ShadowDance

Хм, Истинска Опасност, Мечтателницата и Демон са много експресивно написани, но някак оставят усещането по-скоро за етюд, отколкото за разказ. Въпреки това Мечтателницата много ми хареса, има хубава замисъл и разчувства някак.
Моят фаворит е "Треска за дракони". Едно такова палаво, на места с много свежи майтапи и съвсем завършено като разказ.
Доста се колебах дали все пак да не сложа на първо място "Заклинание" - много добре написан е, наистина, но малко твърде описателен и съсредоточен само в самото заклинание.

"Треска за дракони" аха да стане моя фаворит...а дори по принцип не харесвам хумористично фентъзи. Накрая, ако мога да гласувам само за един разказ, сигурно все пак ще е "Танцът на сенките" от лоялност към стила, който по принцип ми е любим.

ами аз само 1 разказ и един половин разказ видях, другото бяха на по половин екран Да се помъчат хората да напишат повече следващия път "Треска за дракони" е и моя фаворит, въпреки че "Заклинание" почти го настигна - дълго се колебах между двете

Направо умрях от смях като четох "Треска за дракони"! Мноо див разказ Все едно четеш Прачет Ако има продължение ще е супер. "Заклинание" също беше много добър. За демоните кво да кажа, ами трябваше ми малко време да чатна за какъв демон точно става въпрос, чакам разказ за демона на зелените листа

Аз досега не бях прочела нищо поради тотална липса на време, но днес наваксах и четох кажи-речи наред. Определено "Треска за дракони" ме грабна отведнъж:)

Vankata wrote:- Миша не е женско име

Защо да не е? Ако идва от Михаела?

Night Wanderer wrote:

Vankata wrote:- Миша не е женско име

Защо да не е? Ако идва от Михаела?

Честно казано, за първи път чувам Михаела да се съкращава на Миша. Пък и според разказа това трябва да е руско име, а на руски Миша е умалително от Михаил. Вероятно авторът го е объркал с Маша.
.

Ами може автора да си пада по Миша Бартън, все пак хубаво си е момичето, не случайно вече толкова очи в Холивуд са вперени в нея. А пък Миша не е по-различно име от Майкъл, да речем, така че какво се чудиш, има момичета, които се казват Майкъл. Освен това, не забелязваш ли, че тенденцията в световен мащаб е към унисекс т.е. няма вече такова нещо като мъжки/женски имена, дрехи, аромати, грим, прически? Кой каквото му харесва.

Ето ме отново и мен с поредната порция коментари по разказите от новия брой. Ами то днес с този пороен дъжд, дето се сипе навън, какво друго му остава на човек, освен да чете конкурсни разкази и после да ги съсипва от критики

------------------------

"Бети" - като цяло нелош разказ, има някои добри идеи, стилът също е на прилично ниво. Недостатъци: все пак клишетата преобладават; разговорите с мечето звучат прекалено дебилно (децата НЕ говорят така, така говорят само възрастните, когато се опитват да общуват с тях); малко накъсана структура, сюжетът непрекъснато блуждае в различни посоки; някои неща остават неясни за читателя, а финалът само разводнява нещата и според мен е напълно излишен. Хм, май почнах да звуча прекалено негативно. Всъщност разказът има потенциал и с една сериозна обработка би могло да се получи нещо наистина хубаво.

"Червена риба" - този е по-оригинален, но иначе има горе-долу същите недостатъци като първия разказ. Отново лоша структура - състои се от някакви "проблясъци", които трудно се навързват един с друг. Някои реплики на детето пак звучат малоумно. Прекалено много неясни и нелогични неща - каква, аджеба, е тази война и къде изобщо се вписват в цялата картинка драконите? А, и онова сегашно време не ми хареса. Също както в предния случай, би могло да излезе нещо след солидно редактиране.

"Кой кого" - Този разказ трябваше да е в пъти по-кратък! Същността му е заключена в последните петдесетина реда. Така и не разбрах с каква цел авторът в продължение на близо десет страници ни занимава с описания на космически битки, които при това са предадени в ужасяващо скучен и сух документален стил. Развръзката пък не е особено оригинална и прекалено ласкателна за човешкото ни самолюбие. Като цяло не ме впечатли.

