ShadowDance

Колелото е библията на фентъзи фена

Ако фентъзи фенът е на 15...

При уговорките на Роланд, с които съм съгласен, ето някои заглавия, които са ме впечатлили с нещо в момента, в който съм ги чел.

Копипейст на това, което писах навремето в подобна тема във форплея:

Строго погледнато, няма нито една книга, която всеки да трябва да прочете.

Има такива според мен, теб, него, нея, нас, вас, тях - лични мнения въз основа на личния ни вкус в момента.

А, да, зависи и от момента, в който се пита. Днес ще отговоря едно, след пет години - друго, а преди пет години бих казал трето. Променяме се.

По-смислено е човек да си казва кои книги са го впечатлили дълбоко и смята, че с нещо са го променили. Което обаче няма да е вярно за доста други хора със същите книги в същия момент - демек, ще е субективно мнение, а не обективно.



Та по тая линия бих препоръчал на различни хора в различни моменти една или няколко от следните (преведените на български давам с българските им заглавия):



Философите стоици - най-вече Епиктет, следван от Марк Аврелий и Сенека.

Meditations on Violence, by Sergeant Rory Miller
В линка съм преписал първите тридесетина страници, толкова се запалих по нея. Простичко написана, но бая полезна за интересуващи се от бойни изкуства и далеч не само. Разглежда и малко по-общо човешкото насилие като явление и с доста практични примери и съвети.
viewtopic.php?t=4372

Робърт Антон Уилсън - най-вече "Въстаналият Прометей" и "Квантова психология" (препоръчвам и статията на Рандъм в ШД за него)

Ричард Докинс - най-вече "Делюзията Бог"

Уилям Голдинг - Повелителят на мухите

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Малкият принц

А.А. Милн - Мечо Пух

П.Г. Удхаус - най-вече изданията на "Колибри" (първите са превеждани, а следващите - редактирани от Жечка Георгиева, която е великолепен преводач и редактор. До степен преводните да ме кефят повече от оригиналите). Тези на "Кронос" също стават.

Тери Пратчет - серията за Диска плюс четирилогията за Тифани и трилогиите за Номите (Бромелиада) и Джони Максуел. Някои още ги няма на български, но този автор е добре да се чете в оригинал.

Сборниците статии на Philippe Val - само на френски за жалост.

Книгите на Сан-Антонио - само на френски. На български единствено "Дерзайте, пичове" горе-долу става и пак е бледо копие на фантастичното боравене с езика на този автор (мир на праха му).

Трилогията на Бари Хюгарт за Господаря Ли.

Сергей Лукяненко - четирите Патрула (вече пет) и двата Лабиринта (в новото издание на втория том на "Инфодар" е включена и повестта "Прозрачни витражи").

Джо Холдеман - Вечната война.
Мнението ми от ШД - viewtopic.php?p=167298&highlight=%D5%EE ... %ED#167298

Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия (най-вече първите две части) и "Сьомгата на съмнението".

Ричард Морган - трилогията за Такеши Ковач (макар че вече трудно се намира на български, особено първата книга "Суперкомандос") и фентъзито The Steel Remains.
Мнението ми за фентъзито от ШД - viewtopic.php?p=229558&highlight=steel#229558

Джеймс Уайт - поредицата в 12 книги Sector General (Галактическа болница). Първите три са преведени на български.
Мнението ми от ШД - viewtopic.php?p=196808&highlight=%D3%E0%E9%F2#196808

Книгите на Петър Бобев, Карл Май, Майн Рид, Емилио Салгари, Жул Верн, Фенимор Купър, Джек Лондон (от него най-вече "Хора от бездната" и "Сияйна зора") и трилогията "Синовете на Великата мечка" от Лизелоте Велскопф-Хенрих.



Добавям в движение и Платоновите Диалози.

Сократ фтв.


И Нийл Геймън - Neverwhere (Никога, никъде, никой) - желателно в оригинал. Също Good Omens (Добри поличби) в съавторство с Тери Пратчет - също по-добре в оригинал.

Забравих и Ричард Бах - най-вече "Илюзии".


Алеко Константинов - Бай Ганьо


При книгите на Пратчет пропуснах две от най-силните му - Изумителният Морис и кви-му-бяха-там гризачите и Nation.

Мнението ми за втората от ШД (вижте и предишния пост) - viewtopic.php?p=201414&highlight=%CD%E5 ... %E0#201414


ЕДИТ - Аааа, и трилогията му Science of Discworld

Две мои мнения за нея (в спойлър таг само заради дължината):

Spoiler: show

1.
Почнах първата книга от "Науката на Диска", която всъщност не е наука за Света на Диска, а на нашия свят - Раундуърлд.
Пратчет се редува с двама учени (автори на книги по математика и биология) - Иън Стюарт и Джак Коен. Той пише кратък роман (или дълга новела) за магьосниците, които правят експеримент и създават нашия свят, след което започват да го изучават. Другите двама пък описват научно какво разказва Пратчет. Редуват се през глава - една на Пратчет, една от другите двама.
Адски интересно се получава. Частта на Пратчет (която май е колкото "Ерик" или "Последният герой" като дължина на текста) е страхотна, а научните обяснения са изключително достъпни, увлекателни и изпъстрени с британски хумор.

