ShadowDance

project Dostoevski - ми хареса, style over substance е, но стилът е нещо, ревюто в списанието е много точно.
8/10

http://www.book.store.bg/p69419/kotka-n ... rusev.html

Това звучи интересно: “Кастинг за Месия” на Петър Делчев

http://knigolandia.info/book-review/kasting-za-mesiya/

Тоя пич възклицава и трескавее като на кока. Ще си потърся отдругаде отзив, но мерси, че ми обърна внимание на заглавието

Случайно разбрах за тази книга, след като попаднах на ревюто й в "Книголандия" - затова дадох точно тази препратка.
След това открих това интервю с Петър Делчев във връзка с романа му.

gal.eon wrote:Случайно разбрах за тази книга, след като попаднах на ревюто й в "Книголандия" - затова дадох точно тази препратка.
След това открих това интервю с Петър Делчев във връзка с романа му.

Как би определил жанра на „Кастинг за Месия”?
- Жанрът на „Кастинг за Месия” е еднозначно неопределим. Понякога казвам, че това е философско учение, захаросано в екшън, за да се преглътне и възприеме по-лесно. Друг път твърдя, че това си е чиста проба литературен екшън, с вкарани остри философски деривати, за умствен съспенс, тайнственост и редовен стомах. Говоря и други подобни глупости, зависи от аудиторията.

Защо роман след разказите – най-използваната от българските автори форма?
- С разказите загрях, с новелите набрах инерция и с романа скочих в дълбокото.

Заради такива небивалици и никакво чувство за самопреценка не мога да посегна позитивно към съвременен български автор.

Не само на мен ми се е видяло интервюто странно ...
За книгата ще си помисля, нещо сюжета не ме грабва много.

Прави се на интересен. Може просто да се притеснява или да не го бива в общуването. Няма да е първият такъв писател.

След като прочетох синопсиса на книгата, днес по радиото чувам, че Путин обявил "нова ера на възстановяване на духовността и духовните ценности". Кажи, че не е пророк!!!!

Trip wrote:Прави се на интересен. Може просто да се притеснява или да не го бива в общуването. Няма да е първият такъв писател.

Може, ама аман от клоуни.

Факт, че са малко тия без отработени или случайни пози, то и затова писането в ума на повечето понастоящем не е нито занаят, нито съвкупност от умения, а някакъв бохемски лайфстайл.

Trip wrote:Факт, че са малко тия без отработени или случайни пози, то и затова писането в ума на повечето понастоящем не е нито занаят, нито съвкупност от умения, а някакъв бохемски лайфстайл.

Който се счита за пример на нова съвременна постмодерна българска литература и се толерира отвсякъде. За жалост неадекватността на тези бохеми е безгранична, но и някак си е скрита за окото на масовия потребител под опаковката им - която дори не и е толкова лъскава, - създадена от различни блогъри, защото при липса на литературна критика, те са тези, които са нагърбени със задачата да изложат плюсовете и минусите на дадено произведение. А в тяхния случай липсва каквато и да е обективност.

Обективността не е и нужна - нито пък критиката, в смисъла на широкообхватна академичност, която да ги нареди един до/под/зад друг.

Нека са блогъри - нека обаче също така да са адекватни блогъри, пишещи адекватни отзиви. А не като тия в Книголандия, където нещата са много тъжни.

Оная част от интервюто за браншовия фолклор от ежедневието на алкохолици, доктори, гробари, проститутки е директна атака по Калин Терзийски, струва ми се. Това гледане в чуждата паничка също е от типичните и тъжни характеристики на пишещото ни съсловие.

Иначе извън досадните пози казва и доста интересни и верни неща. А романът изглежда като истински жанров експеримент за стандартите на България, така че ще ми е много любопитно да го прочета.

A, aз нямам нищо против атаки по Калин Терзийски, ама верно да не са от писатели, че създава лоша атмосфера. Ще си надмогна раздразнението и ще го пробвам интервюто