Силвър, като гледаш втори път Рицаря може би ще забележиш как в него присъства същият режисьорски механизъм, върху който изцяло е изграден Престижът, само че по-рафиниран:
- Spoiler: show
- – този на моделите, които на пръв поглед са ясно дефинирани, но във всеки момент може неочаквано да се разменят, което те отказва да имаш очаквания. (В тази връзка е и моят кредит към просто фантастичните финални двайсетина минути на филма – „готъм градовете” са места на хаоса, те рушат модели, не ги изграждат);
- този на героите, които се оглеждат един в друг като в огледало – хем странно сходни, едновременно с това - обърнати наопаки;
- този на уж случайните реплики/други дребни детайли, които всъщност или подготвят за нещо предстоящо, или направо ти казват нещо, но спокойно можеш да ги пропуснеш ако не внимаваш.
Всичко това според мен започва да става емблематично за Нолън. Нека направи още филм-два и ще видим. Разбира се напълно възможно е и просто аз прекалено много да мисля. Затова и го слагам в спойлер.
И все пак - на трето гледане е толкова очевидно, че направо свети…
Та преимуществото, за което говориш, според мен просто го няма. Нито откъм задълбоченост, нито структура, нито оригиналност, нито сценарий. Двата филма не са толкова различни, та да го има. Прекалено много личи общият им автор. Дори в известна /неголяма/ степен е точно обратното. Нолън като че ли задобравя по малко със всяко
следващо нещо, което прави.
Престиж видимо е изисквал много повече усилия, а доколкото ми е известно, във филма е вкаран и повече смисъл, отколкото реално съществува в книгата. Батман ми казва какво е необходимо за един рицар, за да почне да почернява. Престижът ми казва къде е мястото на егото в правенето на изкуство (позната тема ) и на какви саможертви е готов човек, за да го прави.
Поне на мен и двата филма ми казаха повече неща. Но дори и само тези да са, пак са 1:1, нали?

Защо едната тема да е по-важна от другата, или по задълбочена? Освен това тез видимо повече усилия, аз не можах да ги видя, да ти призная, а наистина ужасно, ужасно много харесвам Престижа, гледала съм го 5 пъти.
На второ гледане наистина е различно. Много неща се наместват. /TDK e марка магнитни носители, бтв./
If I never meet you in this life, let me feel the lack.