Супер беше, кученцето, хамстерът и котката - бяха неустоими. Гледах го на компютър без 3D, може би е било за добро. Успя да ме развлече и трогне поне малко.
Наистина в сценария имаше една твърде голяма предвидимост, всичко си вървеше по жанровия план и до голяма степен се разбираше предварително накъде върви историята. Мен ме трогна как кученцето се учеше да е като истинско куче, повече от основната линия. Още една слабост, недостатъчният драматизъм, който да задържи вниманието. Нямаше и свестен антагонист. Първо е ясно, че зеленоокият беше само пародиен антагонист. Истинският антагонист, онзи холивудскикият мениджър-очилатко, беше безинтересен. Ако приемем, че кучето се бореше с проблеми в самия себе си (или че ситуацията е антагонист), излиза, че по-скоро нямаше антагонист.