ShadowDance

Честно казано, годините "загубени" с майчинство, са фактор само при еднакви други условия. Каквито никъде няма.

Абсурдни са ми тия сметки, криви, бла-бла. Има работи дето ги можеш, има работи дето не ги можеш. Толкоз. Имал съм колега, който е почнал от момче за всичко на скенера и сега е в топ мениджмънта (за 3 години), имам и колеги, които десетилетие и отгоре не са мръднали. В смисъл, има безброй много и по мое мнение по-важни фактори, от които зависи професионалното развитие.

Абе квито и да са ти способностите, като шефа ти знае, че най-внезапно ще се наложи да заебеш работа за няколко месеца, за да раждаш и да си гледаш детето, ще си наеме някой друг, за когото няма такава опасност.

Amelia wrote:Абе квито и да са ти способностите, като шефа ти знае, че най-внезапно ще се наложи да заебеш работа за няколко месеца, за да раждаш и да си гледаш детето, ще си наеме някой друг, за когото няма такава опасност.

Там по вашия край не знам как е, тук имаме поне 4-5 бременности годишно. Много често жени идват на интервюта ВЕЧЕ бременни и тактично избягват да споделят този факт. Сори, обаче работодателят те взима за да работиш, не да те обучава месец-две, а ти след още месец-два да си биеш камшика за две години.

В смисъл - голяма компания сме, законово всичко е ок - плащат се здравни, осигуровки, пенсионни и всичко там каквото трябва да се плаща, коректни са със заплати и въобще смятам, че сме на съвсем "западноевропейско" ниво в това отношение. И именно когато ти се наложи да обучиш майка, тя съвсем скоро да отиде да си гледа бебето (има една, която кара ЧЕТВЪРТА година майчинство и се връща с претенции), на нейно място да дойде ПО ЗАМЕСТВАНЕ някой добър кадър и след две години майката да се върне и ти да кажеш на човека "сори, чао", разбираш какво е. И ги връщаме, да не останеш с грешно впечатление. Връщаме ги, обучаваме ги наново, и имаш човек, който като му кихне детето и търчи до вкъщи.

Преди да отговорите "ама то на повечето места в България не е така!", ще кажа - да, не е. Обаче става въпрос за продавачки, касиерки, шивачки и въобще професии, където така или иначе не очакваш някакво грандиозно развитие, за каквото май си говорим в темата.

Да, Ордо. Аз нещо друго ли казах според теб? Ей тва е проблемът с майчинството и ей от това идва стъкления таван. Се ля ви.

В Европа на средно и ниско ниво този проблем много елегантно са го решили в някои страни, между другото.

Вариантите са от организирани детски ясли и градини в самата компания, до родителски сдружения, като второто вече се практикува и в българия. 7-8 семейства се събират, наемат някой подходящ имот /или пък някой от родителите предоставя такъв/ и плащат на пенсионирана педагожка или някой друг квалифициран кадър да им гледа децата. Ако семействата са повече, излиза дори на прилична цена.

В Европа (конкретно за Франция и Швеция мисля че беше примера, за който четох), майката спокойно си носи детето в яслата и се качва на работа, като през нужните периоди слиза долу да си го кърми и се връща на работа. Работните часове са и намалени, създава се гъвкаво работно време, облекчени условия на работа... при това положение като си обучил кадъра, и да излезе в майчинство, не е голям проблем тъй като се дава възможност на жената ако иска да се върне почти веднага на работа, а и за самата жена това е добре, тъй като в голяма степен си запазва обема от социални контакти (все пак, всички прекарваме 1/3 от времето си в работна среда и тя е важна част от социалния ни живот).

А в България болшинството от жените, като излезнат в майчинство, ако няма някой да им помага вкъщи, майчинството се оказва истинско изпитание - чистиш, готвиш, постоянно си с детето, излизането навън с малкото е истинско приключение благодарение на "перфектното" ни градоустройство, контактите почти винаги са силно ограничени - приятелите са по дискотеки, на работа или по заведения, а за теб с количката и бебето и храненето по часовник подобно излизане е такова усилие, че в един момент преставаш и да излизаш...

