Vash wrote:simple_stupid wrote:бла бла сaрказъм бла
Ако се беше ограничил до критика на пол. коректност въобще нямаше да се мъча да ти отговарям, но мнението ти бе директна атака срещу "Денът на толерантността". Това съм го срещал и сред много други хора в България между другото, почвайки с простотии като "в Америка е по-лесно да си черна лесбийка, отколкото нормален бял мъж" и завършващи с "циганите на сапун". Защото до това довежда приравнявато на двете понятия - на всеки призив за толерантност ще се появява някой като теб с приготвени три примера и със спора се приключва.
Да, бих предпочел откровените расисти да ги е страх да се показват, вместо положението в родината, където всяка статия като тази, която пусна Morwen се задръства с мнения като "с кораба в Индия" и оценени на +30. Може да съм само аз, но мисля, че агресивната пол. коректност, въпреки че е проблем, не е ЧАК толкова голям проблем, колкото агресивната нетолерантост.
Спорът с Представители упълномощени от НВ Висшата Толерантност да защитават правата й из Виртуалното прастранство е голяма чест и преживяване.
Някак естествено "толерантно" изведнъж ставам "сдобит" с мнението "циганите на сапун" и включен в един кюп, пълен с екземпляри с който нямам нищо общо; но за удобство Представителите на Нейно Величество не забелязват това насилие, и между другото "заскобяват" несподелящите тяхната представа за толерантност в удобна общност, с която не искат да общуват...
Изключително нетолерантно, но много типично за упълномощилите се за защитници на Толерантността. (между другото точно в това те обвиняват нетолерантните, в абстрактно и некоректно обединяване на "различните" в множества, групи и прочие, приписвайки на тази цялост, характеристики на отделни нейни единици, и отказ от опит за разбиране на сложността на явлението и диалог с тях.)
П.П.
Мога да простра чаршафи с обяснения, но файда йок. (едно си знам, че начина по който пиша дразни, но "стилът, това е човекът") Само ще изнаглея и ще пусна едно, дето съм си го писал преди 5 години, щото мисля че има връзка на толерантността и "сапуна"...
Става дума за един коментар на Кен Уилбър и дневниците му "Един Вкус" писани 97, излезли 99, на руски 2004 г.
Това за което го споменавам този дневник е дългия коментар от “23 януари” за “хилядастраничния дневник” на Christopher Isherwood “\том I!\”... и потапянето за седмица в “дълбока депресия” на Кен...
Christopher Isherwood е много неща... между които и автор на сборника “Довиждане Берлин”, разказ от който е станал основа на филма “Кабаре”на БОБ ФОС... Isherwood във филма го играе Майкъл Йорк...
Не мога да се произнасям относно мащаба на Isherwood ... едно че съм невежа, второ не ми е работа... Това че на Кен Уилбър му е интересно как Isherwood “по-своему се бори за интегралния подход, съединяваща духовностт и земен живот...” и че му харесва неговия (на Isherwood) “честен стремеж да съхрани и едното и другото дори и в крайни форми” , на мен ми е безразлично...
Това което виждам тук у Уилбър е или Неискреност или “Граница” на неговата Интерпретация...
Да приемаш.... просто така между другото това...
“Во всяком случае, Ишервуд определено не был отрешенным. В действительности один из его лучших друзей в то время и на протяжении почти всей жизни У.Г.Оден – которому уже суждено было стать одним из двух или трех величайших поэтов столетия – в конце 20-х годов отправился в Берлин, в основном в поисках порочного секса, и уговорил Кристофера присоединится к нему. Оба они были геями, и знаменитые бары для юношей – особено “Уютный уголок” – привязали Ишервуда и Одена к Берлин на несколько лет. Разпушенный секс, особено в юношеском возрасте, что ж, это еще одна его черта.”
Да отхвърлиш....
По същото време позицията на Англия била “ особено варварска” – вкарват Алан Тюринг разгадалия тайната на “Енигма” – “что было блестящей демонстрацией гениальности, возможно давшей для победы в войне больше, чем любое другое отдельное действие, был вознагражден за это, после того как стало известно о его гомсексуализме, тюревным заключением и принудительными гормональными инъекциями для исправления его “болезни”. Вскоро после этого он совершил самоубийство.”
Да разбереш....
“Ишервуд приежает в Берлин в 1929 г. И остается там до 1933г. - в точности в самое горячее время этого, вероятно, наиболее шокирующего западной истории – невиданной ранее власти безумия, которой не суждено было когда-либо повториться. И он записывает то, что видит: “Здесь все похоже на жизнь в аду. Все абсолютно на краю гибели. Мы живем по законам военного времени. Никто у Англии не имеет даже отдаленного представления, что это такое. На каждам углу множество полицейских, готовых подавить любую попытку демонстрации. Из-за нищих почти невозможно пройти по улице...””
Да обобщиш...
“Германия погубила не рациональность или надрациональность, а ее возрожденые дорациональные импулсы, превратившие крепость в руины.
Но это еще одна линия: Бог и Дьявол, сошедшиеся в Берлине в 1933г., и Ишервуд был там”
Или Виждаш връзката между
“знаменитые бары для юношей – особено “Уютный уголок” – привязали Ишервуда и Одена к Берлин на несколько лет.”
и
“На каждам углу множество полицейских, готовых подавить любую попытку демонстрации”
и отсъждаш, че МЯРАТА е ТОТАЛНО РАЗРУШЕНА...
и “дорациональные импулсы” водят и едното и другото...
Или се успиваш, преписвайки
“Никто у Англии не имеет даже отдаленного представления, что это такое.”
Имайки предвид САМО военното положение...
като забравяш да допълниш, че в същата тази Англия пак си нямат “даже отдаленного представления” какво е това “знаменитые бары для юношей – особено “Уютный уголок”, заради които двамата приятели дочакали в Берлин... Хитлер и неговите Уроди...
Може би защото на “прозрачната очна ябълка” и е все едно дали е в “бара” или на “шествие с факли”...
или май не...
Хомосексуализмът е въпрос на “privacy”...
Докарват го до Природа - Всеки де го сърби...се чеше...
Един по носа – друг друтаде...
Когато обаче двама “де се почесват” искат и да се “бракуват” това спира да е въпрос на “privacy” и се превръща във Въпрос на Политика...
В ПОЛИТИКАТА с ИЗБОРА се отмерва МЯРАТА...