ShadowDance

Биват биват добри коментари и от твоя страна

п.п. Шекспиров

А аз днес прочетох няколко стиха (едното е проза, всъщност не е проза, а думи, но е поезия повече от много друга поезия), (а стиховете всъщност не ги прочетох днес, ала днес ги препрочетох.. за не зная кой път) и всъщност за нито едно от двете няма да кажа нищо повече, освен че мъничко мъничко мъничко съживиха у мен вярата, че в моя свят поезия още има

Прочетох The Graveyard Book на Геймън. Пада се нещо като кавър на „Книга за джунглата” или по-скоро nightmarish версията й, като структура и сюжет е почти едно към едно (особено забавна ми беше алюзията Силас-Багира). Книжката е супер приятна, Геймън просто не може да пише другояче освен страхотно, обаче аз все още чакам нещо adult-ориентирано. Като се има предвид, че следващата му книга ще е пътепис за Китай и ще излезе тая година, и чак след това евентуално (най-накрая) и роман, доста ще почакам.

Exit Ghost на Philip Roth. Харесвам го като писател и голяма част от нещата му текат леко като се четат. За съжаление в този случай все едно той е бил някак си ...уморен от писането като такова. Как да е, краят беше особено задоволителен.

thorn wrote:Прочетох The Graveyard Book на Геймън. Пада се нещо като кавър на „Книга за джунглата” или по-скоро nightmarish версията й, като структура и сюжет е почти едно към едно (особено забавна ми беше алюзията Силас-Багира). Книжката е супер приятна, Геймън просто не може да пише другояче освен страхотно, обаче аз все още чакам нещо adult-ориентирано. Като се има предвид, че следващата му книга ще е пътепис за Китай и ще излезе тая година, и чак след това евентуално (най-накрая) и роман, доста ще почакам.

Това ми звучи много яко на мен. Дано го преведат по някое време, че в оригинал ми е леко тегав Геймън.

Изчетох The Drowned World на J.G. Ballard и трябва да призная, че съм силно разочарован. Книгата беше бавна, апатична и, казано направо - скучна. Героите имаха точно никаква дълбочина и колкото и да оценявам идеята на романа, си мисля, че тя просто не оправдава подобна дължина и щеше да е много по на място в един обикновен разказ.

Как да е, приемам, че това му е първа книга и вероятно ще хвана да прочета още нещо негово, преди да реша, че Балард не е моят автор. Твърде уважаван е, за да го отпиша с лека ръка...

Фантастичните му романи (тоест първите) наистина са по-слаби от останалите. Аз все пак отдавна искам точно "The drowned world" да прочета, но истинският Балард се чувства в "Crash".

Чета Йордан Йовков. И никой не ме кара . Никога не се е и налагало де, той винаги ми е харесвал, дори училището не можа да промени това.

Roland wrote:Изчетох The Drowned World на J.G. Ballard и трябва да призная, че съм силно разочарован. Книгата беше бавна, апатична и, казано направо - скучна. Героите имаха точно никаква дълбочина и колкото и да оценявам идеята на романа, си мисля, че тя просто не оправдава подобна дължина и щеше да е много по на място в един обикновен разказ.

Как да е, приемам, че това му е първа книга и вероятно ще хвана да прочета още нещо негово, преди да реша, че Балард не е моят автор. Твърде уважаван е, за да го отпиша с лека ръка...

Добро решение. Дай му поне още два шанса!!!

Всъщност може ли да ми обясните (като на човек, който е чувал за Балард единствено покрай филма "Империята на слънцето") с какво се слави и кои са му добрите книги?

Всъщност може ли да ми обясните (като на човек, който е чувал за Балард единствено покрай филма "Империята на слънцето") с какво се слави и кои са му добрите книги?

Ако извънземен седне да пише роман, най-вероятно ще се получи нещо подобно на тези на Балард. Имат толкова малко общо с класическата концепция за литература, че чак будят известно притеснение. Най-популярните му творби (без Империята) са "Crash", "The drowned world"и"The atrocity exhibition". Част от последната съм чел в сборника разкази, който имам - една от главите е оформена като научен доклад на тема идеалната смърт на Роналд Рейгън според група шизофреници.

Прочетох "На западния фронт нищо ново" в оригинал.

На една страница имаше средно две думи, които не разбирах, което прекъсваше четенето по два различни начина (ако отида за речник, забравям за какво е ставало дума, а ако не отида, не разбирам), четох я много бавно и въпреки това съм като треснат. Май ще трябва да се препрочете това чудо, като порасна още малко и понауча още малко немски... щото дори сега мога да кажа, че май няма книга, която да ми е въздействала толкова.

Spoiler: show

Смъртта на Katczinsky...

Ъм, такова, западния...

идиот

(аз това)

Май ше видя за ко става дума в "Здрач".