Post
by Lubimetz13 » Mon Jan 24, 2005 6:32 pm
Момчето беше застанало неподвижно насред пустата улица, неспособно да се движи от внезапния прилив на любов и вълнение, нахлул в слабите му гърди. Обожанието гореше в него, оставящо рани на сладост и съвсем малко тъга – по стените на душата му се стичаше искрящата кръв на прелома. Зад него оставаше цяла една епоха от живота му, но детето се страхуваше да се обърне и да й помаха за сбогом; вместо това стоеше върху нажежения асфалт, а погледът му беше вперен трескаво в пръстите, покрити с малки розички от кръв. Макар и нито за миг да не се бе съмнявал в достигането на тази своя цел, малкият голям човек чувстваше, че някаква интрига най-накрая е била разплетена и изгорена в пламъците на съзряването.
И последните два млечни зъба бяха напуснали венците му, уморили се от непрекъснатите му опити да ги изтръгне. Сега единственото, което го делеше от първия му “Плейбой”, беше пътят към входната врата, където майка му вече го чакаше с пет лева в ръка, сияеща от щастливия си смях.
И така, едно дете изживя деня, който остана в ума му далеч след като и последният спомен за живота отлетя.
Melodrama forever :РРР
Edit: В опитите си да запазя някакво елементарно достойнство ще спомена, че не притежавам нито един брой на списание "Плейбой", освен това родителите ми никога не са плащали за млечните ми зъби...