"На масата застава О'Съливан" - Още един от онези разкази, които приличат на наркоманско бълнуване. Само дето е много по-зле. Ако има някакъв смисъл, хич не ми се занимава да го търся!

"Афузел" - Ей, това разказче яко ме изкефи! Създава едно такова красиво магическо усещане, което съм срещал само у Зелазни. Няма смисъл да го описвам тук, то просто трябва да се прочете! Практически няма недостатъци, но все пак ще спомена един-два дребни кусура - еднорозите по принцип нямат крила, затова смятам, че би било по-удачно авторът да даде на своите животни друго название. Освен това ролята на Кая ми се видя малко бегло засегната, може би има нужда от допълнително развитие.

"Свитъкът" - Не събрах сили да го прочета, ужасно е дълъг, при това само първа част. Ще го оставя за по-нататък и вероятно ще пусна мнението си след като се появи и продължението.

"Видях аз щастието..." - Много смешно разказче, което взима на подбив какво ли не - от Смирненски до "Арабела". Аз по принцип не одобрявам такова омесване на реалното и фантастичното, но когато е направено умишлено, за постигане на хумористичен ефект - може! Страшно се забавлявах, докато го четох!

"Душата на вампира" - Твърде, твърде накъсано! Огромно количество кратки сцени по няколко реда. Като че ли автора го е мързяло да напише целия разказ и е нахвърлял само по-важните моменти. Би могло да излезе нещо добро, но изисква сериозна работа.

"Душата на вампира 2" - Безсмислено и ненужно продължение на предишния разказ.

"Черното огледало" - Доста шантав разказ, трябваше да го прочета два пъти, за да уловя смисъла му. Нито особено интересен, нито особено оригинален. Не успя да ме заинтригува.

--------------------------

"Бети" много ми хареса. Още от заглавието се зарибих да го прочета - кратко и загадъчно - просто "Бети". Това е ненормален разказ:)) Много шантава идея, в началото имах предположение относно съдбата на момиченцето, оба4е обратът, който беше вкаран много ми хареса. Като за кратък разказ успява да въздейства. Има нужда от козметични промени, особенно края - разговора на майката с мечето - малко е скучен. Можеби ако някои сцени бяха малко по дълги - например сцената с жойника.

"Свитъкът" - другия разказ на който обурнах опо сериозно внимание. Като започна с това че не съм фен на средновековните сюжети, още от началото зачетох разказа с интерес. Харесами как с течение на действието се разкриват все повече и повече неща и за героя и за градовете. Искаше ми се описанието на двата града и на повторното им сътворяване да са по-дълги:)) В този разказ има невероятна мистика - преплитането на реалния и на измисления свят е невероятно направено. Аз личнио се зачудих как така главния герой оцеля, а накой други след като умряха в "играта" умряха и в реалния живот. По принцип не ми допадат сантименталните сцени (и в книги и във фулми) и това е като цало по-голямата ми критика. Е може да се поспори по това дали главния герой не е представен като Supermen или Rambo - непобедим и силен, но все пак така го е чувствал автора - така го е написал:) Като четох този разказ си спомних за книгите-игри в миналото - и главно "Синът на пустинята" - часта където главния герой е в подземията.

Като цяло не смятам че съм много вещ в литературата и особенно в критиката. Предполагам че авторите не са професионални такива и най-малкото трябва да ги уважаваме за това че са се опитали да напишат някакво произведение. Не успях да прочета всички разказа но смятам да го направя:) Тези двата ме заинтригуваха със заглавията си и ме грабнаха.
Надявам се да не прочета много критични критики:) - все пак писането на разкази или на каквото и да е, не е много лесно.