Разбира се, както някои писаха по-напред, ако си прехвърлил определено ниво в йерархията и драпаш към високоплатен и отговорен пост във висините, тогава вече работата е по 16-18 часа на ден, борба с нахъсани пичове, които си имат съпруги-домошарки да им гледат децата и могат да си насочат всичките сили и енергия в работата... то в такива условия вече горното не важи, и да - в такъв случай доста жени обръщат гръб на биологическия часовник и се концентрират върху кариерата. Но това си е въпрос на доброволен избор, а не на социална принуда, както е общата ситуация в българия

Тук има много "ако". Ако заплатите у нас бяха смислени, никоя майка не би избрала детските. Ако имаше достатъчно места в ясли и градини, майката всякак би предпочела да се върне на работа, вместо да бави детето вкъщи. Ако не се приемаше по подразбиране, че при едно разболяване на детето винаги майката излиза в болничен, никой не би разсъждавал в посоката "тая няма да я наема, щото има дете, пък то може да се разболее, пък тя...".

moonlight, ако ти е високоплатен и отговорен поста, има хиляда варианта - детски градини, частни детски градини, че даже и да вземеш човек да си го гледа у дома. А и в България, почти всеки има баби и дядовци, които си умират да гледат внуците. Че даже и им се плаща за това, нали вкараха някаква такава поправка?

В смисъл, ако парите ги имаш, което е факторЪТ да поставиш работата пред целодневно висене с малкия, варианти бол.

Не знам, много е тънък въпросът и както се потретвам - доста други фактори според мен имат по-голямо значение. Работя с преуспели жени с по 2-3 деца, значи може. Тия с по 16-18 часа работа и борбата с млади, нахъсани пичове като че ли само по американските филми го има, дето дават как адвокатите заспиват над някое досие. В смисъл, и на мен ми се е случвало, особено когато бях започнал и ми беше интересно, но в никакъв случай не е стандарт. Работохолиците са си доста малък процент.

Ордо - с кои преуспели жени работиш - Меркел? Кондолиса Райс? Хилъри Клинтън? И аз и Амелия говорим за много сигми нагоре в дистрибуцията, но явно ви е прекалено удобно да не го чувате.

Чакай сега, ако говорим за мултимилиардери и хора с гигантско влияние - те и мъжете не са особено много от тая група.

Преуспяла жена в професионален план за мен е известен и доказан професионалист, чиято заплата почва от 7-8к на месец, имам няколко примера и с 20к+

В смисъл, преди да продължим, нека установим кои са критериите за успех и откъде нагоре смятаме този успех за значителен?

Ordo Malleus wrote:moonlight, ако ти е високоплатен и отговорен поста, има хиляда варианта - детски градини, частни детски градини, че даже и да вземеш човек да си го гледа у дома. А и в България, почти всеки има баби и дядовци, които си умират да гледат внуците. Че даже и им се плаща за това, нали вкараха някаква такава поправка?

Ordo, ако ти е високоплатен поста, влошената ти работоспособност за около 2-3 месеца (да кажем от 4-тия докъм 7мия месец), отсъствието ти от работа през последните месеци на бременността (повярвай ми, допълнителната тежест се усеща, както и натоварването на организма, който изхранва двама, психологическото натоварване - също), плюс неизменните 2-3 месеца непосредствено след раждането, през които все пак трябва да си е у дома жената заради необходимостта от защитна среда за детето, преодоляването на неизменната следродилна депресия, възстановяването на организма, и етц.... плюс необходимото време отново да влезеш в ритъм, да възстановиш сили... повярвай ми, ако работиш на поста шеф на корпорация или директор в международен холдинг, тази почти половин година може да даде много преднина на другите претенденти за поста ти или за поста, към който си се прицелила.

А за България - от личния си опит съдя, че болшинството от бабите и дядовците в момента е принудено да работи макар и за 400лв (за София, и за минимална заплата в провинцията), за да може да оцелее заедно с това, което взимат като пенсии. А това, което можеш да плащаш на възрастна роднина, за да ти помага в гледането на детето, са 180 лв, доколкото знам (инфото ми е от миналата година, може и да бъркам). И е ограничено като период - 5-6 месеца, или нещо такова. Както и да го гледаш, ако не взимате с жена ти по 1500лв заплати, все си е трудно.

