето, в което ми беше интересно да чета неща, свързани с работата ми. До един момент се зарибявах и ми беше интересно, но после осъзнах че съм един прост занаятчия и нищо кой знае какво не върша, така че ентусиазма ми увяхна.

Най обичам да чета научно художествена литература. Тип Крайтън. Харесва ми как върху действителни събития и факти, са наслагани измислени ситуации и герои. Например в последната му книга(Ген), има на места отпечатани ИРЛ статии от вестници.

Доколкото схващам, въпросът е дали сме стигали до момент, в който предпочитаме да четем повече професионална, отколкото художествена литература (за научнопопулярна литература изобщо не става дума). Имаше време, когато бях близо до този момент, поради което и си смених работата. Накратко, прекаленото четене на професионална литература е просто форма на работохолизъм, и най-добрият вариант е човек да си наложи да не чете професионална литература извън работното място.

Тук изобщо не става дума за противопоставяне - не познавам човек, който да иска да е добър в това, което прави, и същевременно да не чете професионална литература (стига да има такава). Аз самият чета доста професионална литература, почти всеки ден, но гледам да е само в работно време, защото иначе човек не може да си почива и да живее истински. Естествено, ако някой иска да е абсолютно най-добрият в професионалната си област, тогава без извънредно четене едва ли ще стане. Но ако не е това целта, тогава трябва да се вземат мерки спешно, защото иначе става страшно.

Колкото до посоката, която разговорът пое в един момент, а именно коя литература е по-добра - спорът е абсолютно ненужен, защото целите на професионалната и художествената литература са различни, и не виждам защо е нужно някой да си усложнява живота, като спори по този въпрос.

Преминах бързо през темата, като през научен текст на първо четене и бих желал да споделя, че четенето за професията и четенето за удоволствие според мен са две различни занимания. От това не бива за се прави извод, че моята професия не ми доставя удоволствие.
Просто - целта на едното и другото четене са различни.
Никога няма да престана да чета fiction, защото това са книгите, които винаги чета преди заспиване и когато искам да остана сам със себе си.

Понеже разбрах, че в тази тема са писали много психолози, бих желал да попитам към какъв тип литература квалифицирате книгите на Морган Скот Пек?

Нямам оригиналното издание на "Next" на Майкъл Крайтън, но това, което ми направи голямо впечатление в предишната му книга "State of Fear" беше голямата библиография в края - отпратки, като в научна статия. От любопитство проверих в същата книжарница, от която си бях взел книгата на английски и българското издание на "Бард". Оказа се, че издателят или преводачът (тук само бих могъл да гадая и не искам да обвинявам никого) беше решил да спести точно тези десетина страници в българския превод. За мен това беше равносилно на осакатяване и подигравка с труда на автора. Освен това, превръщаше книгата само в евтин трилър с банален сюжет.
Ако някой има пълното издание на "Next" ще ми е интересно да сподели какво има в края на книгата.
PS. Аз я имам на английски само в .lit формат предоставена от bookz

Леле, тая тема доста се е разрастнала докато ме е нямало
F242, признавам си, че не съм чел Скот Пек. Имам идея за какво става дума и бих го сложил на границата между научната и по- скоро научно популярната литература от типа "да опознаем себе си".
Докато четох всичко, което сте изписали ми дойде една мисъл, а именно, че научната литература в сферата на психологията и психиатрията е малко по- различна от научната литература в повечето сфери...
И това със сигурност променя нещата доста....

JaimeLannister wrote: Имам идея за какво става дума и бих го сложил на границата между научната и по- скоро научно популярната литература от типа "да опознаем себе си".

Мисля, че беше издателство "Кибея", ако греша, да приемат извиненията ми, които в името на комерсиализма издадоха за първи път на български една от най-добрите книги на M.S.Peck с оригинално име "The Road Less Travelled", като " Изкуството да бъдеш Бог"
Кой сериозен човек би си купил книга с такова име?
Кой даже би я докоснал да я разлисти и да види за какво става въпрос и да прочете истинското и име?
За щастие - някъде малко по-късно, същото издателство публикува и втора книга от него на български - този път преводът на заглавието не беше осакатено - People of The Lie беше преведено, като "Хора на лъжата". Взех си книгата и след това се върнах към предишните.
Повече няма да разказвам. Само искам да кажа, че синтезът между християнство и психология от 20 век никога не е бил толкова добър, колкото в неговите книги.