Като формула ми прилича на смесица от Star Wars Rebels и Dark Forces поредицата от игри...но някак не най-добрите им моменти. Абеее, доста намирисва на старото Expanded Universe.
Поне това на което държа най-много в SW беше пипнато - дизайните на всичко: превозни средства, военно оборудване, сгради, инженерни инфраструктури, облекла, защитни брони, каски...
Космическите + летателни битки по традиция си бяха нелогични, но адски красиви.
На тема дизайн, беше добре реализирана и една стара отпаднала навремето идея - замъкът на Дарт Вейдър.
Маса SW препратки (анонсът за капитан Сандула...това самата Хера ли беше или нейна рода?), но май и към други заглавия. Една сцена си беше силно Blade Runner-ска, а съобщението са alignment-а на комуникационната чиния ми е deja vu отнякъде.
От друга стана сюжета - ъх, Най-досадното ми беше, че хем вкарва комплексни герои, хем се опитва набързо с две-три реплики да реши всичките им вътрешни проблеми.

Нелетателните битки също не ми харесаха. Предполагаше се да се референция към филмите за Втората световна или нещо такова, ма не ме кефят.
От новите герои ми хареса пилотчето дето всички бяха толкова лоши с него, а той беше такъв ентусиаст да си изпълни мисията....при това, като форма на изкупление

Главният антагонист също беше голям сладур - пълен гадняр по някакъв британски upper class сдържан начин.
От старите се зарадвах да видя Бейл Органа, нищо че ролята му е никаква в цялата поредица, Таркин въпреки странната му лицева CGI анимация и естествено Вейдър.
Нещо странно - на мен музиката не ми пречеше. Може би защото съм слушал хиляди пъти оригиналното OST. Това тук ми дойде, като някакви DJ-ски ремикси по темата, но без електронни звуци и скрачове естествено.
В крайна сметка Rogue One си струва да се гледа заради визуалните красоти и заради кратките, но абсолютно badass сцени на Вейдър - точно какъвто го обичаме: с гласа на Джеймз Ърл Джоунз, с тъпите но жестоки игри на думи и с клането което устройва лично.