Коментари на журито за разказите от Четвъртия конкурс

[Yani]

Благодарая за критиката на Trip - ще я следвам за напред! Няма да откажа и още няколко мнения...

[damien]

привет на всички!
ще се присъединя към групата на участниците, които са 'ок' с поемане на критика - моето разказче е "Анатомия на сянката".

освен това ще се радвам някой да ме светне дали ще публикуват нещата ни в списанието или само наградените...

[Demandred]

От темата за резултатите:

Първенците, със съгласието на авторите им, ще бъдат публикувани в следващия брой на списанието. По-забележителните разкази, евентуално в следващите няколко.

[Il_dottore]

Ъ-ъ-ъ-ъ... ама то ако е така, тия 200 разказа могат да се коментират до конкурса през 2020 :<

[Morwen]

По-забележителните, все пак, не всички.

Бтв, ще се опитам довечера да пиша за следващия разказ. (Мнението за Аз/то е на миналата страница, казвам само понеже се поскри). Надявам се следващите дни да мога и повече, за да не чакат много изявилите желание.

[Myers]

Morwen,

Мерси
за всичко казано

[Roland]

Кажете нещичко за "Лъвицата и ловеца" - струва ми се, че малко съм изпуснала нишката на фантастиката и направо съм го опредашила на фентъзи

Коментар, сравнително остър, но добронамерен. Дано ти е от полза

Spoiler: show

Цялостно, историята няма цел и посока. Почва отнякъде, продължава някакси и свършва от нищото. Някакви герои са там и правят нещо, но защо го правят, какво ги движи, какъв е смисълът - така и не става ясно. Емоционалният заряд е нулев. Диалозите са ужасни и съответно читателят не може истински да съпреживява историята. Разказът страда от СЕРИОЗНА липса на редакция, не само граматическа, но и стилова и дори езикова. За това ще пиша по-надолу. Като цяло изглежда сякаш ти е хрумнала някаква идея-образ и просто си лепнала за нея първата щукнала ти история, която да пасва. Кофти стратегия. Идеите-образи рядко са достатъчно силни, за да износят на раменете си цял разказ, ако нищо друго не ти идва около тях.


Сега малко конкретика:

Първото, което ми направи впечатление, е погрешната употреба на разни думи. "Преизпълни" в смисъл на "изпълни". "Досети" в смисъл на "сети се/спомни си". "Пищна" за каруца. С "глухото хрущене на коня" дори не знам какво всъщност искаш да ми кажеш. Също така човек просто не може да говори "нежно и отчетливо, ала някак студено и отдръпнато". Думата "нежно" общо взето е антипод и на трите други описания. Това са все неточни употреби на думи и е хубаво да следиш да не се случват, понеже моментално развалят впечатлението, и то с много. Демонстрират непознаване на родния език, което никой няма да толерира у един писател.

Още, думичката "който" много я обичаш. Читателят, обратно, я ненавижда в общия случай. Има начини да се избягва. Тъпото е, че тя винаги е първото, което ни идва наум, така че трябва да сме внимателни Същото важи и за местоименията. Също като "който, която, което", така и "той, тя, то" често са излишни, дори когато ни се струва, че трябва да ги сложим. Личи си, че текстът не е минал особено сериозна редакция. В смисъл, "Звярът бързо извърна глава и енергично разтърси главата си"? For realz? Подозирам, че въпросната редакция щеше да пооправи и сериозната тромавост на описанията.

Травмира ме съжителството на "самодива", "Джаред", "Добринкови" и "Айрийн" в рамките на половин страница. Особено ме травмира понеже не ми стана ясно кой е чужденец и кой си е от там (където и да е това там) и съответно несъответствието дразни ужасно.

Описанието на първия поглед между Джаред и Айрийн е болезнено неубедително. Един вид, имаш образа на Смел Войн, Който Е Невинен И Наивен Като Опре До Жени, обаче нямаш идея как да го вкараш в читателската глава. Не мога да ти кажа какво да промениш, но в този си вид определено не работи. Това, апропо, важи и за много други моменти и реплики от разказа. Използвала си сцени/думи-клишета. Купешки, "наготово" скалъпени, и това много дразни. "Какво по..." например е толкова изтъркана прекъсната шокирана реплика, че вече има почти комичен ефект.

