ShadowDance

Радва ме тенденцията да се съчетава метъл с класическа музика - има невероятни попадения. Rhapsody, Therion i Haggard са най-добрите примери за вълшебството, което може да се получи като резултат, последните творби на Cradle Of Filth и Dimmu Borgir - също. Изобщо автентичните оркестрации са прекрасно нещо. В Gettysburg 1863 от последния Iced Earth Jon Schaffer се е постарал...

Рапсъди много го удрят на тежка еднотипност и стават доста досадни с тия монументални, изпълнени с музикални финтифлюшки композиции. По-старият Терион - това е истината в съчетанието с класическа музика. Всичко друго е доста назад :Р Така де, според мени, да си добавя нали, да не земе някой да каже нещо...
Бтв... фентъзи текстове в Кийпъра? Сещам се главно за самата титулна песен и то и тя не е особено фентъзи...

Moridin wrote:Рапсъди много го удрят на тежка еднотипност и стават доста досадни с тия монументални, изпълнени с музикални финтифлюшки композиции.

Че има музикални маймунджълъци - има, но все едно в половината съвременна прогресив сцена ги няма, например. По-добре повече грандиозност на моменти, отколкото елементарно звучене. А "еднотипност" е последното, което свързвам с Rhapsody. Те имат пет абсолютно уникални, (почти) музикално независими един от друг албума.

За Keeper-а имах предвид точно заглавната песен. Тя е емблематична. Дълго време нямаше парче, което толкова да е провокирало въображението ми - както с музика, така и с текст. Вярно, че беше отдавна, но все пак...

Warrior Of Ice wrote: В Gettysburg 1863 от последния Iced Earth Jon Schaffer се е постарал...

Постарал се е...да се олее. Не, наистина хич не ми харесва Glorious Burden. Дето се вика, иска ми се да го харесам, слушам, слушам, а то ядец.

А BTW, като ми потрябва "грандиозност" и класически елементи си пускам Symphony X.

Matrim wrote:Постарал се е...да се олее. Не, наистина хич не ми харесва Glorious Burden. Дето се вика, иска ми се да го харесам, слушам, слушам, а то ядец.

Чак пък да се е олял... Оливане е And Then There Was Silence на Blind Guardian, в Gettysburg Schaffer изобщо не прекалява с оркестрациите - те имат в повечето случаи фонова роля. А че композицията е мащабна и епична, не можеш да отречеш.

Под "олял" имах предвид, че се е издънил, а не че е сложил прекалено много оркетсрални елементи, сори за двусмислието.

Matrim wrote:Под "олял" имах предвид, че се е издънил, а не че е сложил прекалено много оркетсрални елементи, сори за двусмислието.

Много ми е интересна тази позиция на някои дай-хард фенове на Iced Earh - след като Schaffer смени Barlow с Owens, каквото и да направи, то ще е издънка. Ripper е по-изразителен и разнообразен вокалист - приемете факта. Иначе Schaffer нямаше да си прави труда да гони талант като Barlow и да му търси заместник. А в композиционно (че и в техническо) отношение The Glorious Burden за мен е най-силният албум на бандата до днес.

Тук съм се опитал да поразнищя албума, ако ти се чете - давай, после можем да обсъдим различията си.

Ами аз съм слушал само първите три Рапсодита, ма първите две хардли ги различавам едно от друго (макар че в legendary tales имаше една изключително правилна песничка , а третото е вътре-еднотипно.

Бе само Терион, бе :Р И освен това And then there was silence си е сравнително добре като за толкова дълга песен. А за Keeper-а съм съгласен, само дето цял живот умувам над въпроса в кое по дяволите море отива шестият ключ???

No offence, но Тим не може да замени Мат. Просто гласът на Барлоу беше много специфичен и така да се каже, много по-добре изразяваше емоциите. Сега дали Тим може да достига по-високи тоналности и т.н. няма никкаво значение за мен, когато гласът му ме оставя безразличен. Примерно почти всеки път когато слушам "A Question of Heaven" направо тръпки ме побиват...в добрият смисъл на това понятие, чувствам емоцията която песента иска да изрази. А когато слушам Atilla, понякога ми е смешно колко подобна е на Waterloo, въобще не ме вълнува по друг начин. А и имам чувството, че албумът прекалено много прилича на стила на Iron Maiden, липства му оригиналност. Най-добре ще се види кой е по-добър ако на Тим му дадат да изпълни старите пачета на IE.[/list]

Matrim wrote:А когато слушам Atilla, понякога ми е смешно колко подобна е на Waterloo,

Тук си в грешка - единственото общо в двете песни е тоналността, в която пее Ripper, иначе строфи и рифове/хармонии са коренно различни. Дори темпото не е същото.

А и имам чувството, че албумът прекалено много прилича на стила на Iron Maiden, липства му оригиналност.

Това пък как ти хрумна? Вярно, не е типичен Iced Earth албум, но да се твърди, че имитират Maiden, е смешно. Типичният китарен стил на Schaffer не е мръднал, нито специфичното свирене на Richard Christy се е променило. Бих казал, че The Glorious Burden е доста по-смел (в смисъл - експериментален) албум от последните неща с Barlow.

P.S. Не вярвам Tim да се затрудни от стария материал, но това може да се чуе само на концерт...

Let's just agree to disagree about that, shall we?

Видяло се е, че така ще стане...

Имаше една група - "Magellan", единия им албум се състои от 3 (три) песни, едната от които над 50 (!) минути. И е много здрав.