Страх

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon Jun 23, 2008 3:49 pm

shayhiri wrote:Ми, Базиле, аз съм расъл на село до двайстата си година. Обясни ми как така не само не ме е гонил бик, ми не ме е ритало магаре/кон/катър, блъскал коч, кюсала крава, хапало прасе, за кучетата вече казахме, и т.н.?

С глиган ше ме плаши. Точно СТРАХА усещат животните, точно заради него ви гонят. Или ако сте направили неква глупост. Виж Живика, като се е врътнал мъдро при вида на мечките, дали е имал некъв проблем. Ако и да е брал малко страх.

де да беше така-

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 23, 2008 3:50 pm

РРС, точно страхът е, бате. Аз съм АБС. уверен, че кучето НЯМА да ме ухапе (говорим за уличните кучета, не за някой евентуален дресиран да убива мутант). Или че ако все пак тръгне да ме хапе, ще му избия зъбите или нещо по-лошо. (Веднъж се наложи, шото онова се изживяваше като пазач на територия, а аз бях с момиче, което да пазя. После МНОГО ми беше жал за гаденцето.

Гадно недоразумение.) Кучето тия мои нагласи ги вижда като с триметрови светещи букви над главата ми, мислиш ли, че ше направи некоя глупост?

А цитираните от теб 100 опита отдавна съм ги прехвърлил многократно.

Теб пък що те ужили пчела? Не знам да го правят, ако не са провокирани.

Post by **Moridin** » Mon Jun 23, 2008 3:53 pm

Шайх, бесни кучета да си чувал?

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon Jun 23, 2008 3:55 pm

shayhiri wrote:РСС, точно страхът е, бате. Аз съм АБС. уверен, че кучето НЯМА да ме ухапе (говорим за уличните кучета, не за някой евентуален дресиран да убива мутант). Или че ако все пак тръгне да ме хапе, ще му избия зъбите или нещо по-лошо. Кучето тия мои нагласи ги вижда като с триметрови светещи букви над главата ми, мислиш ли, че ше направи некоя глупост? А цитираните 100 опита отдавна съм ги прехвърлил многократно.

Теб пък що те ужили пчела? Не знам да го правят, ако не са провокирани.

Ами събирах мед както съм събирал години наред, и бях 100% уверен че няма да ме ужили-както не беше жилила никога, и както си стоях и БАМ- във врата след което извадих голям късмет че носехме инжекции против отровата за свако ми който е алергичен (а пък аз не бях алергичен дотогава ).
И кажи как да не ме страх като ме бяха забили в казармата на вишката където пчелите си бяха направили кошер при положение че дебилните военни не осигуряват и една жалка аптечка на постовете.
За куче- недей така - никога не с е знае дали си срещу някое "бясно" куче или е обикновено. Имам един приятел лекар- колко случая с джигити които не ги е страх от кучета ми е разправял.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 23, 2008 4:15 pm

Шансът, Жоро - особено в града - е същия като да срещнеш сред хората убиец, тръгнал да те коли. (Да не говорим, че си има явни симптоми, ако наистина е бясно.) Нали се сещаш, че точно тва отношение предизвиква тяхната реакция. И човек да беше, ако го гледаш на кръв, ше дойде да ти иска обяснение. И като ръчнеш да бягаш, ше те гони докато не ти забие един шут в гърба, най-малкото. Толкова е просто.

Абсолютно сериозно говоря, хора. Ако те ухапе дресирано марково куче, съдиш до дупка собственика (или му правиш нещо друго аналогично лошо). Ако те ухапе улично куче, сам си си виновен. Или е надушило необоснования ти страх, или си го провокирал директно, тва е.

РРС, ми да беше казал по-рано за пчелина, баси.

Естествено, че ше те ужилят поне веднъж. Жалко, че си се оказал алергичен, но аз - без да имам алергия - не бих и помислил да се вра из кошерите на ежедневна база.

За другото са ти виновни военните, не пчелите.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon Jun 23, 2008 4:18 pm

така ама говорим за страха като чувство не за кой къде се вре и кой е виновен и защо е станало нещо

А пък независимо по какъв повод чувството го има.
Това да не се вреш при акулите защото знаеш че не добра идея го слагам в категорията на осъзнатия, разумен страх който води до предпазливост.
А пък страхът който няма смисъл- например от неотровни змии само защото са змии е това което ти описваш.

Между другото аз пак ходя на пчелин и ми напрегнато но си нося лекарства и превъзмогвам страха- това е единствения начин да преодолееш страха - да се изправиш срещу него (подсигурен) и да си наложиш да го преживеш- друг начин няма. С воля става.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 23, 2008 4:30 pm

Предлагам най-сетне да почнем да правим очевидната и чудовищно огромна разлика м/у фобия и здрав разум. (Тва и към Минувача.) Аз тълкувам "страх" като първото (особено в случая с животните). Вие явно се бъркате с второто, така че дайте да говорим ясно и точно.

Фобиите намирам за идиотски. Дори да са "оправдани" от нещастен инцидент, пак могат и трябва да се преодолеят, дет вика РРС. Докато при здравия разум е идиотщина отсъствието му. И никога няма да ме накарате да му викам "страх". Не е страх да не влизаш във вода с акули. Идиотщина е да го правиш.

ifadriana · Post by **ifadriana** » Mon Jun 23, 2008 4:39 pm

Алекс, няма как да се съглася с тезата ти за това, че страх няма, има фобии и здрав разум. Животът изобилства със ситуации, при които страхът е неизбежен и по никакъв начин не е свързан с фобии. Представи си за момент само колко хора на този свят живеят със смъртоносни болести, смяташ ли, че и най-големите мъже сред тях никога не се страхуват? А какво според теб изпитват близките на тези хора? Фобия ли би нарекъл този страх?

