ShadowDance

Roland wrote:Не, но случаят и на английски е уникален.

The situation of gender neutral language modification in languages that have masculine and feminine grammatical genders, such as French, German, and Spanish, is very different from that of English, because it is often impossible to construct a gender-neutral sentence as can be done in English.

Trip wrote:Така както в официален политически контекст ще видим бая зор, преди да наложим неща като "президентка" и "министърка" в преобладаващата част от случаите.

Не успяваме да ги наложим най-вече заради това, че не се опитваме. Напротив, всички напъни са в точно обратната посока – към повсеместна маскулинизация, без грам замисляне.

Покрай дискусията за половете искам да вметна, че прочетох книгата на един дъх, върви толкова бързо, че дори нямах време да се подразня на превода.
За самата книга - хайпа е дооста пресилен и всъщност останах разочарован, предвид големите очаквания, които съм си изградил към автора. Добра е, но беше прекалено кратка и бедна откъм контекст и все имам чувството, че прочетох случайна хорър книжка на Стивън Кинг или нещо подобно.

Но все пак е интересна, пълна с готини разсъждения и предвещава по-добри 2-ра и 3-та книги.
А 2-рата, която вече си взех, и има много сладко зайче на корицата, се развива в самата агенция Съдърн Рийч, а и е поне два пъти по-дебела, така че съм поне малко щастлив.

За тази 3/5 по класацията на goodreads.
I liked it.

Дано забавянето на 3-тата в БГ да се дължи на липсата на подходящ превод на Acceptance с буквата А, че иначе ще ходя да паля Екслибрис.

Във връзка с казаното от ltdr, с което се съгласявам изцяло, искам да добавя, че съдейки по пресата от Освобождението нататък, женските родове на професиите са си били съвсем стабилно използвани. Маскулинизацията настъпва след 9 септември поради съветско влияние, като особено се засилва през последните едно-две десетилетия, за което вече нямам обяснение. Сравнително доскоро би било невъзможно да изчетеш дописка, в която се описва как журналист е взел престижна награда, като чак в края й осъзнаеш, че въпросното лице е от женски пол и то единствено благодарение на името.

Не успяваме да ги наложим най-вече заради това, че не се опитваме. Напротив, всички напъни са в точно обратната посока – към повсеместна маскулинизация, без грам замисляне.

Ясно ми е защо не успяваме. Замислянето следва да обхване и контекста, в който се пишат думите, ще повторя - и ще се самоцитирам:

И мястото за преобръщане на подобни норми определено не е в книга, която и бездруго разчита на половата неутралност като внушение.

Като ще добавя, че най-доброто място за преобръщане на нормите е в доминантно културно поле като официалната реч - и каквото поле литературата за жалост не е. А по-добрият подход е да започнем от женското местоимение, както правят feminist-aware хората на английски, а не от женския род в професиите.

Не бъркай това, че описвам някакви явления и ситуации, с това, че ги одобрявам. It is what it is.

Martix wrote:Покрай дискусията за половете искам да вметна, че прочетох книгата на един дъх, върви толкова бързо, че дори нямах време да се подразня на превода.
За самата книга - хайпа е дооста пресилен и всъщност останах разочарован, предвид големите очаквания, които съм си изградил към автора. Добра е, но беше прекалено кратка и бедна откъм контекст и все имам чувството, че прочетох случайна хорър книжка на Стивън Кинг или нещо подобно.

Но все пак е интересна, пълна с готини разсъждения и предвещава по-добри 2-ра и 3-та книги.
А 2-рата, която вече си взех, и има много сладко зайче на корицата, се развива в самата агенция Съдърн Рийч, а и е поне два пъти по-дебела, така че съм поне малко щастлив.

За тази 3/5 по класацията на goodreads.
I liked it.

Дано забавянето на 3-тата в БГ да се дължи на липсата на подходящ превод на Acceptance с буквата А, че иначе ще ходя да паля Екслибрис.

Честно казано, втората книга е съвсем друго животно от първата и има доста голям шанс да не ти хареса, та не давай много зор. Примерно на първата съм дал 5 звезди, на втората 4 с уговорки. Третата нещо не мога да намеря време да я почна като хората.

