ShadowDance

И все пак, като изключим корицата, някой няма ли да даде мнение за самата книга ?

Хъм, това е леко встрани от обсъжданото до момента, но все пак да попитам. Точно разглеждах някакви неща в Читанката (http://www.chitanka.info) и попаднах на роман на Стърджън, преведен като "Сънуващите кристали". Това същата книга ли е? И защо изобщо се е наложил повторен превод? (Само да вметна, че зачетох производни моменти от каченото в читанка и преводът ми се вижда добър.)

EDIT: След известно ровене и размисъл се сетих какво ме притеснява. На сайта на човешката пише, цитирам: "Българските читатели познават Стърджън от романи като „Повече от човешки“ и сборници с разкази. Сега ви предлагаме първа среща с неговия най-ранен роман." Ъм, грешка?

Книгата е същата, но доколкото знам, досега нямаше официално издание. Това в Читанката явно е фенски превод. Хвърлих му един поглед и ми се стори общо взето приличен, макар че неточности не липсват. Сигурен съм обаче, че новият ще е значително по-добър.

Всъщност аз вече погледнах откъса, пуснат в Човешката, и при сравнението разликата в класите определено си личи .

Като четеш стария превод заедно с оригинала доста си личи, че е можело много по-внимателно.

И все пак, като изключим корицата, някой няма ли да даде мнение за самата книга

За самата книга.
Тъй като темата Стърджън-човечност е на път да се срине в хиперинфлация, нека наистина да оставим настрана моралните категории. Много важно за този автор е, че той превръща хуманизма в своя цялостна литературна естетика. Централизацията на човека (без значение дали ще е незначителното, дребно човече или цялото човечество) в романите му е, знам ли … ренесансова. Интересното и малко трудно за обяснение е, че въпреки важността на човека, Стърджън не хвърля много сили в характеризацията, в граденето на самите герои, а реализира идеите си някак чисто стилово, структурно. Според мен поне. Любимото ми нещо е как умело построява творчеството си върху антитези - самота - общност, нормалност – другост; гняв – любов; приемане на другостта – отхвърляне на другостта, които могат изненадващо да прелеят една в друга.
Стърджън е смел автор, особено за времето си, защото си избира за герои все тотални outcasts, freaks, не мога да измисля сега подходяща дума на бг, и нито ги осъжда, нито ги оправдава, просто има дава право на идентичност и евентуално, ако поискат – на принадлежност. Понеже Кристалите е най-ранният му роман, всичко изброено по-горе присъства в него, но някак по-огладено и внимателно (в сравнение например с направо болезнения „От кръвчицата ти”). Мисля, че е много хубаво начало.

А и, освен всичко, Стърджън е страхотен стилист. Думичките му се нареждат като по чудо. Много от Големите са казвали неведнъж, че са се учили от него.

Мерси за мнението. Аз днес я започнах, за сега съм със силно смесени чувства, но все пак съм едва на 33 страница. Харесва ми стилът и идеята, но всичко ми се струва достра странно и.. не знам, ще я прочета и ще дам мнение.

п.п
Корицата наистина е адски дебилна и мяза силно на буквар или помагало за първи клас. Ако я бях мернал случайно въобще нямаше да зацепя за какво иде реч.

Jen wrote:А и, освен всичко, Стърджън е страхотен стилист. Думичките му се нареждат като по чудо. Много от Големите са казвали неведнъж, че са се учили от него.

Моля Емо да обърне специално внимание на тази част, понеже в една друга тема реагира леко пренебрежително на същото изказване с автор Любомир Николов. Първият пост - viewtopic.php?t=3337
Там даже стана дума, че сред възхищаващите се на Стърджън негови колеги са Кларк, Бредбъри и Джийн Улф.

Ама понеже там основната дискусия беше около мнението на Любомир Николов за стила на западните фантасти като цяло и въпросното мнение привлече фокуса на вниманието, простено да му е.

Моля Емо да обърне специално внимание на тази част, понеже в една друга тема реагира леко пренебрежително на същото изказване с автор Любомир Николов.

Mне, не реагирах така, а изказването не беше същото Беше за неособено ошлайфания литературен стил на западните фантасти За стила на Стърджън нищо не съм казал

Trip wrote:И аз съм чел предговора на Николов от сборника на Стърджън и честно казано не виждам как може да развием тема, която се гради на няколко абстрактни подхърляния (като например другото "Отворих Стърджън и що да видя!?! Млад, а вече с ошлайфан литературен стил!!!" Какво значи това, за Бога?!?!).

Имах предвид най-вече тази част.
Тогава ми се стори, че леко пренебрегваш Стърджън, но приемам, че може да не съм те разбрал правилно.

Пък и използвах случая да припомня онази тема малко в стил "Усмивки от старите ленти". Не е съвсем безинтересна, чини ми се.

Очевидно става дума за нищонеказването в това описание, не за стила на Стърджин.

Не е, има някакви аналогии даже с една сегашна ситуация

Бръм, прочетох я снощи. За една вечер цялата, ако се изключат първите 15-тина странички, които са от оня ден.

Хареса ми доста, но не мога да кажа, че ме остави ошашавен. Повече - в ревюто.

А, бтв - сигурен съм, че и в превода на заглавието, както навсякъде другаде, е вложена мисъл, но след прочитането на книгата подчертано не съм съгласен с това "бленуване" на кристалите.

И аз я дочетох. Има нещо, което заглушава всички други мои реакции, а именно - нещата са черно-бели. Да, така е по-ясно, да, по-приказно е и да, по-далече от моя начин на възприемане на сблъсъците (дори когато на ринга са моралните категории).

Само за сравнение бих прерпоръчал 'От кръвчицата ти'; сигурно не е някаква икона в храма на Стърджън, но е много по-силна книга.

Захванах най-после "Сънуващите кристали" - във френски превод от един дебел сборник с "Повече от човешки", Кристалите и сума ти подбрани разкази на Стърджън плюс автобиографичния текст "Аргайл", който дава някои ориентири какво детство е имал този човек и как отрано е помъдрял по ускорено-неприятния начин - оттам и тънкият му усет към човешките емоции в творбите му.

Та Кристалите (на средата съм) са също толкова възхитителен роман колкото Повече-то. Стърджън предлага хем емоционално-но-не-самоцелно-мелодраматично качествено съдържание, хем изящна опаковка (да, знам, не е в оригинал, но преводът е адски добре звучащ, а преводачът е фен). А и от отделните откъси от негови разкази на английски все повече се замислям да отделя пари да му събера Събраните разкази, които един добър човек издава в 13 тома.

На мен ми се видя доста зле, не ми хареса въобще. Кво да се прави, живот. За да съм честен, на моменти книгата ми се видя дебилна и то доста.