ShadowDance

Камерата в Борн се тресе от първата до последната минута, не само в екшън сцените. Бтв човешкият мозък компенсира при движение, така че обектите в реалността не се лашкат по такъв безумен начин. Но как да е, поне самите филми са добри.

Може и да греша, но камерата в Борн според мен се тресе най-вече за подчертаване на напрегнатост на дадена ситуация - сбиване, преследване с коли, гонене, покачване на напрежението, когато някой персонаж мисли, че е в опасност и му скача адреналинът.

А обектите в реалността, Сашо, на моменти се лашкат точно по този начин в някои ситуации. При някои спаринги, когато все още бях запален по бойни изкуства (доста отдавна) се получаваше точно същото възприемане. Особено при бърза последователност на удари и/или хвърляния, когато нямаш време да спреш и да се ориентираш какво става.

Така че за мен е добро решение, но приемам, че за други може да е дразнещо.

Първия не го помня, втория не съм го гледал, третият ми беше върло импотентен кат филм.


Иначе гледах Подземен свят: Еволюция и да, доста е кух. Най-вече е пълен с несъответствия и си личи, че не са имали идея ква точно история да напъхат. Иначе летящият вампир и камиона бяха куул, както и сцената, в която Селин разблъска няколко руснака в гората. Ма дотам.

За мен вторият Борн беше най-готин и смислен. Третият беше почти същия като него, но по-зле направен. Защо го хвалят най-много идея си нямам...

passer-by wrote:Отново трилогията за Джейсън Борн. Един от най-качествените екшъни, които съм гледал откъм история, динамика, разузнавачески "реализъм" и самият екшън - преследвания/ръкопашен бой/престрелки.

Впрочем, тресящата се камера за мен по-скоро прибавя към реализма на ситуациите. Ако човек попадне в сбиване или преследване, светът на моменти доста се тресе около него и не всичко се възприема ясно.

Хмм... Първият беше много хубав, да. Вторият, обаче, ми беше направо противен, а третият беше тъп. А и тресящата се камера ми беше сериозен проблем поради няколко причини. Всъщност една причина - нищо не различавах от екшъна. Да де, реализъм и т.н., но ако гледам шпионски екшъни, на мен за реализма не ми пука - важно е да ми е забавно. Не да се налага да гадая какви движения извършва героят или да ме заболяват очите от непрестанното лашкане на картината. А и просто не беше употребена качествено. Ако искаш да видиш правилната тресяща се камера, виж "Твърде лично" или "The City of Violence" - където наистина този похват прибавя напрежение в екшъна, при това без да ти пречи да видиш нещо.

Между другото, какво си тренирал? Защото на мен по време на тренировка ми се е случвало само веднъж да възприемам обектите наоколо по подобен начин - беше на края на една извънредна тричасова тренировка преди близо година и половина и, както можеш да предположиш, бях тотално скапан. Само дето не излязох на четири крака от залата. Тренирам айкидо от две години.

tigermaster wrote:Между другото, какво си тренирал? Защото на мен по време на тренировка ми се е случвало само веднъж да възприемам обектите наоколо по подобен начин - беше на края на една извънредна тричасова тренировка преди близо година и половина и, както можеш да предположиш, бях тотално скапан. Само дето не излязох на четири крака от залата. Тренирам айкидо от две години.

Казах, че по време на самия спаринг на моменти ми се получаваше ефектът "тресяща се камера", а не през цялото време извън спаринга. Иначе тренирах около две години айкидо, но имахме и немалко ударна игра, защото треньорът се интересуваше и от други бойни изкуства. Имам благи спомени как на връщане от тренировка си взимах двулитрово Пепси и докато се прибера за около пет минути изпивах половината без въобще да помня как съм го направил. А имаше и един седмичен семинар с британски сенсей, след който не знаех кой съм и къде съм. Но нямах предвид изтощение, а просто възприемане на околния свят при бързи движения.

Та на мен, пак казвам, камерата в Борновете ми се струва реалистична. А за различаването на ударите - в реална ситуация те въобще не се виждат. Филмите със Стивън Сегал са отличен пример за това - някой му скача и след секунда-две е на земята. Той даже според мен нарочно си забавя ударите и хватките, за да може зрителят да види поне нещо. В реална ситуация не бихме видели нищо, еле пък от негово изпълнение. Дето ни казваха в залата "при айкидо двама души се разминават и единият пада".


Ясно ми е, че някои от нас търсят забавление, а не реализъм. На мен обаче ми харесва, когато двете са съчетани и затова толкова харесвам Борновете. Както впрочем харесвам и "Ронин" (оня с Робърт де Ниро), на който някои зрители реагираха с пренебрежение.

Явно ги възприемаме по различен начин нещата... Както и да е, пак ти препоръчвам да видиш "Твърде лично" - защото филмът е фрашкан с юмручен бой, заснет е с непрестанно тресяща се камера, обаче всичко е проследимо идеално и напрежението е там. Наистина.

Колкото до Сегал - ако случайно не си, гледай "Белязан да умре" - заради този филм му бях голям почитател доста годинки. Има защо, а и при цялата скорост, която демонстрира, можеш ясно да видиш какво прави. А прави много - сцените са точно това, което би била една демонстрация по айкидо, ако майсторът трошеше ръцете на укетата.

Както съм казвал и преди - ако реализмът означава да не виждам какво по дяволите става в екшъна и да получавам гадене от клатенето - плюя на реализма и избирам тоталната изкуственост на екшънсцените на Джон Ву примерно.

На Сегал съм му гледал почти всичко. А "Белязан да умре" ми е един от любимите негови. Но мисля, че и там забавяше движенията заради зрителите.

Как е в оригинал "Твърде лично", Too Personal или е друго заглавието, за да знам какво да търся?

Изгледах Underworld 3 вчера и мога да кажа, че до днес вече почти съм го забравила. Мисля, че е не-лошо, ако човек истински си пада по такъв род филми, както и смятам, че факта, че филмът е къс е голям плюс.

Yes Man -дълбоко несмешен за мен, глупашки, тъповат и като че ли дори самият Джим Кери беше някак си изморен от собственото си изпъление.

passer-by wrote:Как е в оригинал "Твърде лично", Too Personal или е друго заглавието, за да знам какво да търся?

"Taken" - става дума за филма с Лиъм Нийсън. Елементарен, но качествен.

Аз пък изгледах Отблизо снощи, понеже го бях пропуснала от списъка с филми за гледане, когато му беше времето. Доста ми хареса актьорската игра и идеята, даже Джулия Робъртс беше поносима

Хубав е Closer, макар и според мен донейде оувърхайпван

Абсолютно не е оувърхайпван и никога няма да бъде. Вчера го гледах за трети път и за мен това е един от най-яките филми (ако не и най-якият) за връзките въобще.

Съгласна съм с Никола с една дребна корекция - за мен това е един от най-яките филми за разминаването