ShadowDance

Видях в едно форумче линк към Little Brother на Cory Doctorow.

Пишеше, че линкът е 100% легален, щото човекът сам си качвал книгите в нета. Реших да видя какво е (щом в xkcd го има, значи е достатъчно интересен да му видя книгата) и сега, след седем часа четене и последното изречение, мога да кажа, че ми хареса.

Книгата е написана в първо лице, с главен герой на 17 години, който е хакер. Един ден на един мост гръмва бомба, той е на грешното място на грешното време и попада в затвора. После го пускат, но... един от приятелите му... не го пускат... Пък и бая са го поизмъчили.

И човекът се ядосва.

Историята е доста интересна, макар че ми се струва леко нереално неща като описаните да се случват дори в САЩ. По-интересното обаче е главният герой, който е просто... готин. На мен поне ми хареса. Както и всички други герои. Освен това, тъй като става дума за компютри и криптография, на места има доста яки обяснения кое как и защо работи (не бях успял да загрея как работят public keys, докато не прочетох тази книга ). И, разбира се, стилът. Точно както би говорил 17-годишен. Предполагам. Ще рече накъсано, със странни изречения и достатъчно жаргон на места да не го разбирам.

Та... ако ви е интересно... четете! Препоръчвам!

Чета си отново "Изгубените магарета" на В. Стефанов.

Вчера довърших "Сянката на инквизитора" на Джийн Улф. Впечатлен съм от света, който се разкрива малко по малко пред читателя, както и от накъсаността на повествованието, дължаща се на разказа от първо лице.
За съжаление ми попадна само този том - останалите 3 книги за Ърт, издадени на български език, не са налични на пазара. Ето защо обмислям дали да си поръчам "Shadow & Claw" и "Sword & Citadel" от Амазон...

Има тема за Улф, бтв, ползвай нея Иначе поредицата си е една книга, така че задължително трябва да я прочетеш изцяло. И да - на английски. Иначе няма смисъл.

Roland wrote:Има тема за Улф, бтв, ползвай нея Иначе поредицата си е една книга, така че задължително трябва да я прочетеш изцяло. И да - на английски. Иначе няма смисъл.

Е дразня се така. Значи честно се дразня бе...
К'во значи "иначе няма смисъл".... Според мен Улф си е добър и на български... Просто е... Различно нещо... Сега тва че част от книгата май я няма изобщо преведена си е тъпо да.

"Няма смисъл" в смисъл, че ако го четеш в орязан вид, ще си чел нещо друго, различно от истинското, което (предполага се) си искал да прочетеш. Вече ако те тегли да експериментираш...

JaimeLannister wrote:

Roland wrote:Има тема за Улф, бтв, ползвай нея Иначе поредицата си е една книга, така че задължително трябва да я прочетеш изцяло. И да - на английски. Иначе няма смисъл.

Е дразня се така. Значи честно се дразня бе...
К'во значи "иначе няма смисъл".... Според мен Улф си е добър и на български... Просто е... Различно нещо... Сега тва че част от книгата май я няма изобщо преведена си е тъпо да.

Приблизително по 50 страници от всяка част липсващи, щото били досадни и нямало смисъл от тях...
Чети си го на български, никой не те спира.

И аз мислех че има такава тема, ама нещо ми беше убегнала от погледа , съжалявам. Явно ще се купува.

JaimeLannister wrote:

Roland wrote:Има тема за Улф, бтв, ползвай нея Иначе поредицата си е една книга, така че задължително трябва да я прочетеш изцяло. И да - на английски. Иначе няма смисъл.

Е дразня се така. Значи честно се дразня бе...
К'во значи "иначе няма смисъл".... Според мен Улф си е добър и на български... Просто е... Различно нещо... Сега тва че част от книгата май я няма изобщо преведена си е тъпо да.

Ще те цитирам в другата тема и ще ти отговоря там.

Прочетох A Case of Conscience на Джеймс Блиш. Беше ми малко избързана и не докрай изяснена като идея, но ми допадна. Става дума за свещеник, който е част от експедиция на чужда планета, където трябва да преценят дали тази планета и разумните й обитатели (шестметрови двукраки влечуги) да бъдат вкарани в постоянна връзка със Земята. Само че въпросният пич, който е и биолог, освен свещеник, решава, че те са рожби на Дявола (има и яко обяснение по въпроса, не е смехотворно) и се почват разни социални работи. Страшно яки идеи, включително за устройството на земната култура през 2050 (когато хората живеят изцяло под земята като резултат от студената война), но наистина ми се струва, че е щяла да има полза от удвоен обем. Така е малко ръшната...

А сега почнах Cap Concentration на Томас Диш и въпреки че съм съвсем в началото, се кефя много.

Зачела съм се в Running in the Family на Ondaatje, когото обожавам като стил. Уви, нещо ми действа кошмарно депресиращо дотук.

Прочетох Camp Concentration на Tomas Disch и твърде много й се израдвах. Не е баш дистопия, както очаквах, но пак е яка, а и е написана с толкова динамичен език, че на места цвилех от кеф - вметки, свободни асоциации, постоянни цитати без обяснение от кого са. Интелектуално снобска му работа, но кърти.

Сега съм на средата на The Painted Veil на Съмърсет Моъм и също ме радва доволно

Until I Find You на John Irving -една от малкото негови, които не бях чела. Хубаво, свежо, духовито, емпатично (както винаги в неговия случай).

В изблик на внезапен философски ентусиазъм пробвах да чета "Различие и Повторение" на Жил Дельоз, но ми бе дотолкова неразбираема, че след близо 30 страници я зарязах, решен да я подхвана в бъдеще, когато може би ще съм и повече на нивото.

Завърших "Players" на Дон ДеЛило и ми се струва, че ако всичките му книги са такива има шанс да се нареди сред любимите ми автори.

След като преди седмица стигнах до извода, че "Бесове" е книгата на Достоевски, която най-много ми се чете и открих, че е изчерпана навсякъде в страната (само в една онлайн книжарница беше записано, че някога е била налична), вчера се оказа, че като по чудо отново са я пуснали в тираж и веднага я грабнах.

Пространство - Стивън Бакстър. Малко почивка до петък, когато ще ми донесат последната част от Туайлайт серията.