ShadowDance

Дилвиш the Damned wrote:Дельвиг, Дельвиг... Познахте, баране, вие сте на ход.

[б]П.С. [/б]Значи все пак имало смисъл да се опитваш да образоваш хората - дори и не дотам възприемчивите...

Марфа wrote:"Пътят на Икар" ли е? Там имаше доста подобно обяснение на главния герой що са го кръстили на древния Зенон...

Идеята за сътворяването на автомодел, който ще му служи безотказно няколко милиарда години, допадна до немай-къде на лицето Х и те с лицето Y помъкнаха цялата си техника на терасата. Слънце там колкото щеш! Терасата обаче беше окупирана. От лицето Z. Тя наблюдаваше белите пухкави облачета и настървено ги рисуваше като резедави точки.
- Пак ли ще се занимавате с глупости? - лицето Z имаше пред вид техниката. - На тая ютия не й ли изгоря вече реотанът? - лицето Zимаше предвид лицето Y. Както обикновено лицето Y си остана вежлив.
- Здравейте. Добре ли спахте тази нощ?
- Абе аз ще здравея, ама ти ще си здрав, додето грабна големия чук! -
сопна се лицето Z. - Бабчето тази нощ пак не е спала, защото си тропал като подкована кобила из апартамента! лицето Z бъркаше. лицето Y можеше да се сравни не с подкована кобила, а с цял ескадрон (също подкован) - що се отнася до шума, който вдигаше при ходене. лицето Y любезно цитира обширен пасаж от медицинската енциклопедия, където се доказваше: възрастните хора спят малко независимо дали са сами в апартамента, или с кобила. Независимо дали подкована, или не. Работата по автомобила бързо напредна и скоро, задействуван от
слънчевите батерии, той направи първото си кръгче по терасата. Направи го и спря. Защо така? Нали уж щеше да бъде дълготраен? Автомобилът остана с впечатление, че енергията на слънцето е секнала, понеже са изтекли няколкото милиарда години. А той не е забелязал. Случва се. И не се ядоса. Лицето X обаче се ядоса - със слънцето всичко беше наред, но отсрещният блок хвърляше сянка. Лицето му побеля като червена ябълка. Старателно обелена.
- Не бива да се ядосвате - посъветва създателя си лицето Yпречи, трябва да се махне - предложи той. На бърза ръка нахвърлиха три проекта как да бъде преместен отсрещният блок и се завтекоха при съседите да ги предумат. Съседите излязоха свестни хора. Приеха и трите проекта. Лицето Х и лицето Y сновяха по етажите, звъняха по апартаментите и все повече се уверяваха в добрината на съкварталците си. Засмян, в най-ведро настроение, лицето X позвъни на бай **** и унесен в мечти, забрави пръста си на бутона. Бравата щракна и на прага се появиха три неща: пижамата на бай ****, отзивчивата му усмивка и, разбира се, самият той.
- Добър ден - кимна лицето X, а лицето Y се осведоми дали съседът е спал добре тази нощ.
- А? За гъби ли? Ей сега...
Не, бай **** не беше глух, но как да чуе човекът, като лицето X продължаваше да звъни.
- Да видите чертежите! - изкрещя лицето X и понеже едната му ръка бе заета със звънеца, помоли бай **** да сложи пръста си на бутона. Чак тогава разгърна папките и започна да обяснява.
Край тях мина пощальонът и поздрави. Тъй като лицето X разкриваше замисъла на най-забележителния проект: взривяване на горните етажи с цел да не се мести целият блок, а бай **** клатеше глава и усърдно натискаше звънеца, на поздрава отговори само лицето Y. Не пропусна да се осведоми дали пощальонът е спал добре тази нощ. На връщане, сварил същата сцена, пощальонът изказа предположение, че собственикът на апартамента, на който звънят, вероятно го няма или се къпе в банята. Да не упорствуват. И на него му се случвало да разнася телеграми по домовете, а получателите да ги няма или да се къпят в банята. Човешко е.
Лицето X и лицето Y се прибраха окрилени в къщи, но тук ги чакаше разочарованието, излегнало се на дивана. Без да става от дивана, татко промърмори, че състезанието ще се провежда в зала и следователно автомобилът със слънчеви батерии е за никъде.
- Нали?
Изводът беше очебиен и лицето X го усети като удар по очите.
- Ами то излиза, че няма защо да взривяваме горните етажи на блока -
помръкна той. - А съседите толкова се зарадваха...