ShadowDance

Преди години ,докато се чудех как да си убия времето на една нощна смяна в лабораторията , бях си направил турнир за купата "Най-добър кучи син с меча в света на Малазан."
Участваха 16 от героите до 7-ма книга включително,бях ги разделил на осминафинални двойки като водачи на потоци бяха Рейк,Брис Бедикт,Дасем Ълтър и Карса Орлонг( за мой срам Икариум забравих да го добавя в схемата и му дадох почетната титла на съдия ) С мъка на сърце, не допуснах до участие наемни убийци като Калам ,Ралик Ном ,Кътър и шефа им Котийон и забраних магии и шашми .След като се погрижих жребия да не сблъска големите фаворити в началото турнира стартира и до финала стигнаха Рейк и Ълтър.

Spoiler: show

Много съм се чудил ако тези двамата някога се бият кой ще победи,Ериксън ми даде отговор в 8-ми том и аз съм познал изхода от сблъсъка.

Съжалявам само,че няма да издадат страничните истории на Еселмонт-от основните романи не стана много ясно колко добри всъщност са Озрик и Греймейн -дано не са отпаднали незаслужено рано.
Цялата поука от този пост е да се види докъде може да стигне скучаещ човек без работа .
п.с. Обмислях турнир и в света на Мартин,но феновете от форума му са ме изпреварили -тия хора нямат ли книги за четене-човек ако не познава любимият им автор ,ще помисли ,че много чакат 5-та книга.

Тия двубои да си призная никога не са ми били особено голям фън, още повече че специално при Ериксън нещата са повече "камък ножица хартия" без абсолютно шампиони

...основно понеже той си няма идея кой колко е силен и пауър левълът им се сменя през том

По-скоро се умножава по себе си във всеки следващ том...

Сериозно, това е един недостатък на поредицата, който ме ръчка в подсъзнанието и в съзнанието, и в нервната система, откакто я чета: тия книги са населени единствено и само с безсмъртен всемогъщ добитък, пръкнал се от семето на Ахил и Хитлер. Буквално десетки непобедими господари на Вселената се разминават като свободни електрони на всяка страница и е повече от очевидно, че единственото обяснение за съществуването им е фактът, че авторът ги е измислил, докато си е задоволявал фенбойския фетиш с настолно РПГ.

Резултатът е пълна загуба на толкова внимателно напластяваната, натрупвана и струпвана епичност, която явно се цели - при всяка книга има един момент, в който вдъхновените описания на вцепеняващото страхопочитание, всявано от героя в простосмрътните наоколо, наистина започват да ме ДРАЗНЯТ яко, и това обикновено е моментът, в който се усетя, че не съм прочел нищо освен тях от последното преформулиране на Тийнейджърския философски монолог™ насам (знаете го, оня, където хилядолетни полубогове циврят като петнайсетгодишни подтиснати хомосексуалисти, защото им е скучно в тоя банален свят). Пренасищането в осмата книга беше оособено брутално.

НЕ СТАВА!!! НЕ СТАВА!!! КУУЛНЕСЪТ СЕ ГУБИ, КОГАТО СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ РАВНОМЕРНО МЕЖДУ СТО ЕДНОТИПНИ ГЕРОЯ!!!

А най-лошото е, че Ериксън вдига летвата все повече и повече, като прави ВСИЧКИ все по-яки. Колкото и патос да съм склонен да преглътна от фентъзи романи, всичко си има граници.

Добре поне, че най-дразнещият персонаж в това отношение се гътна. Макар че това нищо не гарантира...

Хахаха

сорт ъф тру

Пренасищането, рано или късно писва и по-добре овреме, преди да е проявило вредната си природа
На мен ми дотегна здраво това пренасищане с мръсотия, касапници и нечовещина. Това е някаква такава тъмносредновековна западна стилистика. Уж има толкова много персонажи и събития а имам чувството, че историята във всяка книга е една и съща.

Нещо не разбрах как наличието на подобни сюжетни ЕЛЕМЕНТИ прави историята една и съща.

Отделно дето нищо от това не е вярно де мен малазанът никога не ми е правил впечатление на особено кървав, а където има касапница, тя обикновено е описвана някакси хирургично, без особено да всява каквито и да е чувства

Moridin wrote: а където има касапница, тя обикновено е описвана някакси хирургично, без особено да всява каквито и да е чувства

Това е едно от нещата заради които обожавам поредицата. Просто ми харесва как са описани кървищата. Не ми се чете за елфи и принцеси честно.... Описанията на тенесковрите, както и зверствата на Карса в четвърта просто ги изчетох на един дъх...

Mother wrote:

Moridin wrote: а където има касапница, тя обикновено е описвана някакси хирургично, без особено да всява каквито и да е чувства

Това е едно от нещата заради които обожавам поредицата. Просто ми харесва как са описани кървищата. Не ми се чете за елфи и принцеси честно.... Описанията на тенесковрите, както и зверствата на Карса в четвърта просто ги изчетох на един дъх...

Елфи и принцеси досега не съм срещал в много фентъзите.

Един Леголас и една Арвен са ми достатъчни.

Mother wrote:Един Леголас и една Арвен са ми достатъчни.

това е една книга. И то калсическа. И то принцесата се появява съвсем за малко.

За който има интерес:

Beauchelain and Korbal Broach

Искам да попитам дали някой знае дали българското издание на седмото сказание- "Вихърът на жътваря" е поорязано откъм съдържание, защото като обем на страници английското издание доста надвишава българското, а и разликата в шрифтовете май не е голяма. Друго основание за това мое притеснение е, че в досега прочетените от мен части на поредицата(българските издания) съм попадал доста често на цели пропуснати и непреведени изречения и пасажи- сравнявал съм ги с английските издания.

За да не се притесняваш, както и да си спестиш сравненията - страници,пасажи и т.н. - просто го чети на английски, ако можеш.
От собствен опит - четох на български до три-четвърти от третата част.
Прекъснах там защото усетих, че нещо губя възможността да разбирам прочетеното, за удоволствие - мисля, че няма какво да се коментира.
Започнах да чета отново книгата на английски преди около 7 месеца.
Тогава наистина разбрах защо са всичките тези коментари за Ериксон и за тази поредица.
В момента се връщам от почивка, където прочетох с удоволствие третата част.

А за съжаление, мисля че съмненията са ти основателни. От българските издатели можеш да очакваш всичко. Съкращаване на редакторската работа, притискане на преводачите с нереални срокове и с ниско заплащане, това е само началото на списъка с грехове.

Хайде пак.
БГ издатели, редактори и преводачи са грешни. В алчния си стремеж към бърза печалба те пробутват менте, но... има и добра новина: успоредно с нарастването на образователното ниво на читателя този бизнес постепенно и поетапно ще отмре.
Поздрав за четящите в оригинал: http://vbox7.com/play:434abde1