ShadowDance

Аз поне не съм твърдял че са задминали или че лидират. Нито пък че трябва да се състезават по визия , музика (интересно - музиката писана за игра изкуство ли е както щеше да бъде ако беше композирана извън играта?) или сценарий и сюжет. Точно най-арт игрите нямат никакъв сюжет но разчитат на заиграване на интерактивноста.

Седнах, помислих и заключих - I'm not touching this flame workshop with a ten foot pole.

Хмммм откога Lord of the rings е изкуство?

Изиграй ги тези заглавия които ти казах трип - специално сянката на колоса те раздира. Защото аз тези филми съм ги гледал. Все пак киното представлява орязана игра.


А да не забравяме и Passage - само 5 минути е.

Trip, можеш още веднъж да посочиш как си ме наблюдавал в подфорумите и за колко тъп ме мислиш. Това не помага на аргумента ти. Нещата отиват все повече и повече към пишкомер. Точно от теб не съм го очаквал, да ти кажа пък аз, от нещата, които съм ти чел в другите под форуми. Нито си първия, който ме пренебрегва, нито, предполагам, ще си последния.

Това изпадане в глуха защита и мрънкане, да ти кажа пък, обижда мен. И обидата расте като си помисля, че ПОНАЧАЛО ти си тоя, дето не ще да играе честно. Първо очеизбодно подигравателните ти и НАПЪЛНО непровокирани намеси в разговора в Clash of the Titans, после постоянните приказки за "невежество" и смехотворности. Сори, ТОЯ ПЪТ, в разговор С МЕН, мой човек, НЯМА да го лепнеш на друг.

Това, че във всяка втора, или айде не втора, ами всяка трета тема, си търсиш причина да почнеш апологетика за несправедливия начин, по който си говорят хората с теб, няма НИЩО общо с мен. Откровен и в прав текст НЕ ТЕ мисля за тъп, но пък ТЕ мисля за силно и често немотивирано заядлив форумец. Също така мисля, че често гледаш филми и четеш книги БЕЗ претенции за най-доброто дори в съответния им жанр, а камо ли в литературата или киното. Съответно нямаш тренинг да гледаш на тях в необходимата дълбочина за плодотворно сравнение в тази тема. А каквито игри съм играл, винаги съм ги играл с подобаващо внимание и вникване в детайлите и механиката им, нещо, което не виждам да правиш в отношението си към киното или литературата. И доколкото преценката ми е субективна дали аз внимавам повече в игрите, които играя, отколкото ти - във филмите, които гледаш, сложих намигащо смайли накрая. Което явно нищо не струва за теб. Или не, чакай - значи, че те "обиждам завоалирано", понеже принципно съм подляр и обичам да нагрубявам хората с усмивка. Ебаси майката, честно.

Ще обобщя с това, че това дали игрите>филмите е лично мое мнение, а това дали игрите са изкуство е излишно да се коментира. Те СА изкуство. Ако не бяха, то почти същото щеше да важи и за киното.

Логиката ти ми е непонятна. Подканям другите участници, а и всеки попаднал на темата, да ми я разясни, защото бога ми, не я схващам. А на това, че е мнението ти е ЛИЧНО и е ТВОЕ, обърнах внимание с НАЙ-първия си пост към теб като намекнах - Е, АДЖЕБА, редно ли е да се подиграваш с хора като Морви примерно, с все лол-смайлитата, при положение, че В КРАЙНА СМЕТКА, КАКВО БИЛО ТО?!?!?! - всичко е някакво си твое си лично си мнение.

И не ми излизай с това как не съм бил сериозен към коментарите ти.

WTF, това пък кога съм "излизал" с него?!?

Работата е там, че вероятно 90% от хората в тоя форум могат да потвърдят, че какъвто ти е къс фитилът, проблемът е в това ТИ да се държиш с минимално уважение, та да протече адекватен разговор. Помисли си по въпроса преди отново да забленуваш завоалирани обиди.

The Dragon wrote:Все пак киното представлява орязана игра.

I loled ^_^

АлДим правилно е решил. При количеството абсурди тук, даже не съм сигурен за Геймс форума ли е тая тема...

