ShadowDance

BTW нямаше ли да пускате брой със статиите написани за последната Анимания?

Мне, няма да я ексхумираме.

жалко - уж има материал а се захвърля с лека ръка.

Повярвай ми, не е с лека ръка. Гледам от съвсем малко разстояние отстрани, но от това, което съм видял, не е с лека ръка. И май по-добре тази тема да не продължава тук

Много се радвам, че единственото важно нещо в целия брой са оценките. Чувствам се зареден с енергия и мотивиран да пиша след тоя топик

Roland wrote:Много се радвам, че единственото важно нещо в целия брой са оценките. Чувствам се зареден с енергия и мотивиран да пиша след тоя топик

Коментарите за хубавите неща понякога са на принципа "няма новини - добри новини".

Хората по-често коментират неща, които не им харесват, а хубавите приемат за даденост - толкова са очевидно добри, че няма какво толкова да им се коментира, един вид.

А разговора за оценките не го водим отсега.


Мен ми харесва, че ти например ревюираш като смахнат книги и филми. Като казвам, че искам да виждам и повечко други ревюиращи (особено при филмите - едно гледане отнема два часа, не е като при четене на книга, а при книгите има повече ревюиращи), това не значи, че омаловажавам твоите усилия. Щото не ги.

Киното е Опадачно, пък и не е редно да коментираме от торенти, ревиращите винаги са били на кино за да е стойностно ревюто ;р

Иначе за оценките се мисли в момента, иначе всеки скучаещ педант ще пита се едно е рестото му в бакалията, а не ориентировъчна метната в момент на вдъхновение и подлежаща на преоценка понякога цифра.

Аз искам да кажа нещо по отношение на читателските ревюта. Не знам доколко имам място в тази тема при положение, че вече не съм активен член на екипа, но все пак съм минала лично през тези неща и имам лични впечатления и преживявания, които може да са полезни.

Значи, докато пишех за Анимания, имаше хора, които ревюираха броевете ни материал по материал. И си казваха за всеки материал какво им е харесало, какво не им е. И това ни беше ужасно ценно и полезно. Подробните ревюта не бяха много, но все пак ги имаше и аз съм им безкрайно благодарна.

Защо това не се прави и тук? Българинът явно няма нагласа към тези неща. Тук в Канада пускането на юзърски ревюта за филми, книги, списания, домакински уреди, заведения и изобщо квото се сетите, е есенциална част от пазарната култура. Нееднократно ми се е случвало да реша да си купя или да не си купя нещо, четейки потребителско ревю. Дори в университета си ревюираме преподавателите, асистентите и т.н. И мен ме ревюират накрая на семестъра. И шефът ми и той ме ревюира всяка година. И това ИМА значение, щото води до промени - ако студентите не се кефят масово на нещо, то може да бъде променено заради техните ревюта. Хората имат мнение и го споделят - без да ги натискат и насилват за това. Те знаят, че мнението им е ценно и че има значение за някого. Че се взима предвид. И затова го споделят със света. Повярвайте ми, вашите мнения са точно такива за Шадоуденс - ценни и имащи значение. Моля ви, споделяйте ги с екипа!

Почнете да пишете повече в тези теми за броя. Оценявайте екипа на Шадоуденс. Ревюирайте ревютата му. Покажете му, че наблюдавате работата му. Покажете му, че нещо ви харесва или нещо не ви харесва с малко повече конкретика. За да стават нещата по-добре. За да бъде екипът по-мотивиран. Аз самата съм се чудила нееднократно за чий пишем това и онова, след като не получаваме никакви мнения. Чудила съм се чете ли ни някой. За вас може да е ясно, че сте харесали/не сте харесали нещо и затова не виждате нужда да го споделите с екипа. Е да, ама за екипа не е ясно. За екипа това мълчание е пагубно. Така че - ако четете материалите в Шадоуденс, драснете мнение за тях в съответната тема. Обещавам ви, че има кой да го прочете и да му се зарадва.

Amelia wrote:..... Така че - ако четете материалите в Шадоуденс, драснете мнение за тях в съответната тема. Обещавам ви, че има кой да го прочете и да му се зарадва.

Според мен това е друг аргумент в полза на промяна на формАта към нещо блогоподобно. Така читателите, които искат, ще могат веднага да дадат обратна връзка, а не да търсят някакъв форум, в него пък някаква тема, в която пък могат да пишат само след като се регистрират. Това важи за нерегистрираните във форума, естествено, но все пак се надявам, че материалите на сайта се четат и извън групата на форумниците.
А първият аргумент, разбира се, е самата организация - хем материалите излизат сравнително периодично, хем от друга страна строга периодичност на броевете няма. Един блог с неколцина автори може да се окаже по-удобен за работа, отколкото електронно списание, издавано - вече - на неопределими интервали от време.
За съжаление евентуалният блог и свързаната с него липса на срокове може да доведе и до точно обратното, до намаляване на желанието на пишещите, когато няма поставен краен срок, пък макар и свръхусловен.
Но в крайна сметка не е речено да се минава към блог, за да се добави възможност за коментиране направо към статиите. Предполагам, че съвременните системи за управление на съдържанието предлагат такава функция стандартно. Просто ми се струва по-удачно отзивите да могат да се дават директно, щом са толкова ценни.