Още - избягвай филмови детайли. "Ала най–накрая се отпусна на одъра и черните му кичури заблестяха на притихващия пламък." звучи глупаво. Джаред е сам в колибата, така че няма кой да забележи този детайл и съответно, вкаран като авторово описание, стои ужасно позьорски.

Толкова от мен. Може да се каже още доста, ако се задълбаем в детайли, но тук е 1 през нощта и просто нямам психическия капацитет.

[Alexis]

За Myers

Аз/То

Spoiler: show

Нека започна с това, което определено сметам за най-слабия технически момент в разказа - сменящите се гледни точки. Това е похват който трябва да се използва много внимателно и само ако наистина няма как да се предаде необходимата на читателя информация. В този случай това не е така.

Реално погледнато, ако се съди по първия избор на POW главният герой е нашият Безименен Трасформър (БТ). След това имаме Максим, ака Случайната Жертва. Вторият няма нужда от POW. Информацията, която ни поднася, само защото е център на POW не е реално нужна. Причините да слезе в канала, не са важни. Ако главният герой е БТ и ни вълнува неговата съдба, ако трябва да се потресем от трансформацията му, то има достатъчно похвати, с които това да се постигне и през POW на самия БТ. При това по-ефективно, защото самата смяна на центъра на внимание автоматично ни отвежда встрани от него и съдбата му. Дори е притеснително, че получаваме име за Случайнате Жертва, той е Максим, а не за БТ.

Второто доста странно нещо е изборът със смяната на POW да смениш и лицето от което водиш повествованието. Прескачането от първо в трето е доста стресиращо. Ако се замислиш, ще видиш, че много, ама направо изключително рядко се случва из литературата. Най-често само ако страва дума за точно предаване на дневници/записки/други такива. Това говори за недостиг в умението да предадеш каквото искаш в първоначално избраното лице. Моят съвет е да се опитваш съзнателно да пишеш във възможните лица и да търсиш начини да предаваш и изразяваш емоциите и постъпките на герите си. Може дори да го правиш не като писане на разказ, а като писателско упражнение - просто избираш герой и ситуация, без да търсиш обосноваване и база за тяхното съществуване и просто да ги опишеш.

Най-слабият литературен момент е, че реално разказът ни дава много повърхностна информация за БТ. Ти казваш, а не показваш. Ти ни казваш тук и там по нещо за миналото му, за евентуалните му мотиви, макар те да са доста по-смътни, а не ни показваш как именно той минава през трансформацията, която да го дефинира. Не знаем, защо иска да отиде в Ада. Не знаем какви мисли са му минавали през главата, докато бяга, без да знае дали жертвата на котката има смисъл. Не знаем, имал ли е моменти на съжаление, дали е страдал, че е убил животното. Ако не е - какво е било по-важно от това, защо този нормален емоционален отговор липсва при БТ. Като цяло, преди да пишеш те съветвам да помислиш, кое е важно в историята. Дали беглата информация за героя, която ти имаш в съзнанието си, защото ти си го израдил, ти си му дал минало, цели, стремежи, или реално какво става с него в процеса на повествованието. Много от информацията, която сега ни поднасяш като info dump в началото може да липсва и читателят пак да я долови подсъзнателно, ако правилно предадеш през какво минава героят емоционално.

