Продължавам да чета бавно-бавно "Американски богове". Има интересни идеи, но за мен темпото е влудяващо мудно. Ако беше със 150-200 страници по-къса тая книга, щеше да е чудесно. И това го казвам след прочетени около 300 страници (от 540).
На няколко пъти се изкушавах да я зарежа, ама Геймън все пак... Ще гледам да издържа до края.
Пък и я чета веднага след "Никога, никъде, никой". Мъка.
Ама има хубави моменти, де. Например пасажът от последния параграф на стр. 295 на българското издание на "Бард" ("Никой човек не е остров") до последното изречение на стр. 296 (Живот, който като всеки друг живот не е като никой друг). Направо се изкушавам да го препиша тук изцяло. (Или може би в "Мисли за живота") Такива откъси ми помагат да продължа с четенето.
