ShadowDance

Zeiss_optik wrote:

Silver wrote:Бе ти коя част от простата конструкция: "сексуалността не е въпрос на избор" не проумяваш вече няколко страници?

Цялата.
С уточнението, че тази конструкция съвсем не е толкова проста.

Тя Амелия затова ти каза да се пообразоваш малко от малко. Тия работи не ги Библията решава, а науката. И да, доста е просто. Ти някога бил ли си поставян пред РЕАЛЕН избор какво да предпочиташ? Или викаш, теб Бог те водеше през цялото време към праведния вариант?

А, аз съм казала, че хомотата са нещо абнормално, но при все това ги толерирам каквито са благодарение на богатата си душевност. Полезно ми беше да знам какво съм казала, мерси, Силвъре. Ужасно ми се иска да ти напиша нещо, но ако го направя, ще трябва да се самобанна.

Колкото до толерантността - по принцип съм изключително толерантна личност и май единственото, към което изпитвам крайна непоносимост, е скодоумието във всичките му разновидности. Като се започне от изхрачването на улицата та се стигне до инициативи тип "масово скачане на куц крак в подкрепа на ядреното разоръжаване". Под толерантност разбирам да се отнасям към всеки човек с уважение и без да накърнявам достойнството му и личното му пространство, независимо от пол, възраст, вероизповедание, вярвания, сексуални предпочитания и буквата, с която започва името му.

Цялостното ми отношение към хомосексуализма и към гей-парадите (тъй като темата е за това), изцяло съвпада с едно твое много яко мнение някъде в първите страници на тая тема. Намери си го и си го прочети.

Странните неща, които ми приписваш са изцяло плод на въображението ти и нямат връзка с реални личности и събития, много благодаря.

Btw, сега ще се самоизтъкна научно, за да направя Силвъра прав, ама реших да го споделя с вас, че ми стана интересно. В момента пиша 4тата си статия от настоящето си ПхД. Всеки път като пиша статия паралелно участвам в епичен форумен гей скандал. Ма за всичките 4 досега се отнася. Форумите са различни иначе. Вземи тая корелация. Ако продължавам в същия дух, ще взема да асоциирам наука с хомосексуалност накрая...

Видях линка. Готина идея.

Прочее, който смята, че децата са асексуални, явно не е имал такива

Марфа, хомосексуализмът е АБНОРМАЛЕН по дефиниция, защото НОРМАТА са 90-те процента хетеросексуални хора. НОРМА означава мнозинство.

Идеята ми беше, че към хомосексуалните не можеш да изпитваш толерантност, защото тяхната сексуалност не е нещо, което ти влиза в работата.

Аз съм върло нетолерантен към хомосексуланите. Не мога да понасям кичозния им вкус (от музика до стил на обличане), маниерниченето, склонността към клюкарстване, свръх-суетността и всички подобни неща, които 90% от хомосексуалните афишират. Що се отнася обаче до това в какъв тип дупка изпитват удоволствие да си го завират - това не ме касае по никакъв начин. Към това аз не мога да изпитвам или да не изпитвам толерантност. Мога да изпитвам толерантност или не, примерно, към колега, който пърди на работното място.

Сега вземи отговори на сериозния въпрос: какво конкретно те прави теб християнка?

Zeiss_optik wrote:П.П.П. А ето и нещо по-шокиращо. Коментарите към него също са интересни.

Добре бе, какво му е толкова шокиращото? В тая статия се говори за хора, които споделят собствените детски снимки. Ти изобщо прочете ли нещо след първото изречение?

Аз и коментарите прочетох. Типичният "толерантен" българин. Тва като убер толерантният съпруг, който не само, че й позволява на оная курва да има собствени пари, ами искат и да не я бие!

Амелия, аз знам, че винаги съм прав (:)), но ето че ти в предния си пост не си съвсем права. Хомосексуалността НЕ се определя генетически (ако беше така, хомосексуализмът поради естеството си би отмрял еволюционно). Генетически се определя СКЛОННОСТТА към определен тип сексуалност или парафилия (изследванията с еднояйчни вс. разнояйчни близнаци), а после ЦЯЛАТА дума - дали един човек ще изпитва привличане към противоположния или към собствения си пол, имат първите няколко години. Тези неща се изследват трудно, защото няма как да се диференцират строго и подложат на експеримент начините, по които детето получава удоволствие. Ключът е тук обаче - всичко е много подобно на начина, по който се развива музикалният вкус при хората, например.

Мда, изразила съм се неправилно.
Иначе хората още търсят гена (или гените) на хомосексуалността. Предполага се, че такива има, но досега не са изолирани. Това, което съм чела е, че те определено НЕ са гени САМО за хомосексуалност, нали - те си фигурират в хетеросексуалните организми (конкретно в една статия имаше, че жените са носител), поради което и не изчезват. Но в определена комбинация, при определени условия, могат да доведат до предразположение към хомосексуалност.
Как да е, в последната статия, която гледах генетичните и хуморални фактори бяха оценени като едва 20% от причината да си хомосексуален. Останалите 80% според мен са си психология и околна среда.

Мога да изпитвам толерантност към всекиго, както вече обясних. Категорично не желая да водя спорове с тебе на религиозна тематика. Ти печелиш, победата е твоя, радвай се.

Между другото, тъй като се заговори тук е ли въпрос на избор сексуалността, ще споделя нещо поучително, което съвсем наскоро гледах по Дискавъри. Става въпрос за "д-р" Джон Мъни, който е твърдо убеден, че сексуалността се възпитава.

