ShadowDance

Silver wrote:Демандред, опасявах се от поста ти. Иронично, наскоро попаднах на излиянието ти по повод Батман Бегинс на WS - препоръчвам ти да не го правиш, защото ще те хване срам.

Както и да е, как точно е възможно някой да сложи Батман 2 много над Мементо и Престиж? Как е възможно някой да дефинира предните 2 филма като разочарования и при това да харесва X-Men 2 (това ли беше при теб не помня )? Ок, не ми отговаряй, аз току-що сам си отговорих.

Еми Мементо и Престиж са по-добри от Батман шото СИЛВЪРА ТАКА КАЗА!!!

Сега по-сериозно, съветвам те да преосмислиш политиката си на постване тук, за да няма проблеми. НЕ коментирай чуждите вкусове с насмешка и подигравка, защото нямаш това право и дразниш. Плюй по филми и т.н. колкото искаш, но карай по-полека с изказванията по повод техните фенове. Твоите естетически възприятия НЕ са обективната истина.

Ммм, добър съвет. Ако ти се поства тук принципно де Са, не сме свои хора, знаем се, няма смисъл от излишни търкания, пък и на теб не ти е забавно.

Амелия, може би забелязваш, че се въздържам от отговори на коментари като този. Сега правя изключение да ти отговоря, защото ще опитам да те поправя (това за мнението на Демандред за Батман беше безобидна закачка, айде пак светът свърши) и да завъртя нещата от очевидните до нелепост съвети (ама сериозно ли моите критерии НЕ са обективната истина ), към това: моля нека някой заинтересован да ми обясни *обективните* критерии, поради които оригинални и дълбоки филми като Мементо и Престиж (които можеш да разнищваш до безкрайност и пак да не стигнеш до дъното) са третирани като разочарования и вероятно не можещи да стъпят на малкия пръст на супергеройски филм, в който всичко е обяснено от-до... Съжалявам, опитвам се, но не мога да не коментирам това с насмешка.

Ролик, pls... търкания, смъркания... wtf?

Това е така защото такива, като мен не искат да разнищват филмите. Просто искаме да гледаме един добър филм. Разнищването след това са просто излишни нерви и показване на доста високо его.

Не са "просто" това и не са само това
Ама често така се получава, особено като почнат хората да се опитват да се убеждават едни други в правотата си. Въпреки това се получава интересно, щото понякога се оказва, че някой изцяло е пропуснал някакви доста важни моменти в някой филм/книга, които са можели да му вдигнат кефа, пък и де да знаеш, може пък като чуе нечие друга гледна точка, да го гледа пак и да му хареса повече. Тва е смислено, в крайна сметка

Така е, но заяждането с хората не е смислено, а обикновено до там се стига. Особено пък по книги дискусиите. Там направо падат глави, ако има много различни мнения. Само нерви. Липса на нормална дискусия.

Е, че то си зависи от дискутиращите Често е достатъчно един от тях да не тръгва да се заяжда и другият, ако има малко усет, ще влезе в нормално русло, а ако просто му се заяжда, ще види, че няма ефект, ще му стане скучно и ще спре разговора. Лошо няма, постовете на първия, ако са смислени и обосновани, си стоят, за да ги четат хората, нали така? Не е като в устните спорове, където всичко минава и заминава.

Така си е. И от спора излизаме някак по-добри и по-мъдри.

Silver - и "Престиж" и "Батман" са чисто развлекателни филми и са добри по свой си начин. Аз поне не усещам нужда да търся дълбочина и стойност в тях.

Стига бе, и тука ли го обърнахте сериозно на кога се обиждаме и кога се не обиждаме от чуждото мнение... Тц тц тц, нямате оправия.

Людмила76, реално погледнато всички филми са развлекателни филми. Разбира се, можем да си ги степенуваме по развлекателност при добро желание. Това, че не усещаш необходимост да търсиш дълбочина в Престиж е минус за теб, защото там има какво и защо да се търси, не че му трябват много усилия на човек, за да го намери.

Ммм, аз съм с особено мнение за Нолан по принцип, но не бих казал, че на ниво "дълбочина" Престижът е чак толкова по-смислен от Батман, нито тематиката му е много по-сериозна...

Въпросът коя тематика е по-сериозна и коя е по-смешна опира до лични потребности. Някой, който е свикнал да мели независимо кино за закуска може в пълното си право да каже нещо от сорта, че тематиката на Батман/Престижа не е кой-знае колко по-дълбока или сериозна от тематиката на Super-bad.

Престиж видимо е изисквал много повече усилия, а доколкото ми е известно, във филма е вкаран и повече смисъл, отколкото реално съществува в книгата. Батман ми казва какво е необходимо за един рицар, за да почне да почернява. Престижът ми казва къде е мястото на егото в правенето на изкуство (позната тема ) и на какви саможертви е готов човек, за да го прави.

Разбира се, казвам това, след като съм гледал TDK само веднъж - чувам отвсякъде, че на втория път разкъртвал.