Друго, убийството на котката за мен е по-скоро наивно и смешно, отколкото реалистично. Удар в стомаха е болезнен, но смъртта настъпва бавно и в агония, не коментирам колко сила се иска за да пробиеш кожа, особено на меко място като корема, където просто ще се деформира. При това и козината има значение. Тук от по-голямо значение би била не остротата на ножа като заточване, колкото остър връх, ширина на острието, ъгъл на нанасяне на удара и тн. В зависимост от удара, дори кървенето може да е малко. Да не говорим, че рязко движение кара котките и животните по принцип да скачат и да бягат. Тук или трябваше да попрочетеш малко котеша анатомия/да разпиташ някой, който е колил животни/някой ветеринар или да заложиш на емоцията, да прескочиш очевидното и да разкажеш онова, което го генерира. Концентрирай се върху извършителя, опиши мяукащите "писъци" на агонизиращата котка, техния ефект върху героя, как (не) влияят на психиката/съвестта му. Тоест, това е един от онези случаи, когато трябва да "поразследваш" какво и как се случава, за да убедиш читателя си.

Граматиката ти е прилична, макар технически да ме нерви как забравяш интервали примерно. Дребен порок, но прави лошо впечатление. При това е нещо, което се коригира бързо и лесно. Помни, че понякога малките неща могат да имат много голямо релативно значнение. Повече не ми харесва малко прекалено насеченото повествование. Кратките изречения не са лошо нещо, но когато да се кратки и отсечени стане самоцел ии доминира всичко, започва да се усеща като разхвърляна мисъл, която сякаш не може да тече в един строен поток.

[Alexis]

За advensve - Лъвицата и ловеца

Spoiler: show

Не знам откъде да започна. Разказът е слаб. При това колкото и да тъжно да го кажа, на доста нива.

Първо, притеснително е колко слабо познаване на българския език показва. Главолните времена често са напълно сгрешени -

Направи няколко внушително скока напред, за да преодолее капаните за мечки, потулени в дебелата шума. Чуваше как те щракват зад гърба му и на милиметри от опашката му, благодарение на която сменяше посоката по–лесно

- тук те не щракват (еднократно), а щракат, продължително, защото са няколко. Освен това, има едно прилагателно, което не е склонено спрямо съществителното, което определя.

– Джаред! Какво ни сполетя, момчето ми! – Скиталецът се домъкна от хълмове-те горе, където живееше в закътана пещера. Той се подпря на гегата си, която си бе ос-тавил за спомен от времето, когато бе имал стадо овце.

Хем Скиталецът е там и говори с Джаред, хем се "домъкна", което преполага, че сега се домъква в присъствието на Джаред, защото не е в глаголно време назад спрямо останалите събития. Това води до общо недоумение и мен ме накара да се върна назад, да препрочитам, за да видя дали не става дума за нещо друго. Дали не съм изпуснала нещо в по-ранни абзаци.

Прицелеше ли се в дърво пред него, то стрелата се извиваше и падаше върху храста от дясната му страна – затова и мерника му бе изключително прецизен.
(...)
Джаред се прицели в комина на Синкови, при което стрелата промени посоката си и се заби право пред лапите на звяра

Ако е точен, защо, по дяволите, ще се цели в едно, а ще улучва друго? Трябваше да описваш не целта, а траекторията на стрелата, ако толкова искаше да се концентрираш върху това. Впрочем тази информация е напълно излишна, а и както е поднесена казва и не това, което очевидно си искала.

Много се опитваш да пишеш красиво, да даваш описателна информация, която обаче само прави фразите тромави и неестевени. Има изобилие от "небесни очи", "наситен лъч светлина", "светещи прозорчета", които после "мижат като светулки", "каруца...пищна, покрите с кожи", "внимателно взе определен вързоп от каруцата, подхванат с сива панделка" (с/със). Всичко това са само безцелни описания, опити за украсяване на речта, които само удължават разказа обемно, но не го обогатяват сюжетно. Сивата панделка тотално няма смисъл, защото никой не опакова вързоп с панделки, да не говорим, че сивото е доста странен избор за панделка. Наситен лъч светлина - наситен с какво? Лъчът може да е ярък, заслепяващ, проблясващ, но наситен? Другите "празни" ли са, или изпразнени от това, с което този е наситен?

Когато правиш сравния, когато ползваш епитети, винаги се старай да си зададеш въпроса, с какво тези епитети допринасят за опознаването на света, който изграждаш. Имат ли значение за читателя и за неговото по-пълноценно въвеждане в твоята вселена. И ако отговорът е отрицателен , внимавай къде поставяш линията. Виж къде преминаваш границата на богатия, красив език и отиваш в евтино, самоцелно изобилие от прилагателни, заради идеята да пишеш "красиво".

