ShadowDance

Да си кажа и аз - частта с Денерис определено върви много на тъгъдък (подозирам, че това има предвид Силвъра с нелогично охарактеризиране), но пък там се появи Ракаро(бтв, сега се усетих колко е олигофренско оня да се казва Джора, а баща му - Джеор ).

Та, сцената им с Джора ми подейства много "HBO-вски", ако мога така да се изразя - и в Жицата, и в Сопраносите, и в Карнавала, и в Дедууд, и т.н. ги има тия леко небрежни разговори край огъня, образно казано, без особени импликации за останалата част от историята, които уплътняват атмосферата и помагат за реалистичността. Не помня да има такъв разговор в книгата и ако съм прав - много добро решение на сценаристите. И евала на момчето, дето играе Ракаро - едно, че е страшно непринуден, и второ, че говори някакъв измислен език като свой роден.

Браво и на пича, дето се включи като Баристан - лаконичен, с едно такова леко неебателно изражение, обветрен такъв един. И страшно се изкефих на Джеймс Козмо! Предвид предните му роли, съм свикнал да лае като побеснял с гърлен шотландски акцент. А и Джеор е образ, който много лесно може да стане по идиотски комичен. Козмо играе срещу типажа на героя и срещу собствения си актьорски - страхотно попадение. Всъщност това важи и за баристана от по-горе, понеже предвид как е описан в книгата, си представях някакво старче, което все стои с вирната брадичка и произнася с огромно Достолепие и Патос (тм) всяка своя реплика. Бенджен пък е може би единственият от каста, заедно с Козмо, който засега като излъчване докарва тая северняшка полуприказна меланхолия, която за мен си е фентъзи елемент, въпреки че няма и още дълго няма да има Други и гиганти, и тем подобни. Разговорът му с Джон на върха на Вала ми беше по-атмосферичен от всичките шотове на Вала досега.

Варис също ми хареса - подобно на Визерис, преиграването му отива. Момчетата, дето играят Пип и Грен, също ми се сториха много достоверни. Особено когато Грен му се иззъби на Джон в оръжейната и почти не си артикулираше репликата - хубав и достоверен момент.

Та всичко това може да се върже със забележките на Силвър за преиграването - аз усещам някакво подмолно течение у второстепенните персонажи, които някак се държат встрани от фокуса на всяка сцена, но я "пълнят". Истински ценните в актьорско отношение моменти са ми сред тия, второстепенните пичове.

Но и немалко от главните за мен все още си държат. Особено се кефя на Динклидж, защото някак успява през превзетия и очевидно фейк акцент да излъчва някакво gravity и като че ли се старае да има осезаема разлика между моментите, в които се прави на интересен за пред другите, и тия, в които е повече себе си (моментите с Джон). Сбогуването им примерно беше много low-key и ми напомни точно на това между Джон и баща му. (В тоя ред на мисли, хареса ми и как без много церемонии се сбогуваха Бенджен и Йорен също така.)

И като споменах Йорен, и той, и Сирио (и Варис в тая графа) също ми бяха много свежи включвания, ако и като игра да бяха в обратния край на спектъра от Ракаро и Джеор примерно.

Петир се поизложи обаче като че ли, но на мен проблемът ми се стори повече в материала, с който са му дали да работи. Стори ми се, че Гилън направо с нежелание си произнесе интродукцията (оная работа с белега от корема до ключицата и как още си пада по Кат). Да не говорим, че развали хубавата сцена с Нед (ужасно ме кефи как Бийн е махнал всякакви спирачки на севернобританския си акцент, много му отива в по-хъшлашките моменти) пред бардака с онова мъдро умозаключение за пред камерата как старките бързо се палели, а мислели бавно. Или преиграното самодоволничене като видя камата (там май самият актьор се престара).

