ShadowDance

Пак хубаво, че не го е прекръстила на Матио...

В книжарница.
Аз: Извинете, искам да попитам дали „Сумрачен патрул” и „Последен патрул” на Лукяненко са издадени с твърди корици.
Книжарката: Момент да погледна… /Търси из компютъра/ Ами не, няма ги с твърди корици. Това беше нещо за вампири, нали?
Аз: Ами в известен смисъл може да се каже…
Тя: О, ами щом харесвате за вампири, силно ви препоръчвам „Здрач”! Аз лично съм я чела и наистина ме впечатли, а и много я купуват хората, определено ще ви хареса!

обратното препоръчване да правиха щеше да е добре. да ги накарат малко да се разчетат всичките майеровици като им бутнат и едн-две други книги покрай Здрача. ма къде ти...

Таз ако ми го беше отправила на мен туй препоръчване, че ще ми хареса здрачът, т.к. много се продава, щях да я хлопна с нещо!

А не мен преди време се опитваха да ме убедят че Ралмия е новата книга на Тери Пратчет (По незнайни причини Ралмията стоеше точно между Малазана от една страна и Силмарилион от другата а на долния ред бяха книгите на Пратчет). Дори влязох в спор с продавачката че познавам автора на Ралмията но тя така и не остана убедена и ми каза "под секрет" че това било българския прякор на Пратчет.

RRSunknown wrote:А не мен преди време се опитваха да ме убедят че Ралмия е новата книга на Тери Пратчет (По незнайни причини Ралмията стоеше точно между Малазана от една страна и Силмарилион от другата а на долния ред бяха книгите на Пратчет). Дори влязох в спор с продавачката че познавам автора на Ралмията но тя така и не остана убедена и ми каза "под секрет" че това било българския прякор на Пратчет.

Не е възможно да е говорела сериозно. Трябва да те е ебавала. Просто трябва!

Не даже на това се смяхме с адаша по скайпа но час сега се сетих да ви го пусна. Точния разговор беше следния: (Аз гледам Малазана, мярвам Ралмията и люботно я вземам от рафта да видя за какво става дума). Към се приближава девойката и учтиво пита:
- Здравейте , с какво мога да ви помогна?
- Ами просто гледам тази книжка.
- А, чудесен избор - това е новата книжка на Тери Пратчет.
- Нещо имате грешка, просто прилича на книга с формата на Пратчет - вижте автора е българин.
- нее, вие не сте запознат със случая- това е прякора на Пратчет за България който използва.
- (тук вече ме напушва смях) - напротив, аз дори познавам автора, говорил съм с него.
- (тя поздозрителна и с изнервен тон) - ще вземате ли книгата или само ще гледате?
- Не, благодаря - избрал съм си книга (и си тръгвам вече не удържайки смеха)

А, така по бива - май се е опитвала да ти я пробута, понеже може би не се е търсела.

А за последния й въпрос дали ще вземеш книгата или само ще гледаш на Запад биха й вдигнали щур скандал. Редовно чета по форуми как някой си сяда в къта за четене на някоя книжарница и така си изчита сума ти книги без да ги купува. И никой не прави забележка.

Ам нинам. В "Пингвините" поне можеш доста удобно да седнеш и да почетеш. Да не говоря за разни портокали.

Не знам дали ще ви се стори смешно, но днес отидох до една книжарница, за да си взема 4 сказание на малазана. Та нямаха я на рафта и продавачката каза, че днес поръчват на Бард, при което аз питам колко ще струва. Тя каза " Е те всички са на една цена" при което отиде до рафта хвана сказание 8 и ми каза 19 лв. Аз просто казах "добре мерси довиждане" и си излязох, защото дори да нз колко е, има разлика в цената на различните сказания...

Това не беше толкова смешно за мен, колкото ме накара да се ядосам и разгневя. Действието се развива на тазгодишната книгомания. Отивам си аз на щанда на Бард, да ги питам няма ли най-накрая аджеба да преиздадът Коралайн на Геймън въпреки, че знаех отговора предварително.
– Добър ден, Нийл Геймън? - реших направо да изтрелям името, за да не започнат да ми предлагат книги, които вече имам и си помислих, че по този начин ще ме питат какво търся. Изобщо не познах.
Значи на целия щанд се бяха наредили всички с тениски на новият Дан Браун и направо ми идеше да се издрайфам. И пича към който се обърнах ми вика.
– Ааа, Нил...Гам...Ааа, ако искате изчакайте да дойде "еди кой си"(забравих му името), че той е по усведоменият по тези неща.
– Добре - отговорих му и зачаках. И вместо да дойде "еди кой си", дойде някаква женка, която беше още по-неусведомена от пича. И той я пита.
– А, Нил някакъв си... да знаеш нещо?
–Кой? - попита жената така, все едно я питаха дали знае кой е написал последната научна дисертация по многомулекулярна химия.
Ядосах се, но се сдържах.
- Нийл Геймън... И ме интересува най-вече новелата му "Коралайн"? - им казах, все още спокойно.
- Ооо, това не сме го издавали отдавна. - отговори ми жената.
- Знам - и казах аз, - исках да ви питам дали ще преиздавате книгата, евентуално догодина?
– Нямам никаква представа - ми отговори жената най-невъзмутимо и си тръгна.
Аз гледах като гръмнат. Но след това пича срещу мен направо ми стъжни живота.
– Ако беше някаква популярна книга щяхме да я преиздадем до сега. - ми каза той.
Целия кипнах.
– Еми книгата е доста популярна и известна - му казах троснато, - дори скоро изкараха филм по нея.
А тоя пич с прословутата Дан Брауновска тениска ме гледаше толкова тъпо в този момент, че реших директно да отмина щанда, защото можеше и да направя някакъв излишен скандал.

Просто ако не им зададеш на тия "лайнори" въпрос за новият им Дан Браун, никой нищо няма да ти отговори и да ти обърне внимание.

Това не е точно смешно но все пак.Отидох да си взема заявката за Вещера и гледам една двойка гледат рафта с фентъзи.И мъжът гледа Силмарилион луксозно издание и вика на жена си да я купят с общи пари че и двамата ще я четат.
П.П.

Marfa wrote:Ам нинам. В "Пингвините" поне можеш доста удобно да седнеш и да почетеш. Да не говоря за разни портокали.

Права си много е яко.

Личен опит.

-Здравейте, "Ад" на Данте имате, нали?
-"Ад на Данте", да, на кой автор...?




-Добър ден, на Лъвкрафт търся някои произведения.
-Да, разбира се.
* сочи ми WarCraft книгите и допълва:
-А имаме и StarCraft, ако ви интересува.

Важното е крафт да има.

Yan wrote:Бисери от клиенти на книжарници.

Клиент: Какво ще кажеш за "Хобит"?
Нейна приятелка: Не. Ще разбера какво се случва във филма.

И не само тя.

Клиент: Харесвам книги, които историите в тях наистина са се случили. Като „Здрач“.