Зиги дразни, но правдоподобно. И неговият персонаж е като другите - реалистичен. Подиграваното от всички хлапе, което се бута да се докаже, осира се, татко и брат'чедът го пазят от житейските бури, то губи представа за реалността (ако въобще я е имало) и в един момент му избиват чивиите.
Адски точен портрет - като всички други.
Прочее, краят на 2.11 е едно от многото доказателства за начина, по който за мен действа сериалът. Ако трябва да го опиша с една дума, тя би била "премереност". Премереност до съвършенство, идеален баланс между
всички части и великолепно цяло.
Просто виждаме как Франк Соботка
- Spoiler: show
- върви към гърците. Не знаем още какво ще му се случи, обаче в тоя момент се обажда къртицата им от ФБР, Гъркът затваря телефона, поглежда Спирос, казва му "По твоя начин няма да се получи". И последната сцена - Франк върви към гърците.
И епизодът свършва. Всичко си е ясно. Както казва (ако не се лъжа) Хичкок: "Въображението на зрителя е по-силно от всичко, което можеш да му покажеш - достатъчно е да загатнеш".
Всеки епизод е изпипан като игрален филм. Всеки. Това не съм го виждал в нито един друг от десетките сериали, с които съм запознат изцяло или отчасти.
Един фен писа някъде, че след този сериал всички други му се струват елементарни, еднопластови. Мислех, че хиперболизира за по-силен ефект.
Ами... сега го разбирам.
Не че ще спра да гледам други сериали, де, а някои и по няколко пъти. Обаче положението за мен в категория Сериали е вече "
The Wire и други".