ShadowDance

Ами и двете са една и съща логика. Да, дал си си парите за продукта на човека, ок. Това не значи, че е ок да му плюеш на труда, пък дори той да не е наоколо, за да се трогне от това.

Roland wrote:Kоето не ми бе спряло да ти изтръгна гръбнака, ако решиш, че щото си купил билета за мой концерт, можеш да си лафиш по телефона докато свиря ^_^

Рол - неговоренето по телефона на хипотетичния ти концерт е израз на добро възпитание към останалите присъстващи на които може би преча, а не към изпълнителя. Ако съм те наел за частен концерт и ти плащам хонорара ако си истински професионалист ще свириш дори единствената публика в залата да е моето куче рожденник което се скъсва да лае, докато аз съм на половин планета оттам.

Едит: освен ако труда не е уникален, уви мога спокойно да плюя на него.

А, ти че можеш, можеш. Аз пък мога да имам съответното мнение за теб, ако го правиш.

Иначе контрата ти е добра, но аналогията пък не е точна, защото ти не си платил на автора да ти напише индивидуална книга и не си единственият й читател. Не, че това е от съществено значение де.

Аз лично винаги си се връщам да си дочета прескочените глави, когато съм го правил, ениуей, но то си нужно едно особено мазохистично състояние на духа да се прочете примерно гледната точно на особено противен и досаден герой.

Замислих се доста точно какво правя, когато чета. Открих, че обикновено подходът ми варира спрямо вида текст. Ако чета нещо, което има уведомителна стойност (примерно пътеводител), нормално пропускам това, което ми се струва излишно. Ако чета биография, мисля, че също го правя често. Твърдо Е гавра с автора за мен, независимо от качеството текст (ся, ако той се е изгаврил прекомерно със самото качество, предполагам и аз съм длъжна на свой ред да го направя, но това са странични случаи).

Като се отнася до художествена литература, никога не пропускам нищо покрай себе си. Което не означава, че ако авторът ми затъпее, не изчитам страницата 'плавайки' по редовете, но след това задължително я изчитам и нормално. Дори нямам идея защо точно го правя, но установих, че е нещо като стандарт при мен. Weird is weird.

Ако чета поезия, си правя опити да пропускам. Понякога работи и често ми затвърждава усещането, че в крайна сметка поезията е най-качествения сорт текст, когато е кадърна.

Ми аз обикновено чета всичко, може да прескоча/мина по диагонал някоя страница, ако е много скучно описание. Изключение и при мен правят последните томове на колелото, щото трябваше да ги връщам... Но тях ги броя по-скоро като нечетени.

Все пак не мисля по никакъв начин, че прескачането е "плюене" по автора. Ако се върнем на аналогията с концерта, за мен книгата не е концерт, тя е запис на концерт. Ако е плюене да си говориш, докато върви някоя песен, то всички сме плюли на сума ти изпълнители.

Не е баш плюене, факт, но си е проява на неуважение. И не толкова самият акт, колкото това, че после ще се изтъпаниш в някой форум да даваш авторитетни мнения за книгата, нали.

Иначе, Тони, аз говоря единствено за художествената литература. Ясно, че в много други видове четене си е дори задължително скипването.

Roland wrote:И не толкова самият акт, колкото това, че после ще се изтъпаниш в някой форум да даваш авторитетни мнения за книгата, нали.

Това по-скоро е признак на солидна тъпота, а не проява на неуважение.

И двете, всъщност, то второто често извира от първото.

Ам... такова... Със срам си признавам, че прескочих няколко природни описания във Властелина. Пейзаж като пейзаж, на мен са ми по-интересни героите. От друга страна, чел съм го преди поне 8 години и все пак това с прескачането още ме гложди.

Както и да е, научих се да чета всичко, макар и на моменти чисто механично.

Иначе пропускам де що има поезия без да ми мигне окото. Не е за мен, съжалявам.

Докато четях фентъзи със скорост 9 тетралогии/минута, прескачах бая литературна лой. Постепенно ми мина акнето, спрях да нося фланелки на Blind Guardian на училище (още си ги пазя, де), започнах да чета по-бавно и май нивото на книгите, които чета, взе, че се вдигна.

Сега не пропускам и дума от това, което чета, но за съжаление чета по-малко.

Иначе рутинно пропусках главите на Бран в първите книги. А в последното Колело (на Сандерсън това) Авиенда и Перин много ме изкушаваха да ги игнорна, ама се възпрях от принципност.