Silver wrote:Амелия, може би забелязваш, че се въздържам от отговори на коментари като този. Сега правя изключение да ти отговоря, защото ще опитам да те поправя (това за мнението на Демандред за Батман беше безобидна закачка, айде пак светът свърши) и да завъртя нещата от очевидните до нелепост съвети (ама сериозно ли моите критерии НЕ са обективната истина ), към това: моля нека някой заинтересован да ми обясни *обективните* критерии, поради които оригинални и дълбоки филми като Мементо и Престиж (които можеш да разнищваш до безкрайност и пак да не стигнеш до дъното) са третирани като разочарования и вероятно не можещи да стъпят на малкия пръст на супергеройски филм, в който всичко е обяснено от-до... Съжалявам, опитвам се, но не мога да не коментирам това с насмешка.

А, можеш, можеш. Свободен си да излееш квато искаш аргументирана логорея тук в подкрепа на тезата си, но няма нужда при това да се закачаш (без)обидно с останалите фенове. Откровено и в прав текст ти казвам - тонът ти не ме кефи. Всъщност, нямаше изобщо да се включа тук, ако просто "споделяше мнение", щото в случая съм склонна да се съглася с теб за Батман, Мементо и Престиж. Но оформлението на мнението ти куца.

Силвър, като гледаш втори път Рицаря може би ще забележиш как в него присъства същият режисьорски механизъм, върху който изцяло е изграден Престижът, само че по-рафиниран:

Spoiler: show

– този на моделите, които на пръв поглед са ясно дефинирани, но във всеки момент може неочаквано да се разменят, което те отказва да имаш очаквания. (В тази връзка е и моят кредит към просто фантастичните финални двайсетина минути на филма – „готъм градовете” са места на хаоса, те рушат модели, не ги изграждат);
- този на героите, които се оглеждат един в друг като в огледало – хем странно сходни, едновременно с това - обърнати наопаки;
- този на уж случайните реплики/други дребни детайли, които всъщност или подготвят за нещо предстоящо, или направо ти казват нещо, но спокойно можеш да ги пропуснеш ако не внимаваш.

Всичко това според мен започва да става емблематично за Нолън. Нека направи още филм-два и ще видим. Разбира се напълно възможно е и просто аз прекалено много да мисля. Затова и го слагам в спойлер.
И все пак - на трето гледане е толкова очевидно, че направо свети…

Та преимуществото, за което говориш, според мен просто го няма. Нито откъм задълбоченост, нито структура, нито оригиналност, нито сценарий. Двата филма не са толкова различни, та да го има. Прекалено много личи общият им автор. Дори в известна /неголяма/ степен е точно обратното. Нолън като че ли задобравя по малко със всяко следващо нещо, което прави.

Престиж видимо е изисквал много повече усилия, а доколкото ми е известно, във филма е вкаран и повече смисъл, отколкото реално съществува в книгата. Батман ми казва какво е необходимо за един рицар, за да почне да почернява. Престижът ми казва къде е мястото на егото в правенето на изкуство (позната тема ) и на какви саможертви е готов човек, за да го прави.

Поне на мен и двата филма ми казаха повече неща. Но дори и само тези да са, пак са 1:1, нали? Защо едната тема да е по-важна от другата, или по задълбочена? Освен това тез видимо повече усилия, аз не можах да ги видя, да ти призная, а наистина ужасно, ужасно много харесвам Престижа, гледала съм го 5 пъти.

На второ гледане наистина е различно. Много неща се наместват. /TDK e марка магнитни носители, бтв./

Амелия, аз също откровено и в прав текст бих могъл да ти формулирам какво ме кефи и какво - не, но засега ми е по-лесно да ти игнорирам мненията. Ще ме улесниш, ако и ти направиш и ти същото.

Jen, всичко, което казваш е много хубаво, но тези неща в TDK, които напомнят за на Нолан брат му (не за Нолан) - затова и става дума по-скоро за сценарен механизъм (не за режисьорски) - са някак повърхностни, спокойно можеше и да ги няма и филмът пак да е як. В Престиж те са по-съществени и за историята, и за идеята. Но остави това - в крайна сметка и в двата случая става дума за сценаристки фокуси, които правят разказа по-ефектен.

Това, за което говорех е, че едното е много хубав екшън филм с добро развитие на главния герой, но нищо ново под слънцето (новото под слънцето се нагълта с хапчета за съжаление). В Престиж точно обаче темата за саможертвата в името на изкуството ми изкара ангелите. Някакво библейско почти беше - Анжие всяка вечер се самоубива, за да може неговия клонинг да се наслади на овациите на публиката. За мен няма място за сравнение.

Но нали се разбрахме - кой квото си го кефи. Мир, любов и целувки.

Долу горе само с мира и любовта съм съгласна. И донякъде със саможертвата.

Silver wrote: затова и става дума по-скоро за сценарен механизъм (не за режисьорски)

никъде от поста ти не се разбира от кое "затова" става въпрос по-скоро за сценарен механизъм. Мисля, че това се нарича нарушена пропозиционална логика .
Сериозно, структурирането на филма, визуализирането на идеите и поставянето им по определен начин нямат нищо общо със сценария. Това са точно режисьорски фокуси. И ако ги има и са добре изпълнени много помагат на филма да се получи.
В Престижа не са по-съществени, просто са по-очевидни. Иначе, паралелите не са безсмислени, ако човек се мъчи да открие, как да го нарека...добри режисьорски практики . Но ако целта е да ги слагаме на везните - наистина е безсмислено.