Използваш странни комбинаци. Имаше герои с БГ имена и такива с чужди, но не е ясно защо. Имаш герой, който е хем най-умен и съобразителен, хем край жени става пълен идиот (доста клиширано впрочем). Джаред е хем този, при който всички отиват за помощ, предполагайки доверие, хем човек, в чийто дом не пристъпват заради (абсолютно неясен за мен) страх от окачението по стените му кожи и трофеи. И това в село, където да убиеш животно, да го одереш и да ползваш кожите му би следвало да е част от ежедневието? Тук налагаш "градски" поглед върху героите си, а това не им пасва.

Смутително е как започваш историята си с гледната точка на животно, при това в началото говориш за него като "Той", даже не ни го представяш.

Опита се да заобиколи коварната пътечка, ала жив плет се изпречи срещу му и съдра козината му. Тишината стана дори зловеща. Прищракванията единствено му напомняха да продължава да бяга. Всичко друго крещеше да измести лапата си само на сантиметър встрани, само малко, за да падне и никога повече да не се изправи. Само толкова й оставаше да го срещне; и двамата.

Й? като на лапата или като някаква друга дума в женски род, която не знам. За лапата не се вързва. Това "и двамата" накрая пък е напълно в дивия, така да се каже. Кои двама?

Мотивациите на героите ти са повърхностно описани, но това често е резултат, когато автор избере за гледна точка third person omniscient (и не, не знам какъв е еквивалентът на БГ, затова го пиша на английски). За мен това е най-нежелателната гледна точка и всъщност се използва почти изключително за приказки, басни и други подобни, когато авторът, а не героите водят повествованието. Това е приложимо, когато събитията са по-важни от героите, техните характери и растеж. Тук ти се опитваш да пишеш разказ. Опитваш се да ми кажеш за омразата на Айрийн, а аз не я чувствам, защото ми я казваш ти, а не ми я показва и изразява тя.

Целият разказ оставя в мен едно такова впечатление, че си се събудила с някаква идея, седнала си, изсипала си (образно казано) изобилието от образи в главата си на листа (в случая клавиатурата) и дотам. Никаква редакция, никакъв критичен поглед върху резултата. Това не действа. Подозирам, че не действа дори за опитни автори, а за начинаещи е самоубийство. Идеята е само началото. Тя трябва да се изгради, обогати, оформи. Героите, които я изпълват трябва да заживеят свой живот както в нея, така и паралелно с нея. Те трябва да имат минало, цели, бъдеще, мотиви. Дори много от тези определящи ги елементи да не влязат в историята, те трябва да съществуват в теб, защото ако ги има, ти ще можеш да ги изградиш в разказа си съобразно техния образ в съзнанието ти. Ако те са кухи образи, плоски картинки, които случайно са преминали през ума ти, никога няма да можеш да ги оформиш в пълнокръвни и пълноценни герои.

Не се отказвай от писането, но моят съвет е да пишеш като упражнение. Да сядаш и да опитваш да изградиш герой, да опишеш къща, да създадеш свят, да опишеш времето, да предадеш емоция. Всяко едно нещо по отделно. Да си поиграеш с гледните точки, да опознаеш особеностите на всяка, да си наясно доколко ти дават свобода и къде те орязват. Така ще израстнеш и разказите ти ще станат по-добри.

[Morwen]

Лъвицата и ловеца

Spoiler: show

Като начало, още в заглавието имаш дребна грешка - в заглавия обикновено се използва пълен член. Т.е. , трябва да е "Лъвицата и ловецът".

Основното ми притеснение за този разказ е, че и той те кара да наблюдаваш историята, а не да я съпреживяваш. Трудно ми е да кажа как да оправиш това, то просто си идва с времето.

Нататък ще ти цитирам неща, които са недомислени и събрани заедно създават лошо впечатление.

