
Играта се завръща! :D
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Ето началото:
"В ония времена имаше океани от светлина, градове в небето и чудни бронзови птици. Червени животни, по-високи от замък, ревяха страшно. В черните реки плуваха изумрудени риби. Това бяха времена на богове, слезли на земята, великани, блуждаещи по водата, време на зли таласъми и безгрижни духове, които можеха да бъдат повикани с помощта на заклинания и си отиваха едва след като им се принесеше страшна, кървава жертва; времена на магия, вълшебства, изменяща се природа, безумни парадокси; сбъднали се сънища, кошмари, превърнали се в реалност.
Време, богато на събития, мрачно време. Време на ЦЕНЗУРИРАНО. Време, когато угасваше цивилизацията на двете древни враждуващи племена - наш`те-на-нашия и гадовете-мръсни-вражески. Време, когато се появи Човекът, роб на страха, без да знае, че се бои от самия себе си. И това беше толкова смешно, колкото и много други неща, свързани с Човека /който в онези дни наричаше своята раса "С-мръсни-имена,-може-би"/
(Доста голяма част липсва)
Несправедливостта беше налице.
Създавайки Човека, Вселената предаде древните раси.
Впрочем, това бе вечната и неизбежна справедливост..."
Стига толкова подсказвания.
_________________________
Послепис:
Нали съм си добричък, ето още едно: корицата на българското издание е "Dragon Wars" на дядо Борко Валехо.
"В ония времена имаше океани от светлина, градове в небето и чудни бронзови птици. Червени животни, по-високи от замък, ревяха страшно. В черните реки плуваха изумрудени риби. Това бяха времена на богове, слезли на земята, великани, блуждаещи по водата, време на зли таласъми и безгрижни духове, които можеха да бъдат повикани с помощта на заклинания и си отиваха едва след като им се принесеше страшна, кървава жертва; времена на магия, вълшебства, изменяща се природа, безумни парадокси; сбъднали се сънища, кошмари, превърнали се в реалност.
Време, богато на събития, мрачно време. Време на ЦЕНЗУРИРАНО. Време, когато угасваше цивилизацията на двете древни враждуващи племена - наш`те-на-нашия и гадовете-мръсни-вражески. Време, когато се появи Човекът, роб на страха, без да знае, че се бои от самия себе си. И това беше толкова смешно, колкото и много други неща, свързани с Човека /който в онези дни наричаше своята раса "С-мръсни-имена,-може-би"/
(Доста голяма част липсва)
Несправедливостта беше налице.
Създавайки Човека, Вселената предаде древните раси.
Впрочем, това бе вечната и неизбежна справедливост..."
Стига толкова подсказвания.
_________________________
Послепис:
Нали съм си добричък, ето още едно: корицата на българското издание е "Dragon Wars" на дядо Борко Валехо.
..Коен...пардон, Конан!Дилвиш the Damned wrote:Ето началото:
"В ония времена имаше океани от светлина, градове в небето и чудни бронзови птици. Червени животни, по-високи от замък, ревяха страшно. В черните реки плуваха изумрудени риби. Това бяха времена на богове, слезли на земята, великани, блуждаещи по водата, време на зли таласъми и безгрижни духове, които можеха да ]
(Ако се окаже че е нещо на Анн Маккафри или W&H мога само повторя безсмъртната фраза на хамстера..)
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
"Уибитибобити-рибити-бом!"
А ето и истинският пасаж:
"Зимата беше тежък сезон и за животните. Най-често измираха насекомите и тогава телата ни се покриваха с мърша. При всяко движение на главата усещах как мъртвите пчели се изсипват във врата и очите ми.
Ами отклоненията в растежа? Необяснимото разпространение на отделни присади! Кремъкът, завладяващ лицето и срастващ се в челюстите, правещ те съвсем безмълвен; остъкляването на очните ябълки, тебеширената слепота, мраморната парализа... Сутрин някои жени се събуждаха до статуи, застинали в последни конвулсии. А имаше и проблеми с несходство на характерите в моменти, когато това най-малко можеше да се очаква. Териториални конфликти между животните. Земните пчели от ануса претендираха за подмишниците, запазени с предимство за мравуняците. Заради туй избухваха хиляди несекващи и жестоки локални войни, придружени с непоносимо жужене. А после не оставаше нищо друго, освен да се изчистят от тялото трупчетата с изтекли вътрешности, изтръгнати крайници и натрошени крилца. "Такива свади са в ущърб на всички!" - крещяха изследователите.
Бяха прави, естествено, но как да бъдат избягнати? Как да попречиш на онзи смок, който, увил се на спирала в дъното на нечие влагалище, неочаквано е пожелал да изгълта няколко колонии мравки? Понякога дори и човекът, не можейки повече да издържа някой да го обитава отвътре, гледаше да се отърве от своите окупатори. Колко ли змии бяха изтровени? Колко ли отрова беше нахвърляна на пчелите? Е, това вече бе симптом на психическо разстройство. Неспособни веднъж завинаги да се пречистят, да се освободят от представите си за собственост, за физическа цялост, за отсъствие на примеси, идваше ден, в който неминуемо някои хибриди се чувстваха унизени, осквернени... Получовек, полунещо..."
А ето и истинският пасаж:
"Зимата беше тежък сезон и за животните. Най-често измираха насекомите и тогава телата ни се покриваха с мърша. При всяко движение на главата усещах как мъртвите пчели се изсипват във врата и очите ми.
Ами отклоненията в растежа? Необяснимото разпространение на отделни присади! Кремъкът, завладяващ лицето и срастващ се в челюстите, правещ те съвсем безмълвен; остъкляването на очните ябълки, тебеширената слепота, мраморната парализа... Сутрин някои жени се събуждаха до статуи, застинали в последни конвулсии. А имаше и проблеми с несходство на характерите в моменти, когато това най-малко можеше да се очаква. Териториални конфликти между животните. Земните пчели от ануса претендираха за подмишниците, запазени с предимство за мравуняците. Заради туй избухваха хиляди несекващи и жестоки локални войни, придружени с непоносимо жужене. А после не оставаше нищо друго, освен да се изчистят от тялото трупчетата с изтекли вътрешности, изтръгнати крайници и натрошени крилца. "Такива свади са в ущърб на всички!" - крещяха изследователите.
Бяха прави, естествено, но как да бъдат избягнати? Как да попречиш на онзи смок, който, увил се на спирала в дъното на нечие влагалище, неочаквано е пожелал да изгълта няколко колонии мравки? Понякога дори и човекът, не можейки повече да издържа някой да го обитава отвътре, гледаше да се отърве от своите окупатори. Колко ли змии бяха изтровени? Колко ли отрова беше нахвърляна на пчелите? Е, това вече бе симптом на психическо разстройство. Неспособни веднъж завинаги да се пречистят, да се освободят от представите си за собственост, за физическа цялост, за отсъствие на примеси, идваше ден, в който неминуемо някои хибриди се чувстваха унизени, осквернени... Получовек, полунещо..."
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests