ShadowDance

Баси, за кво си играх с това съдържание

Отиваш на "ревюта" в него, правиш един сърч, после гледаш на ръка и последните два броя, които то още не включва и тва е.

За първи път чувам за съдържанието, мерси. Аз като търся нещо, си ги отварям на ръка отсам-оттам броевете и слава-богу уцелвам от първия път. Но статията за Отори никога не съм мяркал, та щеше да ми е по-трудно.

Автори, които уважавам, но не ме кефят особено (подарък за Рол ):

Edgar Rice Burroughs - сигурно поне десетина Тарзана, а може и други от пълповете му, ако са били пускани тук. Ама бях много малък. Съмнявам се, че някой би тръгнал да го чете сега. Уважавам го, щото е от първопроходниците.

Lewis Carroll - Алиса ме дразнеше жестоко още като дете. Ма кво да го правиш, класик.

Eoin Colfer - пробвах лани един от Артемисите, сигурно първия. Като за детско, доста добре. Затова е и в уважаваната категория. Харесва ми бързото действие и лаконичния стил (забелязали сте вече, че само такива признавам/харесвам). Но от моя гледна точка хуморът издиша, хай-консептът издържа максимум една книга, а сетингът и сюжетът дразнят. Очевидно нямам повече работа с Колфър, освен ако не пусне нещо по-амбициозно.

Michael Ende - филмът изпревари книгата във времето, така че не успях да я оценя подобаващо. Бях и малък. Ако сега я хвана пак ("Приказка безкрай"), може и да ми хареса, но първия път (на 15г.?) предимно сравнявах с филма и останах разочарован.

Henry Rider Haggard - само "Тя". Никви добри спомени. Иначе е класик, а някои от темите ме изкушават все още.

Robert A. Heinlein - Glory Road беше някъв ужас, едно от най-скапаните неща, които съм чел - и то по отдавнашните ми стандарти. За щастие няма много други фентъзита, силата му е другаде.

Frank Herbert - аз лично си броя "Дюн" за някво планетарно фентъзи. Такова й е "излъчването" и ефекта в/ху мен. Чел съм само началото на злополучно продължилата серия (в Галактика, навремето) и се радвам, че съм спрял дотам. Иначе дори само с първата си книга Хърбърт заслужава да е много по-високо в списъка ми.

Robin Hobb - говорихме вече, с две думи: ако първата книга е показателна за следващите десетина - благодаря, пас. Стил и герои на макс, но нищо друго няма (за мен). Ако беше вкарала сюжета на цяла една от трилогиите в един роман от 300стр., щяхме да се разберем.

Guy Gavriel Kay - бива, даже му дадох и втори шанс след Лъвовете с The Last Light of the Sun. Ако ми се причете дълбок лиричен (псевдо)исторически роман, ще знам къде да потърся.

Ursula K. Le Guin - цялата Землемория, първата още на 7-8год. в селската библиотека. Не виждам с какво може да ме привлече сега.

H. P. Lovecraft - и аз като Рол признавам само този тип атмосферичен ужас, а пък и чудесно се меша с фентъзи. Чел съм само няколко новели и то отдавна, така че май е добре да го пробвам сериозно, преди да го зачукам окончателно в тая част на списъка. Вярно, че пише ужас, но наистина му е хванал цаката пък и, както казах, си е и фентъзи същевременно. Просто много дарк.

Scott Lynch - цялата му дебютна "The Lies of Locke Lamora". Бива, но има кво да учи още откъм сюжет. Иначе чудесно ухо за диалог и оригинален уклон със сетинга и героите (макар да не ме кефят) - има много хляб в човека занапред.

Philip Pullman - Първата от Тъмните му материи. Чувам лоши неща за останалите две. Адашът Спархоук си го е казал най-точно :

Скандалният автор Филип Пулман, обвиняван от много хора в сатанизъм и хейтърство (включително и от мен)

Да посветиш цяла трилогия на борбата с християнството е достойна за възхищение задача, но неминуемата жертва е самата трилогия. Бидейки антихристиянска, тя няма как да не е и, да, християнска. А това е отвратително. Добре, че пускат филм.

Fred Saberhagen - само една повест от Берсерк серията. Ако се чуе нещо добро за фентъзитата му, бих се поинтересувал - но се съмнявам.

Mary Shelley - "Франкенщайн", кво друго.

Robert Silverberg - единствено "Замъкът на Лорд Валънтайн" и то много отдавна. По тази причина не мога да обоснова липсата си на интерес освен с принципните си проблеми със специфичния поджанр. Подлежи на четене, при добра възможност.

shayhiri wrote:Philip Pullman - Първата от Тъмните му материи. Чувам лоши неща за останалите две. Адашът Спархоук си го е казал най-точно :

Скандалният автор Филип Пулман, обвиняван от много хора в сатанизъм и хейтърство (включително и от мен)

Да посветиш цяла трилогия на борбата с християнството е достойна за възхищение задача, но неминуемата жертва е самата трилогия. Бидейки антихристиянска, тя няма как да не е и, да, християнска. А това е отвратително. Добре, че пускат филм.

Аз, лично, никак не съм съгласна с доводите ти! Но това, първо е въпрос на личен вкус (или липсата му). И, второ, не ми се спори - та подминавам.
Само за цитираното по-горе моля за мнения по-начетените "фантазисти" от мен, понеже в момента издирвам 4-те (Шайхири, вземи бележка!) книги за Лира. И аз лично не съм съгласна с изказванията на Шайхири. (Нито бих нарекла Спарки колега, в интерес на истината! )

Кво точно каза по-горе, освен (на няколко пъти) че по принцип не си съгласна с мен? Което така или иначе всички го знаят.

Нарекох сър Спархоук "адаш". "Колега" е на Рол, Ян, Мор и ко. Мой колега ще стане като му издаде инфодарът Ралмия .

Говорех за трилогията His Dark Materials. За кво говориш ти не знам, така че няма как и да проверя.

Че не съм съгласна с твоите мнения го казах само веднъж. И подчертах какво най-много ме заинтригува от тях. Ама, ще ме извиниш, ако Алиса е детска книги - ти и понятие си нямаш от литература. (Че си опитал да я четеш малък не е извинение; ако искаш да разбереш нещо трябва да задълбаеш в него!) Макар че мнението ти за книгата на Еднде, е съвсем разобличаващо де.
По темата Тъмните му материи, говоря за трилогията, плюс Лира в Оксфорд.
И дори и да не го разбираш - не се притеснявай. Питам останалите.

Ursula K. Le Guin - цялата Землемория, първата още на 7-8год. в селската библиотека. Не виждам с какво може да ме привлече сега.

Това какво ще рече - че е твърде детска или просто има твърде малко сюжет за товя вкус?

Robin Hobb - говорихме вече, с две думи: ако първата книга е показателна за следващите десетина - благодаря, пас.

За четиринадесети път - първата книга е най-слабата. А смешния плач, че книгите трябвало да са кратички (за да не се мориш с тях явно), ще го оставя без коментар, защото той друго и не заслужава.

Бидейки антихристиянска, тя няма как да не е и, да, християнска.

Много си зле, честно. Едно, че логиката ти е, с извинение, слабоумна, и второ аз съм чел само първата книга, не ми допадна много, но нещо не забелязах цялата книга да е посветена на борбата с християнството.

Не, той на сценариста проблемът му е, че не може да приеме трилогии, на които книгите не са историйка-историйка-историйка, ами начало-среда-край...

Едно, че логиката ти е, с извинение, слабоумна, и второ аз съм чел само първата книга, не ми допадна много, но нещо не забелязах цялата книга да е посветена на борбата с християнството.

Всъщност чак в третата книга се появяваше антихристиянския мотив май

BaYa wrote:Че не съм съгласна с твоите мнения го казах само веднъж. И подчертах какво най-много ме заинтригува от тях. Ама, ще ме извиниш, ако Алиса е детска книги - ти и понятие си нямаш от литература. (Че си опитал да я четеш малък не е извинение; ако искаш да разбереш нещо трябва да задълбаеш в него!) Макар че мнението ти за книгата на Еднде, е съвсем разобличаващо де.
По темата Тъмните му материи, говоря за трилогията, плюс Лира в Оксфорд.
И дори и да не го разбираш - не се притеснявай. Питам останалите.

Смех. И злобица. Някъде да съм казал, че Алиса е детска? Да съм казал квото и да е лошо за Приказка без край? Айде сега си преброй пак "изразените несъгласия" в предишния пост:

BaYa wrote:Аз, лично, никак не съм съгласна с доводите ти! Но това, първо е въпрос на личен вкус (или липсата му). И, второ, не ми се спори - та подминавам.
Само за цитираното по-горе моля за мнения по-начетените "фантазисти" от мен, понеже в момента издирвам 4-те (Шайхири, вземи бележка!) книги за Лира. И аз лично не съм съгласна с изказванията на Шайхири. (Нито бих нарекла Спарки колега, в интерес на истината! )

Това какво ще рече - че е твърде детска или просто има твърде малко сюжет за товя вкус?

Горното е въпрос на Дем за Землемория. Отговорът е: и двете, но далеч повече второто. По-скоро елементарна е, отколкото детска. Иначе нищо против.

shayhiri wrote:

Това какво ще рече - че е твърде детска или просто има твърде малко сюжет за товя вкус?

Горното е въпрос на Дем за Землемория. Отговорът е: и двете, но далеч повече второто. По-скоро елементарна е, отколкото детска. Иначе нищо против.

И да се бях съмнявал, че си идиот, това окончателно ме убеди...

Алекс, душичке. Слънчице мое сто и шейсетарско... Урсула ЛеГуин всъщност, оказа се, не била елементарна...

Сложете си го в подписите. Щом смятате, че няма по-сложни (=обратното на елементарни) наративи от Землемория.

Matrim wrote:

Robin Hobb - говорихме вече, с две думи: ако първата книга е показателна за следващите десетина - благодаря, пас.

За четиринадесети път - първата книга е най-слабата. А смешния плач, че книгите трябвало да са кратички (за да не се мориш с тях явно), ще го оставя без коментар, защото той друго и не заслужава.

Е щом е най-слаба, значи правилно съм преценил. За другото си разбрал наобратно. Не съм казал да са кратки. Казах, че са празни откъм събития и развлачени. Ако историята (колкото я има) на цялата трилогия, беше в един роман, това щеше да се избегне.

Roland wrote:Не, той на сценариста проблемът му е, че не може да приеме трилогии, на които книгите не са историйка-историйка-историйка, ами начало-среда-край...

Информирано преположение от Рол, но пак хич не е точно. Нали се разбрахме вече, че поредиците тип "историйка-историйка-историйка" изобщо не са трилогии? А обикновени серии.

Така че всъщност признавам (и пиша) само трилогии тип "начало-среда-край", но си правя труда всяка от частите да си има и собствена начало-среда-край структура, както и достатъчно събития. Иначе повечето читатели никога няма да стигнат до втората книга, каквото произтече и м/у мен и Хоб.

Уви, в случая на Хоб повечето читатели СА стигнали до втората, че и до третата, че и до СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ-ТРИ поредици. В случая си алтернативното ънкуул малцинство.

А иначе Землеморията ти е пример за елементарен НАРАТИВ или за елементарна КНИГА? Има разлика щото. И какво имаш изобщо предвид под "елементарен наратив"? И защо смяташ, че поредица като Землемория трябва да има сложен такъв? И последно - откога "не е елементарен" стана равно на "няма по-сложен", или просто пак рандъмли ми слагаш думички в устата?