Posted: Sat Oct 23, 2010 10:42 pm
Това не е "филмът за Фейсбук".
Филмът е за създателя на Фейсбук и историята можеше да бъде разказана от всеки един режисьор. Но именно защото режисьор Финчър, този филм представлява повече, отколкото би бил иначе.
Филмът се превръща в история за успехите и провалите на гения по принцип, как той може и да просперира в професионален план, но колкото повече успява, толкова повече затъва в лайна в личния си живот.
Роланде, малко не ги разбирам тия хвалби за кастинга- той е просто супер-адекватен, дори Тимбърлейк е попадение, да. Но сериозно, изненадан ли си от Айзенберг? Пичът играе една и съща роля във всичките си филми, при това по идентичен начин, Финчър просто е усетил, че тук ще си пасне. Да, в резултат на този филм той ще получи още добри роли, но ако не започне да се развива, ще стане на 40 и вече трудно ще ти играе тоя гийк, което иначе толкова му се удава.
Критиката за цветовете не я приемам по простата причина, че въпреки успехите, Марк никога не е щастлив и винаги вижда света по еднакъв начин. В крайна сметка, той си носи своя личностен провал в себе си и въпреки опитите, не успява да се отърси от него. Това се подсилва и от полузаспалия монотонен поглед на Айзенберг.
Хареса ми сцената с гребането и ми хареса идеята, която донесе- за справедливото състезание, в което Цукерберг не е участник. На много малко моменти видях истинския Финчър, но не може да се отрече заслугата, че е избягал от усещането за документалност, преди всичко с нелинейната структура на филма. Eдно голямо браво за стабилния пейсинг, който също не се е постигнал от само себе си. Бизнес-принципите, с които се занимава, са избистрени реалистично, ясно и конкретно, за разлика от опита за show-off в Wall Street 2, който те оставя изгубен и отегчен.
Замислете с колко малко от Фейсбук всъщност филмът се занимаваше. Обяснен е водещият принцип при създаването, но с не повече от две изречения. А за интернет, социалното общуване и дублирането на реалността може да се направи още един филм.
Филмът е за създателя на Фейсбук и историята можеше да бъде разказана от всеки един режисьор. Но именно защото режисьор Финчър, този филм представлява повече, отколкото би бил иначе.
Филмът се превръща в история за успехите и провалите на гения по принцип, как той може и да просперира в професионален план, но колкото повече успява, толкова повече затъва в лайна в личния си живот.
Роланде, малко не ги разбирам тия хвалби за кастинга- той е просто супер-адекватен, дори Тимбърлейк е попадение, да. Но сериозно, изненадан ли си от Айзенберг? Пичът играе една и съща роля във всичките си филми, при това по идентичен начин, Финчър просто е усетил, че тук ще си пасне. Да, в резултат на този филм той ще получи още добри роли, но ако не започне да се развива, ще стане на 40 и вече трудно ще ти играе тоя гийк, което иначе толкова му се удава.
Критиката за цветовете не я приемам по простата причина, че въпреки успехите, Марк никога не е щастлив и винаги вижда света по еднакъв начин. В крайна сметка, той си носи своя личностен провал в себе си и въпреки опитите, не успява да се отърси от него. Това се подсилва и от полузаспалия монотонен поглед на Айзенберг.
Хареса ми сцената с гребането и ми хареса идеята, която донесе- за справедливото състезание, в което Цукерберг не е участник. На много малко моменти видях истинския Финчър, но не може да се отрече заслугата, че е избягал от усещането за документалност, преди всичко с нелинейната структура на филма. Eдно голямо браво за стабилния пейсинг, който също не се е постигнал от само себе си. Бизнес-принципите, с които се занимава, са избистрени реалистично, ясно и конкретно, за разлика от опита за show-off в Wall Street 2, който те оставя изгубен и отегчен.
Замислете с колко малко от Фейсбук всъщност филмът се занимаваше. Обяснен е водещият принцип при създаването, но с не повече от две изречения. А за интернет, социалното общуване и дублирането на реалността може да се направи още един филм.