Мисля че най-важни са филмите за които си спомняме, филмите които имат сантиментална стойност за самите нас. Майната им на критиците - един филм не е съвкупност от актьори, актьорска игра, ефекти, декори и операторски похвати - един филм - това са чуствата които са вложени в него и това което изпитваме докато го гледаме - щото аз например съм гледал страшно много лъскави холивудски боклуци, които кефят за момента и после се забравят. но истински добрите филми се помнят, те са добри за самите нас, дори и да са много зле откъм бюджет или ефекти, дори и на критиците или пък на приятелите ни да се струват уникално тъпи, без смисъл и т.н.
Беше споменато за Vampire Hunter D и Ghost in the shell - за мен вторият е най- великото аниме което съм гледал, а VHD - поредното, въпреки че е много добро наистина. Просто чуствата които съм изпитал са различни. Бих поставил дори A wind named amnesia и RG Veda по напред от VHD в личната си класация, по простата причина че това са първите аниметата които съм гледал преди 10 и повече години и които съм търсил точно толкова.
Между другото Sailor Moon сущо има някакво сантиментално значение за мен щото съм изгледал почти всички епизоди навремето и са ме кефели, колкото и тъпо и детинско да е сериалчето.