Макар да съм едва в началото, препоръчвам горещо. Това НЕ Е сухарски учебник с досадни и сложни научни обяснения и формули. Впрочем, самите Стюарт и Коен следват дадения на Хокинг съвет в "Кратка история на времето" - всяка изписана формула намалява продажбите на книгата наполовина. Затова не дават формулите със символите, а ги преразказват.

Пробвайте я.

2. viewtopic.php?p=196293&highlight=scienc ... rld#196293


Прочетох първите две книги от Science of Discworld и съм на средата на третата. На предишната страница описах каква е структурата на тази трилогия. Тук само ще уточня, че засега чета само частта на Пратчет, която може да се прочете съвсем самостоятелно, защото нямам търпение да разбера как завършва фабулата.

Иначе смятам после да прочета и научната част от книгите.

Потвърждавам впечатлението си от началото на първата книга - препоръчвам ги горещо. Има ги магьосниците, Ринсуинд, Багажът, Библиотекарят, елфите, Шекспир и Дарвин.

Три цитата измежду многото, които ми се ще да напиша тук:

(при сблъсък с първобитно племе на нашия свят Roundworld)
Orangutans do not enter the boxing ring, being too intelligent. If they did, however, the fact that they could knock out the opponent without getting up off their stool would quite make up for lack of finesse in the footwork.

(след мощен запой, по време на който магьосниците са разказали на Шекспир повече неща от Света на Диска, отколкото са искали - и следват пиеси като Сън в лятна нощ, Макбет и прочие)
In the morning Rincewind opened his eyes at the fourth attempt and with the assistance of both hands. There was a moment of brain lag, where the little wheels spun happily with no work to do, and then big horrible machinery cut in. (...) Bits of last night crept out of hiding to do their treacherous dance before his eyes. He groaned.
'We couldn't have done that, could we?' he muttered.
And memory said: that was only the start...

(магьосниците се ядосват, че някои от първите живи организми са изпълзели от морето на сушата, но след време се връщат обратно във водата)
'What would your ancestors say, my friend, if they saw you rushing into the water just because times are a bit rough on land?' (the Dean) said.
'Er... "Welcome back"?' suggested Rincewind, trying to avoid the snapping jaws.
'"Long time no sea"?' said the Senior Wrangler, cheerfully.

Джералд Даръл - най-вече трилогията му за детството му на остров Корфу: "Моето семейство и други животни", "Птици, животни и роднини" и "Градината на боговете".

Ordo Malleus wrote:6. Песен за огън и лед - Джордж Р.Р. Мартин (поредица)
Почти перфектното фентъзи. Мрачно, реалистично, грубовато и именно заради това - ужасно чаровно. Смятам, че Мартин изпуска въздуха след 3-та книга, но просто не мога да си представя тази класация без Песента.

Добре казано.




И за десерт - схемичка за сай-фай и фентъзи заглавия според нещата, които ви вълнуват. Кратка и ясна.

http://www.box.net/shared/static/a6omcl ... sn3o8m.jpg

И още двама силно препоръчителни автори, които кой знае защо съм пропуснал:

Георги Марков - Задочни Репортажи за България

Станислав Стратиев - най-вече Българският модел, Упражнения по другост и Стоян.

Темата ми се стори подходяща за следното питане.

Преди да се насоча към новата фантастика, ми се ще да отделя време за класиката (hard sci-fi). И все пак да не ми отнеме цяла година.

Препоръчайте по 1-2 заглавия, от следните класици и други, които пропускам.

Лем, Саймък, Стругацки, Хайнлайн, Дик, Азимов, Кларк, Шекли, Бредбъри, Фредерик Пол...

Все пак някои по-технически фантастики от едно време може да ми се сторят архаични.наивни (Беляев например)

Решил да се запозная с Роботите и/или Фондацията, понеже са писани от учен, а и се застъпват технически неща. Фондацията и Роботите - кое е минимумът, които да прочета (за Фонд-ята съм чел че по едно време вече става разводнена/насила писана?)

Бредбъри и Стургацки твърда фантастика? По-скоро не.

Иначе препоръчвам Луната е наставница сурова на Хайнлайн (като по-noob friendly) или Странник в Странна страна (ако си hardcore и носиш на наркотици).

Лем - Звездни дневници, и по-специално, Конгрес по футурология е просто задължителна. Романи не съм му чел, така че да се изкаже някой друг за Соларисите и компания.

Саймък и Дик не са ми любимци по четивност, а на Пол се мъчих да чета едно време един от Гейтуейовете, ама честно казано не го изтърпях.

То класиката си е доста остаряла, но е препоръчително да се почне от там. Още повече, че чисто техническа фантастика рядко се среща от онова време. Примерно на Хайнлайн Луната и Странникът си имат коментар за обществото. Азимов също (не толкова пряко, но го има) - и при Роботите, и при Фондацията. Какво носи и до какво води технологията на хората. То и за това са все пак четими.
Стругацки с Пикник край пътя и Трудно е да бъдеш бог. Лем - Соларис и дневниците, естествено Саймък съм го чел прекалено отдавна, но и там като че ли по-скоро фантастиката е само занимавка за ума, отколкото труд и техника. На Кларк и Шекли съм им чел предимно разкази. Марсиански хроники на Бредбъри, при все колко са прекрасни, са далеч от твърдата фантастика; 451 градуса е задължителна, но е преди всичко антиутопия.
Поредицата Гейтуей на Фредерик Пол всъщност най-много се доближава до твърдата научна фантастика.
Бих добавил Джо Холдеман и неговата Вечната война.