Това за което говори Амелия е хубава и силно продуктивна идея. Но е такава идея само за Запада и Америката. В българската действителност има още много хляб да изяде българският читател, за да си седне на задника и да стане активен такъв. Това просто не кореспондира по никакъв начин на типичния български манталитет - „за свършената работа само лошо или нищо.”Аз си чета списанието редовно вече с години, но така и няма да придобия навика да „ревюирам ревютата” и да почна да изразявам какво харесвам. По-скоро бих направил обратното – да изразя негативното, бидейки с буден български манталитет. Но това би създало грешното впечатление, че списанието не се справя, което изобщо не е така. Българинът не е свикнал да хвали и по-скоро би погледнал с подозрение, ако някой вземе да описва с хвалебствия всеки брой по един и същи начин, за едно и също нещо. Екипът си познава тълпата и би трябвало да се е примирил с тази действителност. Българският читател е мълчалив, когато нещо му хареса, ако пък не дай си Боже това нещо не му хареса, то тогава не може му затвориш устата. Молбата й едва ли ще бъде посрещната с някакъв особен ентусиазъм.

От мен списанието си получава обичайната кръгла тлъста десетка. Ревютата си бяха обичайно интересни и увлекателно написани. Статията си бе обичайния диамант.
Толкова с половин уста.

Як е новият брой,но към ядосан.Покрай Шадоуденс почнах да чета прекалено много фентъзи поредици и не знам как ще ги купувам и къде ще ги слагам. Ше го видя това Мъглородни.А кога да очаквам ревю на Кулата на лястовицата?
П.П.Роланд,да не решиш че се заяждам просто ми е любопитно,според теб как трябва да се преведе kinden и как е името на Челядинка(поне го е докарала да звучи глупаво)на английски?
П.П.2 Аман от вампирски бози които кифлите от класа ми да четат когато не гледат Дневниците на вампира или Паднали ангели.

LightOne wrote:Това за което говори Амелия е хубава и силно продуктивна идея. Но е такава идея само за Запада и Америката. В българската действителност има още много хляб да изяде българският читател, за да си седне на задника и да стане активен такъв. Това просто не кореспондира по никакъв начин на типичния български манталитет - „за свършената работа само лошо или нищо.”Аз си чета списанието редовно вече с години, но така и няма да придобия навика да „ревюирам ревютата” и да почна да изразявам какво харесвам. По-скоро бих направил обратното – да изразя негативното, бидейки с буден български манталитет. Но това би създало грешното впечатление, че списанието не се справя, което изобщо не е така. Българинът не е свикнал да хвали и по-скоро би погледнал с подозрение, ако някой вземе да описва с хвалебствия всеки брой по един и същи начин, за едно и също нещо. Екипът си познава тълпата и би трябвало да се е примирил с тази действителност. Българският читател е мълчалив, когато нещо му хареса, ако пък не дай си Боже това нещо не му хареса, то тогава не може му затвориш устата. Молбата й едва ли ще бъде посрещната с някакъв особен ентусиазъм.

Еми не, че нещо, ама не се чудете после, че излизат броевете на 4-5 месеца.


Клейморе, КАКВО Е ТОВА ИМЕ, за бога?!?!?!!! Да не е... Че? Смисъл, ако е тя, мацката се казва Cheerwell.

КАК ЗА БОГА Cheerwell се превежда Челядинка?

Аз първо си помислих че най-накрая си ми се издразнил на ника.
Щом са докарали Ерагон и Първороден на английски барабар със Сьомгата на съмнението и Пътят във книжарницата да се надявам че ще докарат и Цар плъх.Между другото Madlax нa Madhouse ли е?

LightOne wrote:Това за което говори Амелия е хубава и силно продуктивна идея. Но е такава идея само за Запада и Америката. В българската действителност има още много хляб да изяде българският читател, за да си седне на задника и да стане активен такъв. Това просто не кореспондира по никакъв начин на типичния български манталитет - „за свършената работа само лошо или нищо.”Аз си чета списанието редовно вече с години, но така и няма да придобия навика да „ревюирам ревютата” и да почна да изразявам какво харесвам. По-скоро бих направил обратното – да изразя негативното, бидейки с буден български манталитет. Но това би създало грешното впечатление, че списанието не се справя, което изобщо не е така. Българинът не е свикнал да хвали и по-скоро би погледнал с подозрение, ако някой вземе да описва с хвалебствия всеки брой по един и същи начин, за едно и също нещо. Екипът си познава тълпата и би трябвало да се е примирил с тази действителност. Българският читател е мълчалив, когато нещо му хареса, ако пък не дай си Боже това нещо не му хареса, то тогава не може му затвориш устата. Молбата й едва ли ще бъде посрещната с някакъв особен ентусиазъм.

От мен списанието си получава обичайната кръгла тлъста десетка. Ревютата си бяха обичайно интересни и увлекателно написани. Статията си бе обичайния диамант.
Толкова с половин уста.

Ок, това е тотално изциклизирала и неразбираема за мен логика:

"Не пиша ревюта заради българския си манталитет. Това не е хубаво по редица причини. Аз виждам и разбирам, че не е хубаво. Но няма да го променя, щото такъв ми е българският манталитет."

Ми като виждаш, че не е хубаво, направи го да е хубаво - промяната в поведението ти зависи само и единствено от теб.

Ми като виждаш, че не е хубаво, направи го да е хубаво - промяната в поведението ти зависи само и единствено от теб.

Де да имаше такъв филм.

Инак просто изразих съвкупният генерализиран български активен читател. Както казах, не е като да не си знаете тълпата какво представлява. Това че няма толкова активна обратна връзка - изобщо не означава, че не се чете списанието или че не се одобрява съдържанието му и положения труд.