ShadowDance

Да, твърде е добра.

Психопатията е още по-всепроникваща и извратеният хумор има по-голямо поле за изява.

Прочетох най-накрая Monstrous Regiment.
След като толкова време отлагах, донякъде заради лекия негативизъм към нея тук във форума, за моя приятна изненада книгата ми хареса страшно много. Имаше си забавните моменти и дори факта, че

Spoiler: show

половината главен щаб на армията се оказа от женски пол

не можа да ми развали удоволствието

Spoiler: show

(за взвода с все сержанта предполагах от самото начало)

. Определено смятам да я чета пак някога в бъдещето.

И веднага подхванах Red Seas Under Red Skies на Линч. Предната книга ми вървеше доста бавно поне до средата, тази обаче почва обещаващо. Показателен е факта, че за 2-3 часа съм отметнал към 60 страници, а 20 стр/час ми е горе-долу максимума на английски.

Леко спойлерите, повечето хора вероятно са чели книгата но все пак

И на мен Боен Клуб книгата доста ме изкефи, но все пак мисля, че филмът е по-добър, защото книгата е твърде неконцентрирана

И има твърде ОМГ БРУТАЛНО ТЪПИЯ И МНОГО ПО-ЖАЛЪК ОТ ФИЛМОВИЯ финал също така.

Не звучи обнадеждаващо, но ще стигна и дотам...

Довърших Джейн Еър; няма какво да пиша за нея, което вече не е изписано, така че няма и да се опитвам Ще кажа само, че ми хареса.

И прочетох две глави от Господарят на Светлината на Зелазни, от компютъра.

Ай, ай, ай...

Edit: стигнах до

Spoiler: show

битката на Яма и Рилд.

...

тръгнах да си описвам възхищението, ама не ми стигнаха думите...

The Book Thief на Markus Zusak, което ме остави дълбоко невпечатлена за мое съжаление. Истината е, че започва бавно, но сигурно да ми писва от книги, задълбаващи във Втората световна и нацистите, комбиниращи нездрава смесица от убийствен сантиментализъм и псевдоинтелектуалност. А да, също претендиращи, че се занимават със сериозни проблеми по "деликатен и алегоричен начин".

Довърших си "Господарят на Светлината". Нейде около пета глава детинското възхищение пред стила загина, обаче книгата не загуби много от това; впечатлението ми в момента е, че трябва да я прочета още поне веднъж и със сигурност не от компютъра, за да й се насладя като хората.

Мен пък детинското възхищение от стила още ме държи, това ми е може би най-любимата книга на света

"Слепият убиец" е нещо разкошно, прочетох я наскоро и според мен е велика. Обожавам книги, които те оставят да си ги сглобиш сам, освен това е гениална на всички нива - като се почне от стила и стигнем до онова, което описва и сюжета. Пълна е и с разни разсъждения, които човек със склонност към такива неща би си преписал в тефтерче за многократно препрочитане... Изобщо препоръчвам на всеки

Абе то възхищението си остана, ма нали съм енгри тийн и мразя да наричам свои чувства "детински":P

Аз започнах да чета "Битката за Ориса" и какво винаги Кол и Бънч ме зарибяват по такъв начин, че веднъж хваната книгата става трудна за оставяне...

Vivian wrote:Преди няколко дена свърших The Blind Assassin на Margaret Atwood, която беше едно от най-любопитните четива, с които съм се сблъксвала през изминалите месеци.

В стария ми учебник по английски имаше урок от две странички по темата (= Мисля, че имаше поместено и малко от началото даже. *Ще си я издири в най-близко бъдеще* ^_^

Прочетох Leviathan на Пол Остър и въпреки че беше една доста по-сложна вариация на същите теми, които току що бях прочел в The New York Trilogy, ми допадна много. Тук сюжетът е много по-важен, много по-завъртян (даже прекалено), отколкото там, където и трите истории бяха по-скоро концепции. Много силен психологизъм и интроспективност и въобще съм адски доволен. Почвам сега Travels in the Scriptorium.

Докъм средата съм на The Moviegoer на Walker Percy. Много типична за времето си книга, толкова грандиозно и монументално повлияна от любимия към онзи период екзистенциализъм. Леко клони към клише на този етап, а ла Revolutionary Road-a примерно, но е в границите на нормата. На моменти леееко заиграва със стила и мъничко напомня на The Catcher in the Rye. Дано не оплеска края.

Roland wrote:Прочетох Leviathan на Пол Остър и въпреки че беше една доста по-сложна вариация на същите теми, които току що бях прочел в The New York Trilogy, ми допадна много. Тук сюжетът е много по-важен, много по-завъртян (даже прекалено), отколкото там, където и трите истории бяха по-скоро концепции. Много силен психологизъм и интроспективност и въобще съм адски доволен. Почвам сега Travels in the Scriptorium.

За съжаление Пол Остър обикаля около едни и същи елементи и сюжети всяка година по два пъти (преувеличавам, но не много) от Трилогията насам и качеството пада непрекъснато, макар и не равномерно, защото „Книга на илюзиите” е сравнително по-късна, но е много хубава, май тя ми е любимата негова. В началото тази интертекстуалност е интересна. Последно обаче се пробвах с една от последните му книги, беше вече толкова болезнено неоригинална. Да вземе за няколко години да си почине от писане, да повъзстанови малко вдъхновение и може би ще се върне към добрите дни.

По темата, чета Perdido Street Station. Може би ако не бях чела Veniss Underground щях да съм по-впечатлена. Но Миевил си е впечатляващ де, пише все едно едва, едва успява да си озапти въображението. Просто двете книги много си приличат, а според мен Вандермиър все пак е по-добрият писател.