"Бети": от "техническа" гледна точка има какво да се желае - изказ, диалози... Останах с усещането, че на места описанията са целенасочено претрупани, докато на други остават твърде постни. И както вече бе казано - отделните сцени са кратки, създавайки усещането за нахвърляна чернова.
Като замисъл и сюжет е интересно и увлекателно. В началото ми приличаше на детска приказка, после на ужаси, а накрая и аз не знам на какво. През цялото време си представях мечето от Изкуствен интелект

"Червена риба": много е яко! Някак не ми идва какво друго да кажа. И все пак... Увлича в действието и потапя бързо в атмосферата. Героите са симпатични и интересни. Като цяло ми прилича на "зарибяващ" пролог. Много се надявам на някое по-дълго обяснение, даващо отговори на многото въпроси (интересна ми е интерпретацията на автора, иначе финалът с отворен край също ме "удовлетворява" донякъде ).
Сегашното време е може би единственият дразнещ недостатък. (Приемайки разказа за пролог, дори този минус изчезва)

"Кой кого": с мъка го изчетох. Най-острата ми критика е, че в художествената литература в общия случай не се използват съкращения и цифри. Може би ако бяха двойно по-малко, а произведението - роман... Иначе ми звучи като описание на компютърна игра. И идеята е подходяща за такава.


Скоро коментари и за другите разкази.

Тази сутрин ми се отвори малко време и реших все пак да прочета "Свитъкът". Само че не останах особено очарован. Още в началото се забелязва неопитността на автора - онова описание на града е доста изкуствено вмъкнато, а и абсолютно ненужно, защото действието фактически се развива на съвсем друго място. После разказът бързо-бързо се превръща в нещо като описание на RPG, което за мен е скучновато, да не говорим за липсата на какъвто и да било смисъл - просто една поредица от сцени, която не ни дава нищо. Изведнъж отнякъде се пръква едно маце, което героят е срещал по-рано за около десет секунди, обаче това им е било достатъчно да се влюбят доживот. Плоско и наивно! След това отново RPG сцени и отново някаква набутана съвсем не на място информация за града... Вече така ми е писнало, че съм започнал да чета по диагонал. Стилът е общо взето слабичък. Диалозите са крайно елементарни. Е, тук-таме се среща някой по-добър момент, но като цяло произведението е на ученическо ниво. Вероятно ще се хареса на почитателите на RPG-книжлетата, но на някой друг - едва ли.

"Треска за дракони": наистина прилича на Пратчет и в голяма степен е сполучлив опит в това отношение. Иначе историята е увлекателна и забавна, но нещо ми се губи цялостният смисъл.

"На масата застава О'Съливан?": словоредът ме попиля отвсякъде. Дали случайно не е заради силно влияние на немския? През цялото време си го представях като театрална постановка, може би монолог... Аз ли го проспах, или сюжет наистина липсва?

"Афузел": чудесен е! Много ми допадна - и като идея, и като изпълнение. Стилът е прекрасен, описанията ми напълниха очите.

"Свитъкът": по-скоро разработка за книга-игра, отколкото разказ. Жаргонът и ругатните никога не са ме впечатлявали особено, нито правят едно писание по-добро... Ретроспекциите са доста излишни или поне не на място. Любовната история е направо жалка. И май е по-добре да се спра.

"Видях аз щастието": много веселяшко! Хареса ми. Че и поука си имаше - като в приказките. Специални похвали за автора - трудно се пише по този начин.

"Душата на вампира": добро като замисъл, но много постно някак и на места леко объркано. Откъсът с цитата от "Размишления на не-вампира" ми заприлича малко на Коелю. Разказът би могъл да стане много хубав, но му трябва още.

"Душата на вампира 2": общо взето същите критики, въпреки че имаше по-цялостно изградена история, за която същевременно липсваха всякакви обяснения.

"Черното огледало": А? Какво стана? Нещо се обърках... Хитро е, но идеята можеше да е доста по-добре развита.

"Истинската опасност": метафора за разочарованието от първата любов? Фентъзито е интересен подход в случая, но доколко подходящ и успешен?

"Мечтателницата": силно, въздейства. Много ми хареса. Но е по-скоро есе, а не разказ.

"Афузел" е наистина велик разказ. Колкото и пустинята и еднорозите да не са ми по сърце, не мога да отрека, че само Димитър Славейков (Майкъл Майндкрайм) и Елена Павлова са ме разчувствали толкова. Финала бе превъзходен. Като стане известен автора, искам да го попитам дали има някаква връзка между това произведение и книгата игра "Синът на пустинята".

"Черното огледало" също е интерсен разказ, който те кара да се замислиш.

Въобще, една темичка за обсъждане на разказите със самите автори след като приключи конкурса...