user Dragon: WoW mode turned ON
user Dragon: Social life mode turned OFF
Това е доста разпространена заблуда. Мнозина си мислят, че хората които играят ВоВ нямат социален живот, което е дълбоко погрешно. Те имат и то какъв, просто е по-различен. Не е ли все тая дали ще пия бира с приятели или пак с приятели ще отидем да изринем някой дънджън. Истината е че ВоВ-играчите са жреци/жрици на един нов култ, недостъпен за простосмъртните и се радват на непознати за широката публика удоволствия и наслади. Та нима феновете на Левски нямаше да са същите ако гледаха всяка вечер по четири пъти как любимия им отбор бие Барселона? (всъщност Алианса го бием и по-честичко, това го дадох само за пример)
Снимка от мен няма да видите, срамувам се от бивните на троллката ми и от краката й.
Това и аз не мога да го разбера - купувам за камара голд ботушки Гучи или Морано и накрая пак се виждат кривите нокти на краката на моя трол... Добре че поне не са копита

А иначе си е верно че ранк 11 трудно се стига, особено ако си али

Те - всеизвестно е - трудно печелят Уорсонг.
Тюх, то тая седмица било Уорсонг уикенд, отървах го, ама нищо, то и без това куцо и сакато се ръга през уикендите да играе, няма голям ефект

Тъй и тъй няма да играя, поне ще се се отпусна на мили спомени от най-добрите Уорсонг битки, категорията естествено е "Прийст пауър"

1) Алиансът ни беше краднал флага и се окопал в тяхната база да го пази (това им е любима тактика дето много ме дразни, че губим доста време да ги бием). Ние с един роуг скачаме в самоубийствена мисия да си върнем флага, онези 5 човека защита. Мене веднага ме фиърнаха (имаха и уарлок) та безпомощен гледах как пребиват роуга пред очите ми. За късмет фиър-а ме беше запратил в малката стаичка до флага, та явно ме забравиха

Докато се усетят вкарах на магето, дето носеше нашия флаг, холи файър плюс майнд бласт, после шадоу-ДОТ-а и пред смаяните погледи на останалите, които отчаяно се опитваха да ме тръшнат, магето се гътна и хвърли флага, който аз прибрах 8)
2) Алинсът се окопал в тяхната база с глуха защита от 4 човека и не пускат никой да припари до флага им, останалите се бият току пред тунела. Влизаме с друг прийст при тях и... прийст пауър

Фиър, взимам флага, щитовете вдигнати и бягаме. Каунтърите на фиъра ни бяха добре напаснати, тамън моят по средата, другият прийст е готов да фиърва. Направихме фиър-магистрала до нашата база, както го е казал поетът - идат като овци, бегат като овци, що е то? Aлианс
3) Една от най-късите битки, за 8 мин и 25 сек пречупихме Алианса, обаче забележителното беше, че в тази битка никой от Ордата не умря!! Най-вече заради усилията ми в средата на бойното поле 8) Али-тата трябва да са се пукнали от яд, не взеха нито една точка от точно тоз Уорсонг
Сега да не си помислите, че вечно побеждаваме. Нее, случва се и да загубим. Ей при мене ми стоят две Уорсонг марки (за две загуби) вече две седмици и така и не мога да се включа в трета загуба, че да ги изтъргувам срещу репутация и ХР. В такива загуби най ме дразнят големите "майстори"-играчи. Тя битката се закучила вече 40 мин, ту едните ту другите си крадат флаговете и току някой изръси "ох, писна ми от вас, вие сте нуубове, аз си тръгвам от тая битка" и вземе та напусне. Ми то не може всеки път все за по 10 мин да побеждаваш, особено пък тия "майсторите" предимно фармят за ХК вместо да се опитат да поиграем като отбор и да спечелим. Аз поне винаги стоя до край, макар че след такива битки се издразвам много и ходя да ловя риба в езерцето в ТБ да си успокоявам нервите
Иначе се бях замислил за класовете, срещу които се бия, дори си направих и класация, от най-лесните към най-трудните
Маге - магетата са ми любима жертва. Нямало е случай да се ступаме с маге и аз да не го бия. Дали щото се мислят за големи демидж-майстори или друго, обаче наливат, наливат с магии, аз само щит и реню, смея им се и ги мачкам с ДОТ и майнд-бласт докато им свърши маната, тогава вече са лесни. Сещам се сега за едно маге дето го бях спипал в нашата база в Уорсонг, като му свърши маната, взе да ме цели с уонда си (тоя популярния уонд дето се взима от БФД), викам дай да е честна битката и аз хванах моя уонд...

