ShadowDance

Jacob's Ladder. Интересно виждане за ада като чистилище, което разделящите се с живота в душевен мир не усещат като ад.
Много харесвам такива филми за неразграничимостта между реалност и илюзия/делюзия.

gal.eon wrote:Jacob's Ladder. Интересно виждане за ада като чистилище, което разделящите се с живота в душевен мир не усещат като ад.
Много харесвам такива филми за неразграничимостта между реалност и илюзия/делюзия.

Хубав е, наистина. Помня колко го бях харесала навремето.

Изгледах Nothing but the Truth. Беше свестен, с прилична игра от страна на Бекинсейл, която принципно харесвам, но адски непростимо предвидим сюжет и едно такова полузаспало темпо...Почти като Вероника Герин с Бланшет...

Твърде лично (Taken) - френска продукция със сценарист и продуцент Люк Бесон.

Много добър екшън. Някои от моментите с трафика на жени бяха почти репортажни.

Благодаря на Тайгърмастъра, че ми го препоръча.

ifadriana wrote: (за Closer) Съгласна съм с Никола с една дребна корекция - за мен това е един от най-яките филми за разминаването

Много точно казано, благодаря (чудех се как да си го формулирам)

passer-by wrote:Твърде лично (Taken) - френска продукция със сценарист и продуцент Люк Бесон.

Много добър екшън. Някои от моментите с трафика на жени бяха почти репортажни.

Благодаря на Тайгърмастъра, че ми го препоръча.

Моля.

Underworld: Rise of the Lycans на кино. Доста е тъп, както се очакваше, макар и идея над предния А и има Бил Най все пак

Снощи гледах Гатака. Бях забравила колко го харесвам тоя филм.

passer-by wrote:Твърде лично (Taken) - френска продукция със сценарист и продуцент Люк Бесон.

Много добър екшън. Някои от моментите с трафика на жени бяха почти репортажни.

Благодаря на Тайгърмастъра, че ми го препоръча.

Филмът е мнооого добър и се гледа определено на един дъх. Не е нов крайъгълен камък на киното, но е един много качествен екшън с един особено качествен главен актьор.

Spoiler: show

Лиъм Нийсън просто мамата им е**

Дзифт.

Не мога да кажа, че разбрах и една втора от евентуално заложените във филма идеи, но пак упсях да се изкефя.
Дори двата нови епизода на Батълстар Галактика (а аз съм страшен фен) не можаха да приковат така вниманието ми (то не беше едно разхождане до тоалетната, после за чай, после за курабийки докато ги изгледам), както направи Дзифта.
Навява ми много оптимистични мисли за това, че и българите можем да правим смислени филми.

The Deal -ужасна загуба на време. Обожавам филми, в които иде реч за правене на филмова продукция и пародийните закачки на темата, но това беше лишено от толкова важни елементи.

The Secret Lives of Bees -фактът, че бях чела книгата ме подтикна да изгледам филма. Е, пустото ми любопитство да си беше мълчало! Да кажем, че филмът е лечение за инсомниаци.

Jellyfish -навремето го бях пропуснала и успях да наваксам. Много съвършен малък филм, пропит с истински усещания и емоции. Страхотно препоръчвам. Един малък "gem".

Ред барон. Отдавна не бях гледал толкова готино направени екшън сцени! Просто визията изкърти всичко и отвсякъде.
Иначе филма беше малко тъп.

"Денят, в който Земята спря да се върти" - какво да ви кажа, в първите 20 минути имах надеждата, че във филма може да има нещо ново, интересно в жанра (или поне добре поднесена история).

Проблемът е, обаче, че в Холивуд филмите се правят на принципа на най-малкото съпротивление - лесно и с добре познати похвати. Ефектното въведение създаде нужната атмосфера и интерес в публиката, но после дойде време да се даде решение на основния въпрос - как хората да живеят, без да рушат планетата?

Spoiler: show

Това, което се случи по-нататък, беше просто поредната история, възхваляваща човека и човешките взаимоотношения по най-нелепия и неубедителен възможен начин. Лигаво и просто - смехотворно - се подхвърля идеята, че "амчи те хората са лоши, те унищожават Земята, но Много се Обичат Помежду Си (tm), което естествено е далеч по-важно от нерешимите глобални проблеми на нашата технологична цивилизация. И в трудни моменти всички лоши гадни зли хора ще станат изведъж добри и ще спасят околната среда с напълно променения си мироглед. Само трябва да им се Даде Шанс (tm).

Въз основа на лични впечатления от взаимоотношенията между известно количество хора, извънземният решава - аре сега тези са готини пичове, дай да не ги убивам, може пък да се справят със задачата, аз що пък реших, че няма. Де факто темата бе изместена (подменена) и не се намери никакво решение на проблема - как ще направим този "завой", че да спрем глобалното замърсяване и глобалното затопляне (които така и не са споменати във филма с истинските си имена).
---------------------
Другото е "City of Ember" - там няма какво особено да коментирам. Стилистика, история, герои - всичко беше много приятно. Е, някак си ми липсваше някой истински обрат в историята, в смисъл, че малко твърде прямолинейна беше, но нищо. А и двамата герои, защо не се залюбиха един друг - поне някаква тръпка да има .

Току-що изгледах Dirty Harry и Magnum Force един след друг. Ебати култовите филми! Първият мажеше с друсаност и характерния за Ийстууд тих куулнес, пък да не забравяме и титис. Вторият повтаряше някоя-друга идея, но беше още по-добър.

Намерих в занумдата (силно изненадан от находката) Der Mude Tod (букв. "Измореният Смърт"). Ням филм, един от първите хоръри, но много експресивен. Помня го от детството когато го гледах по тв. Изгледах го с удоволствие, честно казано много ми допадна... Също открих и Nosferatu - първият филм по "Дракула" евър, ама още не съм го изгледал, да видим какво са направили.....

ако и той ти понесе, препоръчвам "фауст" на мурнау, както и двата филма на ланг за doctor mabuse (вторият не е ням).