ShadowDance

да, и пукането на кости из скора на Клинт Мансел също.
Те са като при Кроненбърг тези неща - този виден естет на реализма...

Да, и аз много доволна! Много брутален, но адски красив филм Не знам дали ще мога да го понеса пак, though..смазващ е наистина.

Jen, понеже говорихме за зрелищността на изпълнението, аз исках да кажа че нищо по тоя параметър не е променено във финалната сцена. А това което казваш, не го знаех, и сега изведнъж филма ми стана още по-интересен, но продължавам да нямам обяснение за некачествените танци. Освен това защо се очакваше че няма да го разбера, не разбирам.

ами, де да знам - па дьо дьо, фуете-та, али-бали - на кой нормален човек му трябва да ги разбира...

Иначе, да, разбрах какво исках да кажеш, просто не съм съгласна. Аз смятам, че е променено. И те не са точно некачествени танците, по-скоро... бедни.

Е, толкова си може Наталито, за дубльорка няма бюджет.

Само една скоба да отворя, понеже гледах "Американецът" - Аронофски може да погледне там как се следват гърбове на главни герои.

Предварително се извинявам..обаче не се сдържах
http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... pMPFGBtE7Q

Старо като света.

Silver wrote:Старо като света.

В този ред на мисли смятам, че в момента, когато постнеш нещо, в което не звучиш като сръдлив дъртак, света ще свърши.

Опитай някакъв друг ред на мисли, в който не звучиш като есхол, щото това изпълнение, квото и да мрънкаш, е на поне 3 години.

Това е първият филм от много време насам, който изгледах на един дъх.

П.С. Не знам кой беше писал, че Натали Портман не е актриса, но определено мнозинството критици не е съгласно с него

Никой не го е написал

Извинявам се тогава

Филмът е истинска психеделия. Още не мога да се отърся от гледането преди два дни

Изгледах филма и съм порядъчно разочарована. Аз съм голям балетен почитател и имах определени очаквания, дори само свързани с темата на филма.

Уви, бях полята със студена вода. Бях подготвена, че филмът е психо, но просто не бях подготвена колко точно е психо и колко малко е нещо друго. Ролята на Натали в 70% от филма беше да изглежда стреснато разтревожена, все едно любимият й хамстер се е гътнал и тя не знае, как да преживее загубата. Друсащата се като пияна камера и прекалено многото близки планове ми докарваха главоболие, а сцената в бара (по време на танците) щеше, аха, да ми докара епилептичен припадък.

Последните 30 минути бяха по-добри, но преди това филмът не можа да ме накара да потъна в него, да ми пука за когото и да било а на този етап вече беше късно. Героинята на Натали, Нина, ми беше преди всичко досадна и неадекватна. Не знам, как точно я определяха като идеалния бял лебед, след като той е силмвол на невинност и грация, а тя беше (и й го казваха постоянно) единствено дърво с мания за перфекционизъм.

Наистина ми се иска да можех да кажа, че високите ми очаквания са причина филмът да ме разочарова, но далеч не е така. Самият стил на заснемане ми е неприятен а и начина на представяне на сюжета и самите герои са ми дълбоко чужди. В общи линии съжалявам, че толкова чаках да излезе на кино (и да мога да отида), да дам пари за него. Не ги заслужаваше.

Alexis wrote:Изгледах филма и съм порядъчно разочарована. Аз съм голям балетен почитател и имах определени очаквания, дори само свързани с темата на филма.

Уви, бях полята със студена вода. Бях подготвена, че филмът е психо, но просто не бях подготвена колко точно е психо и колко малко е нещо друго. Ролята на Натали в 70% от филма беше да изглежда стреснато разтревожена, все едно любимият й хамстер се е гътнал и тя не знае, как да преживее загубата. Друсащата се като пияна камера и прекалено многото близки планове ми докарваха главоболие, а сцената в бара (по време на танците) щеше, аха, да ми докара епилептичен припадък.

Последните 30 минути бяха по-добри, но преди това филмът не можа да ме накара да потъна в него, да ми пука за когото и да било а на този етап вече беше късно. Героинята на Натали, Нина, ми беше преди всичко досадна и неадекватна. Не знам, как точно я определяха като идеалния бял лебед, след като той е силмвол на невинност и грация, а тя беше (и й го казваха постоянно) единствено дърво с мания за перфекционизъм.

Наистина ми се иска да можех да кажа, че високите ми очаквания са причина филмът да ме разочарова, но далеч не е така. Самият стил на заснемане ми е неприятен а и начина на представяне на сюжета и самите герои са ми дълбоко чужди. В общи линии съжалявам, че толкова чаках да излезе на кино (и да мога да отида), да дам пари за него. Не ги заслужаваше.

Гледай Pi http://www.imdb.com/title/tt0138704/

Бях го гледал на 15 преди Aronofsky да стане толкова известен. Единственият му наистина страшно добър филм, един от любимите ми.

!!! Да не се гледа от епилептици или хора предразположени към гърчове !!!