Аз пък най-сетне изчетох
Пътят на кралете 
Малко мнения надолу, част в спойлери
Началото беше ужасно тромаво, както и част от интерлюдиите и на места като че ли си личи, че е снаждана книгата в различни периоди, или пък редакторите са спали. Въпреки това и въпреки огрооооооооооооомния обем (честно, не си представях, че ще мога да прочета толкова голяма книга отново след тийнейджърските си години
), финалното ми впечатление е, че Сандерсън много внимателно е изградил героите си в поредица от правилно градиращи ситуации и е обърнал подобаващо време на еволюцията в тях. Което заслужава адмирации. Наистина много текст, но почти нищо не изглежда наистина излишно. Наистина много променени герои накрая, но нищо не изглежда out of character. Всъщност, дори се променяха прекалено бавно
Светостроенето в тая книга е феноменално. Усилията, вложени да се опише как е еволюирало всяко създание заради бурите, са епични наистина. На моменти систематичността обаче ми идваше в повече, особено с десетте есенции, трите лашинга и не знам какво. Фак меджик.
Слабата страна си остава същата - с все епиката, добре сложените герои, адски пълнокръвното действие, всичко е толкова... наивно. Няма никаква тръпка, конфликтите са като през стъкло. За съжаление не ми достига читателското майсторство да разбера
какво точно куца, но със сигурност има нещо, което куца. Сякаш Сандерсън е вкарал някакъв цвят защото "трябва да има", но по душа героите му си ги иска идеални. Наистина има много замисляне, има дори някои доста необичайни и интересни залитания в посока диалози от руски филм на теми от живота, но right down to it, героите му си остават напудрени.
И може би най-дразнещото за мен - редуването на абсолютно епохални сцени, където нямаше конкретна нужда от такава епохалност, със сцени които сюжетно трябва да са ОМГ, но са написани с краката.
- Spoiler: show
- Особено underwhelming беше появата на The Almighty в последното видение на Далинар. Сцената дори не беше толкова зле, но тая крайно идиотска последна реплика счупи целия диалог! Адски дразнещо.
Малко съм тъжен също, че всички яки разкрития ми лазеха здраво по нервите:
- Spoiler: show
- Че Ясна може да соулкаства сама беше досадно, защото намали уникалността на Шалан, но от друга страна Ясна е на практика най-якият герой в поредицата, така че го преглътнах. А и това с отровата в хляба и мармалада беше от малкото неща в книгата, които не ми бяха ясни сто страници отнапред.
Че кралят на Карабарабабранещоси се оказа просветен злодей, беше доста в джаза и честно казано не съм сигурен, че ми се връзва особено, но да видим. От същия порядък, но още по от нищото беше това, че паршмените и паршендите са voidbringer-ите. Не говоря просто за дето през цялото време сетъпваха войдбрингърите да са големите каменни-лава неща (които май всъщност са тъндъркластите). Говоря за това, че някак си паршендите изобщо не изглеждат толкова мощни и страшни, колкото ги спрягат в легендите. В едно от виденията на Далинар, радиантите му казват, че ония ужасяващи сенчести зверове не били ЧАК войдбрингъри, а били просто някакви си там Midnight Essences. При положение че зверовете бяха едно трийсе четирийсе хиляди пъти по-мощни от всеки паршенди.
Та така, това остана объркано.
И както казах, цялата сцена накрая с Всемогъщия и Далинар беше абсолютен let down. На Каладин "виденията" бяха доста по-добре издържани като power balance.
Интересно ми е дали Таленел ДОСЕГА е бил в тоя ад, в който го изоставиха другите Хералди в началото на книгата и чак сега се появява - ако е така, значи историята е мноооооооооооооооого по-дълга от очакваното, тъй като в началото казват, че безчет пъти са минавали през ада.
Интересно ми е и как работи точно тази врътка, дето и Всемогъщия и не помня още кой я споменаха - че човечеството не е спечелило, а е загубило войната (която и да е таз война).
Също ми е малко трудно да мапна всички сцени от миналото коя след коя следва, но ще изчакам да прочета и сияйните слова, за да си ги сложа в главата.
И последното дето ми е интересно е от чия гледна точка са интротата на втора глава, но предполагам е гледната точка на Хойд. Който бтв след целия хайп по него в Барселона, беше бая бозав герой!
Та така - напред към втора книга
Ако имате коментар по моя, моля леко със спойлерите!
@Dr. Horrible @LightOne @Lyanna Stark @Roland
А и няма отношение към ниво изречение, срещу което роптая.