ShadowDance

Amelia wrote: Умъртвяването е кофти, особено в кътниците, щото голямото дълбаене там рано или късно чупи зъба и трябва да се смени с коронка.

Ameli, тая реплика много ме стресна, ще знаеш
Миналата седмица изплюх некво парче зъб и ся хич не ми се ходи на зъбар, още повече че единствения свестен, който познавам, е на майната си на 400км от София, а у къщи ще се прибера чак по празниците. Пък като се сетя за празниците и за големия харчалък тогава, идеята за още 300 кинта за коронка направо ми прави горчилка в устата

Преди малко се върнах от зъболекар. Този зъболекар изобщо не пита искаш ли упойка, а направо ти слага (е, естествено, внимава за алергии). Крайният резултат е пломба, олекване с известна сума пари, още усещам по себе си малко миризма на изгоряло от манипулациите по пломбата и половината ми уста все още няма мимика, та изгледът ми е доста странен. Обаче цялата процедура отне около 20 минути, като поради упойката не усетих кажи-речи нищо.
При всички положения не бива човек да отлага ходенето на зъболекар, особено ако има проблеми, че с течение на времето нещата стават само по-зле.

Не съм ял от 28 часа. Неумишлено.

@dellusion, ако ще те разведри, веднъж неумишлено забравих да ям 3 дни. Нейде в сряда се усетих, че последното ми хранене е било в неделя по обяд.

Ама, Жорка, за успойката спори ли се? Добре, като сложим към изключенията и когато пломбата е на предните зъби, които са маса по-чуствителни и не искам да си мисля как ще пищиш при такава... та какво излиза: при половината случаи може и без упойка. Ми... аз вероятно си търпя на болка щото съм жена, но пък е излишно да се спори изобщо За или Против. Особено пък заради причините, които Морви изрази.

Моят зъболекар е леко против упойките. Имах спор с него в един от случаите - аз настоявах за упойка за обикновена пломба, той се противеше, защото 2 пъти вече беше слагал лекарство, което допринася за обезболяване на зъба. В крайна сметка се споразумяхме ако ме заболи да спре и да сложи упойката. Е, не се наложи. Излезе прав заради лекарството. Но в други случаи може да боли прекомерно и от най-проста пломба. И не е съвсем вярно че боли повече ако си блъснеш главата в секцията. Т.е. доста зависи как си я блъснеш и досега (да чукна на дърво) не съм си блъскала главата така, че да продължи да боли часове след това. А със зъби се е случвало. Нееднократно. Веднъж, дълбаейки си обикновен кариес, една зъболекарка ми беше докопала нерв (като при Марфа). Не е за вярване как разказите за това, какво се случва със зрението в момент на рязка силна болка, се оказват не особено преувеличени. То не бяха светлинни ефекти, заря... Чудно е. И боли доста време след това. Ми... мерси. И приятни начини за употребяване на свободното си време познавам

В интерес на истината мен са ми правили пломба на предните горни зъби, неприятничко си беше, но чак пък да пищя Оказва се, значи, че моят праг на болка е по-висок отколкото съм си мислила

Аз имам пломби на почти всичките си зъби и въпреки че за някои от тях ме е боляло за разни милисекунди, никога не съм си помислял даже за упойки. Правили са ми и пулпити и тогава също не съм имал упойка. А това, че някой може да ти перне нерва, е по-скоро въпрос на некадърен зъболекар, нежели нужда от упойка

Пак остава въпросът - защо? И като човек пиещ продължително време широкоспектърни антибиотици, нямаш право на аргумента "еднократната локална упойка може би може да е токсична". Ся, сигурно се издържа, но правенето на зъби определено боли. Независимо колко го понасяш ти, защото за да ти правят пулпит (който боли зверски дори като предъвчеш две хапки с него) без упойка просто няма вселена в която да не боли.

Има право на секъв аргумент. Непиенето на антибиотици може да е фатално. Неслагането на упойка за дребни зъбни интервенции не е - то е лиготия, която ти вкарва разни неща в организма, дето нямат място там. И които могат да са токсични, алергени и прочее. И които в комбинация с другите лайна, наслагани ти в зъба по нужда, правят един Господ знае кво. И които ти действат на нервната тъкан, която няма навика да се възпроизвежда като се увреди. И прочее. Тва сичкото е, за да се преживеят по-леко няколкото минути болка на стола, които в общия случай дори не са трудно поносими. И които може изцяло да липсват ако зъболекаря е добър - този новия, при който ходя сега ми изби три вкопани във венеца коронки от устата и ми сложи новите без да разбера, че се случва нещо. Дълба ми по корените до костите чак. Без упойка. Не боля.

Като човек-химик си предпочитам болката, честно казано, щото и без това е по-кратка от временната пареза, която ти обзема лицето и няма интересни непредвидими странични ефекти. Боляло ме е доста на стола, това не ме е спряло да ходя на зъболекар. Това, което ме спира или забавя е безхаберието към собственото ми здраве и липсата на време и пари.

Ако са ти убили нерва с лекартво за умъртвяване всякаква упойка е безмислена.
Ако не са ти убили нерва не би трябвало изобщо да стигат до него за да боли.

Но когато ми вадиха двата зъба почти без упойка - е тогава вече изпотих стола макар че болката идва едва после докато раните зарастнат.

Бтв каква е идеята с умъртвяването на зъби? Т.е. що е толкова лошо? Залинява ли зъбът, трошлив ли става? Какво става?

Точно - става трошлив и рано или късно се счупва и трябва да го коронясваш.

Ми чувала съм, че залинява и пожълтява, макар че имам преден умъртвен зъб и той си е екстра. За да се извади нерва зъбът трябва да се издълбае бая - ако е кътник, т.е. дъвчеш много на него, това довежда до натрошаването му. Отделно, олдскуул начина за умъртвяване си е ебал капаците - с арсен в дупката при нерва, тва ако изтече до костта, ще ти убие нерви и там. Сега имат други начини - на Сашо май му извадиха нерва жив с упойка, което е по-далавера.

Рисковано е да вадиш жив нерв - може да остане частица от нерва и да загние. А иначе се умъртвява когато работата е много зле и зъба е загнил и с грануломи -това може да доведе но далеч по тежки последици от пожълтяването.

Еми на мен ми умъртвиха 7 ей така. Били стигнали до пулпата кариесите, ненам си кво си. Зъб не ме беше болял до тоя момент. Нито бяха изгнили, нито нищо. Имаха кариеси некви. Просто много си зависи на къв изрод си попаднал.

Пък на мен арсенът все не ми действаше - нервите така и не искаха да мрат. Предаваха се чак на трети или четвърти опит. Хора, заклевам се, болката е болезнено болна. Значи, когато за втори път ми вадиха нерв, жената подходи смело - реши, че няма начин да не е умрял след втората доза отрова. Бръкна с оная ми ти дълга тънка свредолоподобна игла и ми докара прозрение за Вселената. Но защо си говорим точно за зъболекари? Това не е ли извратено донейде, и то точно преди лягане?