Звярът притвори очи, готов да се предаде, ала бесовете в главата му отново зап-рииждаха и той настръхна от тяхната свирепост. Очите му се напълниха с ярост и пот изби по челото му.

Животните в общия случай нямат потни жлези. така че това е хубав клиширан израз за човек, но не и за животно.

И вместо да се порадва на чудната природа, която посрещна нея и двамата й пазители, тя се зае да разтребва.

Ми честно казано, това е нормално. природата ще си е там и утре, но човек трябва да си оправи леглото още тази вечер.

Чак тогава тя замеси кравайчета за децата и им ги раздаде късния следобед, когато те вече се бяха изморили да надничат любопитно през прозорчето й.

Звучи сякаш е трябвало да направи това най-напред, а едва ли е така.

Когато се върнаха от полето и я завариха да плете, не посмяха да я безпокоят. Тя бе така замислена и вглъбена, а ръцете й сръчно направляваха иглите да вплитат преждата от ушенце в ушенце, че това на децата се привидя като песен.

Може да се привиди, ако е нещо визуално, а песента не е такава. Разбирам, че искаш да използваш красив език, но нека не е за сметка на точността му.

Последните слънчеви лъчи, най–наситените, се отразяваха в тревожния й поглед. Джаред се спря като покосен.

Не знам някак Джаред пада от небето тук. По-добре би било да кажеш, че мъжът минаващ отпред се е спрял и после да уточниш, че той се казва Джаред и т.н.

Освен че доставяше дивеча на селото, днес непрестанно го молеха да проучи новата придобивка на селото – той на няколко пъти мина от там, преструвайки се на разсеян, ала тя бе забила поглед в плетката си.

Придобивка може да е по-скоро някакъв предмет. Може да се каже и за човек, но тогава трябваше хората поне да му се радват и да го смятат за ценен, а не да ги е страх от него и да му се чудят.

Колибата на ловеца той сам си бе построил.

Колибата на кой ловец? "Ловецът сам бе построил колибата си" и няма да има двусмисленост.

Той се досети за тайнствената непозната.

Не се е досетил, а се сетил, думата има съвсем различно значение отново. Ако искаш да звучи по-стилизирано, може да е "той се присети".

Дори пред себе си не можеше да признае колко пъти се бе обърнал днес от хълма все към нейната къща, уж че му се бе причула шумотевица. „Ах, тези деца!” – замисли се той

Защо се замисля за децата, след като всъщност те не са вдигали шум, а той само се е преструвал, че заради това гледа към къщата?

Глухото хрущене на коня го приспа.

Това не е ясно. Конят яде ли, какво? И в колибата ли е, че шумът му да се чува?

Джаред се свлече от одъра, цял облян в пот. В колибата му се вайкаха трима селяни, кой от кой по-гръмогласни.

Да ти кажа аз как си го представям това. Значи, Джаред спи и се мята в едната част на стаята, а в другата някви трима се вайкат, без да му обръщат внимание и е много сюреалистично. Спомени, че единият го е разтърсил или нещо от сорта.

Обикновено не пристъпваха входа, защото се бояха от кожите по стените и малките трофеи на пойни птички.

Ам... това са селяни. Те отглеждат и колят животните си сами, ловуват... Вероятността да се уплашат от кожи и трофеи на пойни птички, каквото и да е това, е горе-долу колкото аз да се уплаша от странен по форма домат.

грубият му глас секна врявата и на тълпата зад тримата мъже, та глъчката стихна от раз. Джаред говореше малко по принцип, и не бе имал достатъчно време да поработи над гласа си. Той звучеше като някой гигант и понякога му се налагаше да шепне, за да не кара децата постоянно да пищят.

Описанието пак е малко купешко, но на мен ми хареса тази характерна черта на Джаред - необработеният глас. Добре хармонира и с неумелостта му с жените. Въобще има потенциал като образ и има попадения в описанието му в разказа.