Във филма се разказваше за следното:

Някъде през 60-те в САЩ се раждат еднояйчните близнаци Брайън и Брус Раймър. По рождение са със силно изразена фимоза, което в крайна сметка води до необходимостта от обрязване по чисто медицински съображения. При процедурата обаче пенисът на Брус е обгорен, поради неизправност в апаратурата. За нещастие скоро след това родителите гледат по телевизията предаване с доктор Мъни, психолог и специалист по смяна на половете. Свързват се с него и той ги убеждава, че поради злополуката Брус ще бъде непълноценен като мъж, затова ще е по-добре да му се смени пола, докато е още бебе, та да си израсте като жена и да си няма ядове.

Мъни, както вече казах, е напълно убеден, че сексуалността се възпитава, но никога до тоя момент не е имал възможността да докаже теорията си. Случаят е идеален. Брус няма още две годинки, когато става Бренда. Малко след това е кастриран и се предприемат медицинските мерки за смяна на пола. Никой освен докторът и родителите не е в течение на случая. Нито Брайън, нито "Бренда" знаят истината. Бренда живее като момиче. Гледана е като момиче, всички се държат с нея като с момиче, купуват й се момичешки играчки и пр. Мъни е възхитен. Развява случая по симпозиуми, по статии и по конференции и го използва като доказателство за теорията си. Разбира се, самоличността на "обектите" се пази в тайна, но той цитира колко прекрасно се чувства "Бренда" като момиче и как е истинско момиче, независимо, че е родена като момче.

"Бренда" обаче не е щастлива. Напук на радостта на доктора, тя се чувства момче. Възприема се като изрод - гледа се в огледалото, струва й се, че е прекалено мъжествена, не харесва момчета, слага си грим и й се струва, че от огледалото я гледа травестит. Когато е на 13 години, мисля, дори решава да се самоубие. Тогава родителите й разказват цялата история.

Нещата започват да си идват на мястото, но животът на човека е разбит. По-късно си прави отново операция за смяна на пола и се превръща в Дейвид. Дори се жени и осиновява децата на съпругата си. Преживяното обаче го е превърнало в емоционално нестабилна личност. Брат му умира от свръхдоза, което налива допълнително масло в огъня. Разделя се със съпругата си и се самоубива две години след смъртта на брат си, напълно съсипан.

Теорията на доктор Мъни е разбита на пух и прах в медицинските среди и когато стане дума доколко сексуалността се възпитава, случаят Джон и Джоун неизменно се цитира.
-----------------

Лично мнение (тъй като не съм чела достатъчно по въпроса и не мога да се позова на достоверни източници):

Възпитанието няма как да не играе определена роля. Но едва ли разковничето е единствено в него.

Silver wrote:В смисъл - изчел си peer-reviewed статии в престижни психоложки списания, които твърдят, че човек си ИЗБИРА сексуалността ли?

То малко образованост се иска в случая, малко...

То тъкмо образоваността в случая си казва думата - затова горната конструкция никак не е толкова проста, колкото може да се привиди на някого. Защото теорията за вродената сексуалност и е именно теория. А не нещо доказано със сигурност.
Насреща й пък стои друга теория - тази за придобитата сексуалност.
Има и трета теория - която твърди, че сексуалността е преимуществено вродена, но в някои случаи може и да се възпитава.
Да не говорим пък, че има и четвърта: за преимуществено придобитата сексуалност, която допуска редки вродени изключения.
И въпреки периодичните гръмки заглавия в медиите, че този или онзи бил доказал нещо си - краят на тези спорове все още не се вижда.

П. П. видях поста на Марфа. Темата наистина е безперспективна. Чувал съм за случая. Но всяка от горните теории сочи по нещо в своя подкрепа и по нещо за оборване на останалите. Скоро няма да свършат.

Не ми отговори на въпроса - ти кога ИЗБРА да си хетеросексуален?

Марфа, ти каза, че можеш да дефинираш кое те прави християнка. На мен ми стана интересно кое е това нещо. Това не е игра на тронове - няма нужда от чувства. Ако наистина можеш - кажи, ако не - кажи, че не можеш и толкова.

Този пример обаче няма нищо общо с теорията за развиване на сексуалността. Това е хубава история от съвсем друга гледна точка - че преди двама човека да решат да имат деца, трябва да им се направят обстойни изследвания дали стават за тази работа. Ако бях на мястото на "Бренда" нямаше да се самоубия, щях да осъдя родителите си и да ги докарам до самоубийство.

Цайс, да, теорията за гравитацията също е теория, но ти не хвърчиш в небесата, нали? Точно историята на Марфа показва колко погрешно е да се използва думата възпитаване на сексуалност, все едно става дума за възпитаване на добри обноски. Това нещо не подлежи на контрол, то е на практика случаен процес, защото влиянието на средата върху детето се проявява по безкраен брой начини.

Да, бтв, Цайс, отговори най-сетне на въпроса на Ролик, защото Ролик ти го зачука отвсякъде тука.

Roland wrote:Не ми отговори на въпроса - ти кога ИЗБРА да си хетеросексуален?

Въпросът пак е сложен. Човек нито се формира сам, нито го прави изведнъж.
По-горе съм посочил цели 4 теории (знам ли - може да има и още), от които лично на мен най-много ми допада четвъртата - хем не е някоя от крайните, хем пък и ми звучи добре.
Та предполагам, че съм започнал да се ориентирам в предучилищна възраст, когато за пръв път набих момче, което беше разплакало момиче - но само предполагам. И само за началото. Между другото - помня, че тогава се почувствах супер.
Не знам дали отговаря на въпроса ти.

Сори, че така директно, но си мноо захлупен от предубежденията си. В предучилищна разбрал, че е хетеро, когато набил някого...

Мога да ти помогна:
1) нито една от четирите ти теории не е адекватно формулирана, за да се измъкваш с тях;
2) спомни си първите си 2 години - ето това е, което прави въпросът сложен.