Roland wrote:

The Dragon wrote:Все пак киното представлява орязана игра.

I loled ^_^

Ми ако погледнем какво представляват медиите като възможности киното е игра без интерактивност.

Или пък...

Играта е история с интерактивност. Която пък променя толкова много фактори, че НАИСТИНА е хубаво тия работи да не се приказват в по едно изречение. Или пък вместо това да не се приказват въобще.

Едит: Тва е ако човек няма повече от едно изречение за казване.

Ето ви няколко игри, които са изкуство поради разни и разнообразни причини, та дискусията да тръгне в някаква по-продуктивна насока:

Grim Fandango - уникална история за света на мъртвите с уникални персонажи, караща те да се позамислиш и разчувстваш повече от много филми с подобни претенции.

Braid - уникален геймплей, който хваща старата джъмп енд рън формула и я превръща в изкуство със супер друсани главоблъсканици, манипулиращи времето

Winterbottom - същата причина като Braid, даже в комбинация с готини стихчета и прекрасни рисунки, които са директно свързани с геймплея

Limbo - още една игра, която променя представата ни за джъп енд рън жанра, комбинирайки го с наистина друсани и потискащи неща

Deux Ex - игра, която многокрано буквално ме е ПОПИВАЛА в страхотния си сайбърпънк свят, комбинирайки една от най-добрите истории в жанра за каквато и да е медия с геймплей, предлагащ нещо адски близо до истинска свобода на действие с различни решения за всяка ситуация. А и въздейства на емоционално ниво - друго заглавие не ме е карало да правя какви ли не номера, само за да НЕ убивам враговете си, защото знам че не са виновни за случващото се. Или пък ядосано да изхвърля ключов персонаж през прозореца на апартамента й, след като съм разкрил лицемерните й игрички (то дори само факта, че мога да го направя, ако поискам, си беше потрисащ).

Bayonetta - освен омазващо друсаната визия с умопобъркващите й керъктър дизайни, за мен тази игра превръща бойната хореография в игрите в искуство. А и кътсцените са имба, докарвайки започнатото в DMC то връхната му точка.

Planescape Torment - въздействащ сюжет, свят, персонажи, тази игра управлява и по трите параграфа и все още е едно от най-различните RPG-та, правени някога.


Стига толкова засега. Приканвам ви да давате още примери.

Играта е история с интерактивност

Това е чист и концентриран генерализиращ булшит. Има предостатъчно игри, в които изкуството е на концептуално и аудио-визуално ниво (Rez примерно).

Не мисля, че тая посока на темата е много добра - ще се почнат пак главоблъсканици кво е тва "изкуство", а и тия обяснение, Сашо, са малко като в обзорно ревю. В общи линии казваш "изкуство са, щото са много яки и ме попиват в света и имат яки персонажи и яка история". И почват питанките, тва какви условия са, за да е едно нещо изкуство - и пак, кво е изкуство въобще?!

Може да си прав, че тия елементи в тия игри са яки. Обаче за мен важното е, че са яки ПО РАЗЛИЧЕН начин, с различни средства, отколкото са героите/историята/света в другите повествователни изкуства. И също, пак моментът с интерактивността.

Освен това, още никой в нищо, което съм чел някъде, не ме е убедил, че игри тип главоблъсканица или пъзел биха могли да са изкуство. Хора с твърде различни понятия за изкуство все пак винаги изключват тия неща от определенията и интуитивните си усещания що е то. Съответно е много възможно на тия неща да им липсва нещо, не знам какво, за да бъдат наречени изкуство - може да са изкусни, подобно на някой хитър механизъм или гениален лабиринт, но може ли да са изкуство?


Едит:

Това е чист и концентриран генерализиращ булшит. Има предостатъчно игри, в които изкуството е на концептуално и аудио-визуално ниво (Rez примерно).

Твоето пък е четене извън контекст Предложих тоя вариант на Драгъна, както му изредих произволни яки филми като контра на нищонеотиващото негово изреждане - очевидно иронично. Което в контекст е ясно.