Аря също повика малко повече от нужното, но девойчето има много готино зряло и самоуверено излъчване и това й изкупва евентуално неопитността с разни по-емоционални реплики. Хеди беше хит енд мис, много ме кефи, когато говори цинизми и жестокости с тоя неин тих нежен гласец, но когато трябва да играе силна емоция като в сцената с брат си, не й се получава. Странно, но в Хрониките на Сара Конър имаше много по-агресивно излъчване. Джейми обаче кефи почти безусловно – много интересно, че маниерът му на игра, интонацията и децибелите са подобни на тия на Хеди – усеща се някакво сходство в характерите, кефи ме, че и на него го показват като донякъде уязвим, особено в тоя епизод, където и Нед, и Робърт му се изредиха да го унижават. Хареса ми как *точно* след като Джейми се направи на мъж-закрилник пред сестра си и прошепна оная епична реплика, дето всички я знаем от трейлъра, Робърт го привика и го насра пред командира му. Като охарактеризиране на героя тия двете сцени чудесно се следваха една друга. Иначе не мисля, че Робърт беше точно пиян, та да му е офф пиянството, беше по-скоро пийнал и в мракобесно настроение. А Ади наистина е направен за тая роля. Мишел Феърли бтв също Е Кат, независимо от възрастта. Много силно излъчване има жената, особено в оня момент, когато се разделиха с Нед. Имаше една много готина елегичност в тия дълги кадри на лицата им, подсказка за това, което предстои.

Харесаха ми и паралелните сцени, в които дойката на Бран и майстер Емон приказваха за мрачните мрачности и ужасяващите ужаси на Севера. Още не мога да кажа какъв точно беше паралелът, но може би и не е нужно. Но в случая с дойката, приказките й някак ми се сториха като "обговаряне" на вътрешното състояние на Бран. Представих си го като заместител на вътрешния му монолог. В предния епизод пак имаше един такъв момент, когато Дени седеше на коня си отчаяна, а до нея Джора разправяше как дотраките вярвали, че някаква призрачна трева ще плъпне навсякъде и ще донесе края на света. Стори ми се, че точно мисли с някаква подобна апокалиптична окраска й се въртят на Дени в главата в тоя момент.

За друго не се сещам в момента, ма то и кохерентен анализ епизод по епизод би било идиотско да правя, та затова и си изливам така впечатленията

Edit: Вероятно нърд-момент, но - изключително ме изкефи как показаха колко е лийт Баристан само с една реплика. Пита го Робърт: "Кой ти беше първият?" "Тоя и тоя." "Как го уби?" "Lance through the heart." Ланс е тоя огромен недодялан дълъг прът, дето човек го ползва от гърба на препускащ кон. Through the heart. Куул.

Сори за двойния пост, но да си личи все пак добавката - сцената в Малкия съвет наистина ми стои понасилена, но съм склонен да си представя, че Нед слиза от коня, мръсен, уморен, някви хора го привикват незабавно без да го питат и накрая му казват, че кралството е разорено. Всеки би се поядосал на тва. Но е факт, че леко са й изпуснали юздите.

Кое точно е нърдското на това Рицар да убие първия си противник с Рицарско стандартно копие ?

Нърдски е кефът ми от това, че в сцената с представянето на героя оня лаконично и без никакво перчене обяснява, че е убил първия си противник с рицарско копие *в сърцето* Ся, не разбирам много от средновековни оръжия, ама тоя прът не си го представям като нещо, дето лесно ще го прицелиш на скорост даже в тялото на противника си, а камо ли в сърцето.

Е тия турнири не са били само за тоя ето духа

Този епизод ми хареса най-малко. Причините са няколко, най-важната е, че вместо да се разкаже за по-малко персонажи повече история, получихме за почти всеки по един милиметър развитие. Диалозите бяха по-неръшнати от тези в предишните серии, по-спокойни и това е добре, но не мисля, че бяха особено ценни за историята. За финал на епизода дори не може да се говори. Музика не знам дали имаше.

И като казах финала, та се сетих- защо Сирио е италиански мазник? о.О

Имам чувството, че сериалът е повече фен-сървис, не бих го оценил високо без да съм прочел книгата, и в крайна сметка, се опитва повече да е добра адаптация, а не добър сериал сам по себе си.

Рано е още за някакви окончателни оценки, но imo ако продължава толкова отгоре-отгоре да разказва всичко, без да се задълбочава в нищо и само да ти хвърля в лицето ненужна информация, затрупвайки те в митология, няма да спечели други зрители, освен феновете на книгата, и вторият сезон може и да се окаже последен.

Не съм забелязал досега никакво натрупване на митология (подозирам имаш предвид предистория), камо ли затрупване.

Финалът беше много силен според мен, и със сбогуването на Нед и Кат, и със стилистичния похват с музиката накрая. Кефи ме, че писачите търсят начини да предават вътрешния свят на героите по начини, различни от нескончаемо плямпане. Финалът беше центриран върху Нед по много як начин.