Добавено: Иначе, в нашата фирма практиката е, когато служителка, излезнала в майчинство, изяви желание да се върне, и предлагат старата длъжност срещу минимална заплата - ако иска. Като не иска, да хваща пътя.

C level, VP на Fortune 500, висша длъжност в някоя от трите власти на Г8 - такива позиции. И там ще видиш относително малко жени - просто защото една жена да пробие дотам трябва или да си жертва семейния живот или да е толкова кадърна, че да успее да компенсира. Имаше една хубава статия постната от мен преди няколко страници която много добре математически обясняваше че малко разлика в средните стойности на една популация, когато си отдалечен много от средата води до стабилна доминация на тази с по-голямата.

Което най-общо казано означава, че ако в момента е 1/20 примерно в тези длъжности, то ако се махне сексизма който го има пак ще остане 1/5 примерно, а не 1:1 точно заради това.

moonlight, в никоя област 6-12 месеца не са ти решаващи, стига сметки. К`во, като ме е заразяло гаджето и съм изпаднал в депресия и пия като животно няколко месеца да не би изведнъж заради "влошената ми работоспособност" завинаги да съм си отрязал пътя нагоре? Това, бтв, е реален пример, не си го измислих току-що.

Приписвате на майчинството неща, които не са следствие от него. Какво, топ служителят ми е жена и ще й бия шута, щото си е взела половин година болничен? Аре стига глупости. Бтв, наскоро четох събрани множество интервюта на мениджъри (в Капитал или в Мениджър беше, не съм сигурен), където питаха мениджърите колко дълго време могат да работят техните екипи без тях. Никой не спомена нещо по-малко от 4 месеца автономна работа. Повечето дори споменаха, че ако те като мениджъри са в течение на нещата, екипите им спокойно могат и година да изкарат без особени сътресения. То това е и добрият мениджмънт реално, да делегираш качествено, а не да ровиш по 18 часа на ден.

За вашата фирма - жените са в правото да си търсят правата. Като го направят няколко, шефът ви ще почне да мисли дали пък не е по-изгодно да спре с дискриминацията.

The Dragon, имам си отговор за Fortune 500 и високи властови позиции, но ще си го спестя, че лайната ще ударят вентилатора.

Ordo Malleus wrote:moonlight, в никоя област 6-12 месеца не са ти решаващи, стига сметки. К`во, като ме е заразяло гаджето и съм изпаднал в депресия и пия като животно няколко месеца да не би изведнъж заради "влошената ми работоспособност" завинаги да съм си отрязал пътя нагоре? Това, бтв, е реален пример, не си го измислих току-що.

Ордо, ако си един от двамата зам-изпълнителни директори и си случил да се депресираш и да пиеш като животно в момента, когато изпълнителния директор се готви да се пенсионира/отиде в друга фирма/заеме по-висок пост и трябва да си предложи заместник, който да му поеме поста, как мислиш, какви са ти шансовете? Същите са и шансовете на една жена, ако в момента когато това стане е в майчинство. Макар че може да е с перфектния опит, знания, стаж и етц. Разликата между твоя и нейния случай е, че ако ти се усетиш можеш да спреш да лочиш алкохол и да си седнеш на задника и да се натегнеш на шефа, за да си увеличиш шансовете, ама бебето не може да стане обратно на ембрион.

И това е, ако приемем че дискусията е за топ-мениджмънта според нашите български дребни стандарти, а не това, което ти дефинира Драгъна - борбата за власт по върховете в световен мащаб.

Не виждам що спорите, честно казано. Да, жените не са в равностойна позиция, защото могат да имат деца. За сметка на това могат да имат деца. Викам да си заслужава едната невърхова кариера. Светът няма да стане с нещо по-особено с 20% жени повече във висшия мениджмънт, честно. Смятам, че успешната кариера не може да се сравнява по никакъв начин с майчинското чувство и никой не следва да я предпочита.

А аз смятам, че всеки индивид трябва да решава за себе си какво да предпочита и обществото ни трябва да се нагоди така, че да дава равен шанс на всички. Друг е въпросът до каква степен е възможно това, щото сме доста далече от идеалната ситуация и равни шансове реално няма. Това какъв ще станеш като пораснеш все още зависи твърде много от това какъв си се родил - и като пол, и като националност, и като класа. Което не значи, че трябва нещата да се оставят по тоя начин.