Като съм ги почнал ще ги довърша, не мога да оставям недочетени поредици, създава ми усещане за постоянен дискомфорт.

Но не съм се разбързал, време е за 1-2 Пратчетки, после пак.

Тези дни изгълтах на един дъх The Shadow of What Was Lost на James Islington и смея да твърдя, че е доста по-сносна от доста от новите неща, които излизат напоследък. Минусите са, че завършва (донякъде) с клифхенгър. Това, обаче, не трябва да ви дразни особено, понеже основната история е завършена, макар и доста странно. Освен това, някак очаквах повече от основната група протагонисти, които цялата книга се шматкаха насам-натам доста безцелно. Като крайна оценка бих дал 6 от 10

Може би по-добре се справя в това изкуство V. Lakshman с книгата си Mythborn: Rise of the Adepts. Той, до някъде, успява да развие един доста по-интересен, наситен с кръв, бързи действия и сравнително уникални (някои от които, забравени) раси. Препоръчвам я, въпреки, че и тук ще чакаме още доста време за края на поредицата. Крайна оценка 8 от 10.

Като цяло, виждам, че и други тук са хвърлили око на творчеството на Brent Weeks. И трите части, излезли до сега, на The Blinding Knife, впечатляват страхотно и имат всичко, от което се нуждае едно фентъзи: оригинална идея, развиващи се образи, страхотни антагонисти (Andross Guile, например, всеки път успяваше хем да вбеси страхотно, хем те кара да се възхищаваш на интелекта му, и всичко това, без да му се издразниш особено въпреки постоянните му безобразия). Като цяло, въпреки, че е незавършена, е една от най-обещаващите поредици, които съм чел през последно време. Силно препоръчвам и The Way of Shadows, пак негова. При това, завършена, и пак страхотно качество.

M.R. Forbes, е един интересен автор, издаващ сам книгите си. Четейки His Dark Empire, останах със сравнително неприятно усещане. His Cure for Magic, обаче, изхвърли поредицата във висините на творчеството, което си заслужава да прочетеш поне веднъж, дори само заради невероятния финал. Сега виждам, че има трета книга от поредицата, излязла наскоро, и смятам да видя до къде ще доведе тя главните герои. Същият автор има и друга силна поредица, The Divine, за съжаление не толкова оригинална от към свят, или от към магическа система (ангели vs. демони). За сметка на това, обаче, сюжетната линия е доста интересна, като набира скорост лавинообразно.

Прочетох трите книжки за Хари Дрезден излезли на български. Доста приятни бяха.

Захванах книгите на Патрик Ротфус.
Зверски увлекателни са, на "Името на вятъра" й видях сметката за има-няма три вечери. Взимам ги назаем и ми беше казано, че цялата трилогия е излязла на български - а тя май и на английски не е - и като разбрах, че в действителност втората част е била разцепена на две, бях леко разочарован. Но пък е приятно за четене, като се изключи епизодът с Фелуриан от втория том на "Страхът на мъдреца", който беше унищожително скучен. И да е имало някакъв еротизъм в оригинала, при превода е бил напълно затрит, а цялото нещо беше бая дълго. А и макар че преводът в цялост е добър, въпреки странната на места пунктуация, на моменти имам чувството, че преводачът е бил доста пришпорван. Срещат се разни директно преведени изрази като "голямата схема на нещата", което е досадно.
Като цяло обаче книгата ми харесва.

Прочетох Героите умират на Матю Стоувър.

Не очаквах да ми се случи, но все пак е възможно да съм се попреситил от качествено фентъзи в последните няколко месеца. И може би заради това, тази книга не можа да ме грабне напълно. Все пак динамичното действие, добрата интрига и запомнящите се герои, ме карат да очаквам втората част с нетърпение.

Минуси са слабото описание на света на Архана, както и няколкото натрапчиво неумело преведени термина. Пример - ДОНЖОН!!! Какво по дяволите е донжон на български? Толкова ли не можеше да стане подземие, подземен затвор, подземна тъмница или да се използва друг, по-удачен вариант за превод.

Донжон:

Spoiler: show

охнимоа

Добре, извинявайте, ама това в каква връзка и каква въобще е идеята?

кое в какво как защо?