– Джаред! Какво ни сполетя, момчето ми! – Скиталецът се домъкна от хълмовете горе, където живееше в закътана пещера

Още веднъж вкарваш образ като познат, без той да е такъв. В смисъл, би имал право да говориш за някакъв скиталец членувано, ако преди това е споменат или описан някъде в разказа. Също така звучи сякаш скиталецът се е домъкнал от хълмовете, докато Джаред е гледал. Би трябвало да е "Скиталецът се беше домъкнал".

Гримасите й бяха омагьосващи, но действаха само на него.

Вероятно си имал предвид иразът на лицето й, но гримаси се използва, ако омагьосващи са били плезенето и мръщенето й.

Мога да продължа и още, но започвам да се чувствам дребнава Въпросът е, че ти сякаш си съчетал похвати, които са ти харесали другаде, но тук не стоят на място.

Друго нещо е това, че хем звучи като народна приказка, (Добринкови, каруци, самодива, разни характерни остарели думи), хем имаш Айрийн и Джаред и усещане за средновековна западна Европа.


Също така развитието ми е малко мътно. Тя идва да търси брат си, това донякъде го разбирам. откъде се появи този баща? Защо опустошаваха селото в началото? Откъде тя е била сигурна, че той е в това село?

Самият морален конфликт е много претупан в края на разказа и много схематичен. Никой от тях не се замисля и не съжалява особено, просто всеки клиширано мрази другия.

Какво може да се подобри:
Повече развитие на Джаред и Айрин. Нека от самото начало да го видим като ловец (а не като клиширания добър защитник, който е и ловец по съвместителство) и нека тя да е чаровна с нещо повече от сведената си глава. И искрите между тях да не са само в няколко погледа. Може и пораженията от звяра да са повече от разровени дворове и убити пилци. Тогава Джаред наистина ще може да има някаква дълбочина на емоциите си накрая. Сега той се проявява като доста тъп кон с капаци. Убива я, въпреки че е и човек и само е разровила ливадите, а той май е бил малко увлечен (но не и влюбен) в нея. Опитай се сам на себе си да изясниш какви са тези зверове. Също така бащата е напълно излишен в повествованието. На финала сложи нещо разчустващо, а не просто хамлетовски край, където всички главни измират.

[Alexis]

За Kolender - Легенда за спящата красавица

Spoiler: show

Написаното от теб се чете като текст, не като разказ. Така и не намерих истински обединяващ елемент между трите истории, които се разгръщат. Имаме от една страна историята на Палавата принцеса и нейния ревнив мъж, разказана като откъс от текст. Това не беше лош начин да ни запознаеш с нея. От друга страна същинската част на разказа прескача при Ксант и аз очаквам той да е главния герой, да е този който може би ще е отговорен за събуждането (било то буквално или метафорично) на споменатата както в заглавието, така и в своеобразния пролог Спяща Красавица (СК). Само дето нещата не вървят натам.

Изведнъж скачаме при някакви богове, при това получаваме безкрайно много обяснения за името на всеки, както и на какво е бог, дори, когато това ни е доста ненужно. Тук вече аз губя нишката и започвам да се питам кога ще разбера, как боговете се вързват с Ксант и със СК.

Само дето връзката м/у трите истории става за секунди и много повърхностно. Така историята остава разпокъна и на парчета от 3 истории, които не успяват да се споят в един разказ.

От друга страна са героите. Ксант някак го разбирам. Войник по неволя, с пиян другар. Но Богът на Войната ми убягва. Не знам дали си се опитвал да страниш от клишето като си го направил тъпо, страхливо, заслепено от любов парче под чехъл или това е станало от ей така неволно, но в този случай не работи. Някои клишета са си такива и не се променят без да си напълно наясно защо, как и да можеш да се обосновеш сюжетно на 100%. Променяйки един БОГ на ВОЙНАТА е отговорна дейност. Той се предполага да е агресивен, гробоват. Да и гръко-римската митология той е влюбен, но там са легенди, не е разказ. Нещо повече именно тази митология кара читателят да има определени очаквания, още повече като копираш дори частта с това, че е влюбен в Богинята на Любовта. Когато твоят Бог е различен, ти трябва да можеш да го обосновеш, да го базираш на нещо.