Разбира се, човек избира дали да живее със страховете си или въпреки тях. Разбира се също, че най-доброто решение в подобни ситуации е практическото нон-стоп живеене. Просто се опитвам да кажа, че понякога всеки се страхува поне малко и че има ситуации, в които страхът не противаречи на здравия разум, напротив.

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 23, 2008 4:42 pm

Здравият разум е резултат от победата на страха. Няма как да го прескочим.

ifadriana · Post by **ifadriana** » Mon Jun 23, 2008 4:54 pm

Trip wrote:Здравият разум е резултат от победата на страха. Няма как да го прескочим.

Съгласна съм с теб, но не мисля, че ме разбра

. Ениуей, шубето ми от онази вечер се поразсея, така че съм готова да поспоря и ей така за кеф, та в този смисъл, колко хора, според теб успяват винаги да проявяват въпросния здрав разум, с който борят страха?

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 23, 2008 5:08 pm

Е в случая говорех за опозицията директна заплаха/принципен страх, която е най-видна при опасните животни, пък и нали точно тва дъвчехме последната страница.

Иначе ясно, че не всеки страх е "фобия". Има и екзистенциални такива, а повечето са плод на комплекси. Във всеки случай, ако не влиза в "здравия разум", е напълно излишен, ако не и вреден.

shayhiri wrote:Останалото са смешни, абсурдни, измислени "страхове": самота, болест, бедност, провал, резил, отхвърляне, загуба, предателство, болка, нещастие, животни, хора (най-вече) и т.н. Ако стане въпрос и някой пита, веднага ще кажа защо не важат.

Дотук обсъдихме само животните.

И болестта/смъртта, донякъде, с Амели.

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 23, 2008 6:01 pm

Ади, те не го борят със здрав разум

, както казах, той е продуктът.

Трезвото мислене е резултат от горе-долу овладян страх. Може да е овладян след преминаването на опасността, може да е овладян с помощта на други хора, да е овладян благодарение на простичка наблюдателност (а, тая мечка има цип на гърба!), на някаква инстиктивна реакция и т.н.

Чак тогава човек поема контрол, малко по малко, над себе си и здравият разум ускорява процеса по справянето със страха. Така че в тоя смисъл, да, съвместими са. Но от начина на мислене и от практика зависи дали ще замръзнеш или ще се оправиш бързо.
А когато страхът премине, човек задейства мисленето си на пълни обороти, така че да знае следващия път как да избегне причината за страх, да се обърне към приятел и да поиска от него адекватен съвет, когато го налегне тежестта на битието, да гледа и преценява по-внимателно при първи знаци на нещо, което може да го притесни и т.н.

А внезапният страх е неизбежен, естествено, реакциите ни на него - в общи линии непредвидими. Но гореспоменатата подготовка може да ни помогне (щото тая подготовка води и до лека промяна в мисленето; никога не съм си позволявал да се уплаша от кучета и когато преди два дни някаква овчарка дойде при мен посред нощите и взе да ми се зъби и да лае, собствениците й притичаха бясно да я озаптят, а аз даже не забавих крачка). А също така може да ни помогне да се окопитим по-бързо след някаква случка, вместо да тънем в ужас.

А колко хора успяват? Де да знам, не знам колко хора са се замисляли по въпроса. Какво шубе от оная вечер, бтв?, май съм го пропуснал...

Drax · Post by **Drax** » Mon Jun 23, 2008 6:18 pm

Единственият страх, за който се сещам в момента, е да не се случи нещо на приятелите и близките ми. Ако има някаква опасност за тях просто изперквам. При самата мисъл да им се случи нещо(болест, злополука, да не говорим за нещо по-необратимо) полудявам. За мене не ми пука толкова, колкото за хората, които обичам. Дрееми аз как ще съм, стига те да са добре.

Някой беше споменал страха от смъртта. Бях на 10, когато осъзнах, че ще умра и то защото наистина щях да гушна букета при една ужасна катастрофа. Тогава бях такова лапе и месеци наред бях в шок. Абе дълга история. И оттогава знам, че ще умра, тогава ми се отвориха очите. Минавала съм и през още не една или две подобни ситуации, но вече не бях толкова стресирана. Един ден всички умираме. Това ми е успокоението.

Едно време имах също и страх от това да ми забиват нещо под ноктите. Ужасявах се от тази мисъл, от болката по-точно. Докато не разбах, че има и по-лоши неща от физическата болка. Това с ноктите беше временно, като си представям, че аз забивам нещо под нечии нокти си преодолях страха

Interpreter · Post by **Interpreter** » Mon Jun 23, 2008 8:35 pm

Страхът от смъртта е голямо шубе. Съжалявам, че звучи тъпо, но е факт.

Rayko · Post by **Rayko** » Mon Jun 23, 2008 10:46 pm

Аз пък имам един доста налудничав страх- страх от научното развитие. Някакси от време на време се сепвам като си помисля дали след 20 години няма да ми бият по три наркотика на ден, да ме поддържат в колба за донор или нещо такова. Не е толкова голям страх, защото все пак не е сигурно дали науката ще се развие в такава посока, но като гледам разните му репортажи за биологично оръжие, синтетични наркотици и т.н. Проблемът при мен е, че никога не съм се задълбочавал в биология и химия, поради липса на интерес. Дет се вика страх ме е от това, което не разбирам, от неизвестното, което бъдещето ще предложи. Сигурно същия страх е карал инквизиторите да горят учени и философи... Интересно ми стана, че шайхири не е пуснал и такъв страх в първия си пост.

Страх

Who is online