Встрани от това, концепцията и аудио-визуалния елемент не се ли числят към историята? Или са само събитийченцата?

Или смяташ, че Драгъна е прав?

Всъщност това, което им липсва, за да бъдат наречени изкуство, е достатъчно узряла масова публика. Концепцията за това какво е изкуство е също толкова размекната, колкото всички други създадени от хората термини. Ти само погледни традиционната дефиниция на музиката и десетките начини, по които доста от днешните й форми я чупят.
А описанията, които дадох, включват елементите, който правят съответните заглавия изкуство, издигайки ги над масите. Също както има филми които могат да бъдат наречени изкуство и други, които определено не са. А интерактивността е нещото, което издига игрите (или ако щеш - интерактивното забавление) над филмите, които принципно са най-близката им медия и на свой ред дълго време не са считани от масите за изкуство.

Встрани от това, концепцията и аудио-визуалния елемент не се ли числят към историята?

Не, фор фъкс сейк. Игрите имат не само история, ами и геймплей. И достигат собствения си потенциал да бъдат изкуство най-директно именно чрез второто. Историята въобще не е задължителна, въпреки че е по-лесна за възприемане от масите като "изкуство", защото им е добре позната.

Trip wrote: Освен това, още никой в нищо, което съм чел някъде, не ме е убедил, че игри тип главоблъсканица или пъзел биха могли да са изкуство.

Ако нещо което те накара да си разчупиш мисленето и да погледнеш вселената под различен ъгъл не е изкуство, то тогава кое е?

Всъщност това, което им липсва, за да бъдат наречени изкуство, е достатъчно узряла масова публика. Концепцията за това какво е изкуство е също толкова размекната, колкото всички други създадени от хората термини. Ти само погледни традиционната дефиниция на музиката и десетките начини, по които доста от днешните й форми я чупят.

Kоя е традиционната дефиниция на музиката и как я чупят кои днешни форми? Наистина ми е любопитно. А всъщност това, което липсва, е достатъчно и достатъчно интелигентни и гласовити апологети, които винаги са били двигателите в това отношение. Масовата публика не толкова голям фактор в това отношение.

А описанията, които дадох, включват елементите, който правят съответните заглавия изкуство, издигайки ги над масите. Също както има филми които могат да бъдат наречени изкуство и други, които определено не са. А интерактивността е нещото, което издига игрите (или ако щеш - интерактивното забавление) над филмите, които принципно са най-близката им медия и на свой ред дълго време не са считани от масите за изкуство.

Първите две изречения са много общи. В смисъл, тия неща са очевидни, ма доникъде не водят в един потенциален сравнителен теоретичен анализ Това с интерактивността иначе ми е ясно, въпросът е КАК?

Не, фор фъкс сейк. Игрите имат не само история, ами и геймплей. И достигат собствения си потенциал да бъдат изкуство най-директно именно чрез второто. Историята въобще не е задължителна, въпреки че е по-лесна за възприемане от масите като "изкуство", защото им е добре позната.

Пак един и същ въпрос - какво е изкуство? По-якият винаги ми се е струвал, ше повторя - КАК? Ето например концепцията в игрите без история (която, ако я има, за мен ВКЛЮЧВА концептуалния и аудио-визуалния компонент) КАК ги доближава до изкуство? Как ги прави различни от хилядите видове други главоблъсканици, майсторени от човечеството под всякаква форма през хилядолетията?

Драгън: Много общи приказки. Поведението на болната от шизофрения кокошка на съседа бай Митю може да те накара да си разчупиш мисленето и да гледаш на света под различен ъгъл - както и всяко произволно преживяване от ежедневието ти.

Играл ли си Braid (примерно)? Не? Тогава не се обаждай за геймплея, изкуството и хилядите други главоблъсканици. Такъв вид главоблъсканица с манипулиране на времето, към края дори на няколко нива на възприятието, е възможна само и единствено в игра.

За музиката - чуй Merzbow (да речем албума му 1930 за по-ясен пример или Partikel за нещо по-мекичко). Аз лично не мога да издържа повече от един-два трака подред, но усещането си струва.