Прави ми впечатление, че току вмъкнеш някое хумористично сравнение, като с лелята на Ксант в началото. На мен не ми пречи особено, но като цяло това е тънък похват и всеки тук си има собствена граница. Съветвам те да внимаваш с баланса по принцип.

Прескачането на гледни точки май днес ми е тема. И при теб има прескачане на гледни точки когато това е напълно ненужно. Защо трябва да имаме толкова много. Дори, когато имаш някаолко сюжетни линии, добрия автор може да предаде всяка една от тях с по една гледна точка. Защо ни е да имаме POW на жреца. Тя не дава някаква информация, без която разказът и читателят не могат. Не и такава, която да не можеш да предадеш чрез Ксант. Същото и при боговете - там имаме Краниус и Талос, напълно ненужно. Както казах и на двамата преди теб, научи се да използваш гледните точки и да знаеш какви волности и рестрикции имаш когато ползваш всяка една. За целта прави литературни упражнения. (виж предните ревюта)

Чисто граматически на някои места словоредът ти е пообъркан, пълните и кратките членове искат внимание и редакция.

Могат да убият обладаният за секунди...
...генерала беше много сприхав...
...вече бе питал синьокожият за нея...

Ваше благородие, та аз го направих тъкмо за да изпълня задачата, която ми възложихме възможно най-бързо

- възложена му е възможно най-бързо или я е изпълнил възможно най-бързо? Има и други такива случаи когато словоредът трябва да се коригира, за да не се губи логиката на изречението или поне, за да се чете по-лесно.

Страхът го дебнеше от ранна детска възраст, но нямаше намерение да му се даде лесно.

- тук е неясно Страхът ли не ще се отдава на Ксант (kinky btw) или обратното.

Изобщо, в края на краищата не разбрах каква е целта на разказа. Хареса ми само как беше въвел историята за СК.

[Morwen]

Легенда за спящата красавица

Spoiler: show

Първо, разказът всъщност ми хареса. Хареса ми смесването на митологии и представянето на добре познати стари неща в нова светлина. Хареса ми като начин на написване, някак е естествено и има добри попадения в описанията. Харесаха ми и повечето герои.

Проблемът на разказа е мотивацията на героите и че цялостната история стои малко закърпена. В смисъл, оказва се, че всичко е заради семейните проблеми на двама богове. Което е малко дребен проблем принципно, да не говорим, че е особен вид деус екс махина. Аз бих ти предложила в такъв случай поне да направиш боговете смешни и неадекватни докрай, а не просто с характер на тийнейджъри. Така въпреки леката абсурдност на това да стават катаклизми и да се обръщат сума ти съдби заради семеен скандал, това ще си стои на място.

Беше ми приятно да прочета разказа ти, но ми дойде малко дълъг. Може би има излишно много баласт около историите, примерно само за края (който е готин, но малко идващ от нищото) имаш страница интензивна информация в началото. Връзката между самите истории е малко слаба. В смисъл между тази за боговете и Ксант е ок, но когато сложим и невярната принцеса, човек започва да има чувството, че чете сборник, а не един разказ. Бтв, не стана ясно какво е станало с войната, все пак:)

На няколко места имаш и разменен словоред, което не е болка, но трябва да се оправи. Като цяло стилът на писане ми харесва, само че разказът е малко по-скалъпен, отколкото трябва.

[advensve]

Благодарности на Roland, Alexis и Morwen за съветите и коментарите! Точно на това се надявах

[Morwen]

Ох, аз съм ти говорила в мъжки род. Извинявай

[Kolender]

Alexis, Morwen, благодаря ви за критиката, за отделеното време и внимание! Приемам забележките ( и похвалите ) Мога да споделя, че това беше първия ми по-сериозен опит да напиша нещо и изпитах много затруднения при сглобяването на сюжета, който претърпя много трансформации (дано не звучи като извинение). Помогнахте ми много с конкретната критика да видя проблемите, които малко или повече са останали незабелязани или неоценени като такива от мен. Благодаря ви отново!