Само дето моя шедоу-резистанс е доста висок, та горкото маге така и си умря
Уориър - ако не ми влязат с половин скала рейдж, са лесна плячка, винаги по един и същи начин ги тормозя. Вкарвам им магии докато ми падне щита, после фиър и хайде пак магии, те вземат та се гътнат. Последно падна забава с един уориър в Арати Басин, реших по съвета на Дзверо да пробвам давене

Спипах един уориър с майнд контрол, наврях го в езерцето, ама тъкмо да избълбука и един хънтър го спаси. После тоя уориър явно го прие лично та все мене гонеше да ме трепе, ама аз по принцип винаги съм в големите мелета та му беше трудно. Накрая ме спипа, тет-а-тет, тъкмо бях тръгнал към Голд майн да подсиля защитата, а той изскочи иззад едно храстче. Имаше обаче рейдж натрупан, та стана малко трудна работата, трябваше два фиъра да му изпраскам. Почти го бях убил и той взе че пийна една поушънка и си вдигна живота на една трета. Много ме огорчи, аз очаквах феър плей, а то какво стана... И аз имах поушънки, ама ми е правило в бетълграунд да не ги пия, първо че струват пари, второ че предпочитам да ме убият и да се ресъректна след 20 сек с пълни скали, вместо да клеча някъде и да се наливам с вода и храна докато живна отново. Та след като уориърът си дигна самочувствието с поушънката (може и виагра да им сипват в техните поушъни, знам ли и аз

), пак почнахме екшъна отначало. Обаче мене маната ми на приключване, животецът също, събрах колкото за един ДОТ, шибнах му го, той ме доуби, направи две крачки гордо и подви коленца

Справедливост за всички е моето мото
Друид - не мога да ги разбера друидите, явно страдат от раздвоение на съзнанието (заради многото форми, които могат да заемат). То ми скача като мечка, пък после се обърне на елф да се лекува, пък тръгне да бяга като котка... Мрат си де, мрат си без проблеми, но рядко се случва да се ступаме с тях, в Уорсонг обикновено бягат за флага, аутдоор пак бягат бързо и нямат стигане.
Хънтър - най ме радва когато някой хънтър се прояви като мъж и се бие докрай вместо да хукне да бяга тъкмо на най-интересното. Случвало се е да ме убият, особено като съм тръгнал за флага, пък те ме издебнат в гръб. В честна и открита битка (аутдоор) си мисля че нямат много шанс, още повече че тогава нямам скрупули да пия поушъни
Паладин - два пъти сме се млатили, два пъти съм ги убивал. Обаче имам чувството че съм попадал все на играчи дето не могат да си играят добре с класа, затова по принцип паладини гледам да избягвам ако мога.
Роуг - в интерес на истината почти винаги роуг ме пребива. Но от друга страна роугове срещам само в Уорсонг пък те са нарицателно за туинк, тоест имат ненормален ДПС, невероятен живот и анти-фиър тринкет, което ги прави просто усмъртителна комбинация за обикновен провинциален прийст като мен (още си спомням как един гном-туинк на име Туинка ме пречука точно с два удара - с първия ми свали щита, с втория ми нулира живота, после гледах комбат-лога, демидж от рода на 700-800, а тогава бях 18 лвл). Та си мисля че ако срещна някъде "нормален" роуг може и да гризне тояжката ми, ама въпросът все още стои отворен. Сетих се за една такава битка, малко без хепи-енд, ама иначе интересна. Краднал съм аз техния флаг и се крия в нашата база, бяха ме оставили самичък (което не е много разумно), а всички отишли да върнат нашия флаг. И го върнаха, викат ми, "иди да отбележиш". Обаче знам за подлата алианска тактика да дебнат в нашата база, че да си върнат флага и веднага да вземат нашия, затова предвидливо зачаках някой от Ордата да отиде да провери положението. Оказах се прав, трима дебнеха край флага - друид, маге и роуг. Друидът ме намери на покрива (бях се скрил зад дървото, ама то си е известно скривалище), аз обаче го фиърнах и направих една обиколка из нашата база докато той ми изгуби следите. Качвам се пак на покрива и що да видя - след мен търчи роуга, награбил нашия флаг като олимпийски огън. 15 секунди по-късно търчеше обратно, все още с нашия флаг, ама само с четвъртинка живот

Появиха се и двете му дружки и тогава сглупих - вместо отново да спринтирам из базата и да чакам подкрепление, аз скочих след роуга, вече се бях настървил и исках роугска кръв. Е, пребих го, върнах нашия флага, ама полза нула, щото другите двама ме претрепаха мен и си прибраха техния флаг, а после отново откраднаха нашия. Пак ги бихме де, ама още десет минути изгубихме.
Прийст - от колегиалност не нападам, но по принцип ми е интересно такъв сблъсък, веднъж се бих на дуел с един прийст, беше малко като игра на шах, спел-диспел, спел-диспел
Шаман - е тия са от наште

Не ми се е случвало да се дуелирам с шаман, да видим с екстенжъна на Близард, като се появят шамани и сред Алианса, каква ще е играта. Иначе ме радва със шаман ако играем защита, двама сме спирали четирима.
Уарлок - изпитвам някакъв ирационален суеверен ужас от тоз клас

Никога не ми се е случвало да се бия с уарлок, щом само ме погледнат и хуквам да бягам. Това кастър с миньон ми се струва доста страховита комбинация. Особено пък тия миньони - разни хубави сукуби, биячи, импове... а бе страхотия, избягвам ги и това е. Макар че се сещам за един забавен Уорсонг, Алиансът изкара 4 уарлока!! Е ние пък бяхме три прийста

И естествено победихме
