ShadowDance

"Спомените на Ийон Тихи", разказът "Да спасим Космоса".
Пак познах.

Новата загадка:
Този път смятам да ви затрудня повече:

"Те продължиха да вървят мълчешком. Ала сега &&&& гледаше през очите на приятеля си великолепието на живота, който се откриваше наоколо в тази тиха, пуста земя, сякаш магия, по-силна от всичко, бе вплетена във всяка тревица, във всяка сянка, във всеки камък. Така, преди да замине завинаги, човек се вглежда в любимите си места и ги съзира съвършени, истински, скъпи, такива, каквито не ги е виждал никога и няма да ги види вече.
Малко преди спускането на вечерта от запад нахлуха гъсти облаци, довеяни от силните морски ветрове, и избухнаха в пламъци пред диска на залязващото слънце. "

"Човекът от преизподнята" на Аркадий и Борис Стругацки (калпав превод, ама кво да се прави - "Парень из преизподней" е оригиналното заглавие). А предишното беше от "Конгрес по футурология", но наистина е "Да спасим космоса". Следващата загадка - утре сунтрин (рано сабахленка, барабар с кафето).

Дилвиш, не бързай толкова, не позна загадката ми, даже си твърде далеч.
Иначе знам, че е от "Конгрес по футурология", но разказът се води част от "Спомените на Ийон Тихи".

Хм... добре де, "Властелини на небето"?

Студено.

"Експедиция в преизподнята"?

Този стил не може да се обърка!!

Баба Ursula!! Землемория. Мисля че Най-далечният бряг

Дилвиш току що се обзаложи с мен на каса водка че поста НЕ Е Землемория....

Аз мисля, че Делвиг е прав, и че дори краят на тоя цитат аз самият го бях цитирал преди пак в играта не съм твърде сигурен, де..

Стилът не е на Ле Гуин. Но не знам на кого е.

Айде пък, че не е на ЛеГуин... "Гробниците на Атуан" според мен.

Абсурд да са "Гробниците" пък. Там такъв момент нямаше. Нит един. По-скоро и на мен ми удря на "Най-далечния бряг" без да съм категорична, ма "Гробниците" не са!:Р

Мдаа... "Най-далечният бряг", все пак. Моментът, след като Гед превежда Арен през стената в царството на живите.

Дельвиг, задръж си коментарите, за водката ще се разберем допълнително... кровосос гнусный!

" Сон мне снится: вот те на, гроб среди квартиры.
На мои похорона съехались вампиры.
Стали речи говорить, все про долголетие,
Кровь сосать решили погодить - вкусное на третье."

Да потвърдя все пак, че това е "Най-далечният бряг". Обаче е малко преди да минат стената, да уточним.
На печелившите честитоЧ

Е няма ли да пуснете загадка бе?:( Каква е тая незаинтересовансто некога да разбера

Извинявам се за закъснението.

Малка промяна. В момента нямам нищо на български наблизо и затова пускам две неща - на английски и на руски. Достатъчно е да познаете само едно, по избор. Успех!

*****'s life was particularly happy in that he had a code of
principles, which defined with unfailing certitude what he ought
and what he ought not to do. This code of principles covered only
a very small circle of contingencies, but then the principles
were never doubtful, and *****, as he never went outside that
circle, had never had a moment's hesitation about doing what he
ought to do. These principles laid down as invariable rules: that
one must pay a cardsharper, but need not pay a tailor; that one
must never tell a lie to a man, but one may to a woman; that one
must never cheat any one, but one may a husband; that one must
never pardon an insult, but one may give one and so on


В своей темной комнате я поставил сонату Моцарта и принял три
таблетки трисекобарбитала. Хорошо бы нырнуть от этого химического нокаута в сон без сновидений, где призрак мертвого ****** ***** и более чем призрачные паломники не сумеют меня отыскать. Правда, ***** **** будет разочарована, но это ее проблемы.

Я вспомнил о свифтовском Гулливере - как он исполнился отвращения к человечеству после возвращения из страны разумных лошадей-гуингмов. Сородичи опротивели ему до такой степени, что он спал в конюшне, дабы обонять запах лошадей и ощущать их присутствие.