А браавосците СА италиански мазници - по-нататък става ясно, че из градовете им се шматкат някакви пичове в клоунски костюми, дето викат по улиците колко са велики и си търсят с кого да се сбият (казват се bravos, неособено изненадващо). Така че Сирио е типичен браавосец, да не говорим, че дава цвят на сцените в епизода.

А на мен развитието ми се стори също толкова активно, колкото и предните два епизода, някакви герои тръгнаха нанякъде, други научиха нови неща, в character-oтношение станаха няколко неща. Не виждам никаква качествена разлика с предните епизоди.

Че той Браавос като погледнеш си е съща Венеция, само дето е по-северен. Но иначе каналите, лодките, карнавалът, дето вика и Емо, че дори и имената им - всичкото все те блъска на италианско в очите. Така че Сирио си е попадение.

Митология в смисъл на информация за света, в случая по-скоро предистория, да.

Значи само аз съм останал с впечатлението, че Сирио е плешив (аз си го спомням като дядка, но може и да греша)? И такъв, който въобще не искаше да чува за битки с мечове, защото преди това трябваше да се лигави- с гонене на котки и други, не по-малко шантави методи, които Едард въобще не одобрява?

Преследва ме усещането, че сериалът се "бори" с книгата- като някакъв ученик, когото изпитват, който набързо иска да каже повече от това, което е прочел, т.е. повече да изреди всичко, за което се сеща, без ясна връзка, без нужда нещо да се пропуска, защото е маловажно- не, и важни, и маловажни неща, разказани по еднакъв начин.

Колко много ме радва Браавос и целия сетинг около него не е истина.....

Gondry wrote: Значи само аз съм останал с впечатлението, че Сирио е плешив (аз си го спомням като дядка, но може и да греша)? И такъв, който въобще не искаше да чува за битки с мечове, защото преди това трябваше да се лигави- с гонене на котки и други, не по-малко шантави методи, които Едард въобще не одобрява? Преследва ме усещането, че сериалът се "бори" с книгата- като някакъв ученик, когото изпитват, който набързо иска да каже повече от това, което е прочел, т.е. повече да изреди всичко, за което се сеща, без ясна връзка, без нужда нещо да се пропуска, защото е маловажно- не, и важни, и маловажни неща, разказани по еднакъв начин.

С това съм съгласен напълно.

Колкото до кой бил добре кастнат - Аря, Джофри, Робърт, Тирион.
Кой е мисткастнат:
1. Санса - в сериала е арогантна и студена, а не навна, мила и глупавичка.
2. Церсей - актрисата наистина е красива, но има една топла, милваща, майчинска красота. Церсей трябва да притежава студена красота и крещящ саксапил, нещо като Никол Кидман или Номер 6 от Батълстар... (2.2 В този ред на мисли и Джайм трябва да е някакъв чутовен красавец, но в случая бих могъл да простя, защото този актьор изглежда талантлив.)
3. Кейтлин - актрисата има излъчване на силна жена, несъмнено, но Кейтлин трябва да е и малко от малко привлекателна, да хваща окото.
4. Джон Сняг - бузест и брадясал, с един тъжничък поглед на пухено мече. Не хваща по никакъв начин трупания с години гняв, съчетан с гордост и вродена човещина на Джон.
5. Денерис - твърде пухкава и леко бездарна.
6. Кутрето и Варис - трябва да играят супер магнетични и силни персонажи, а в сериала са толкова скучни и безлични, че дори ги броя като един човек. И двамата имаха нулево екранно присъствие.

Разбира се всеки е в правото си да приема напълно избрания актьорски състав, но за мен лично има доста какво да се желае.

Още в трейлърите имаше кадър на Ария пред драконовия череп, до който я заведе котаракът, дето тя го гонеше. Така че има време и за това. А Сирио още първия път като се видяха я накара да му покаже как борави с меч.

А и да го няма, според мен не е драма - тоя сериал трябва да е способен да преминава към сърцевината на нещата, при положение че няма обема на един роман.

Точно пък Кутрето и особено Варис бяха съвършени и със супер силно екранно присъствие. За Санса и Церсей и аз съм съгласен, че не стават.

Бтв въпреки че аз мисля, че доста добре предават нещата логически свързани, факт е, че го гледам с приятелката си, която твърде често и особено в последния епизод се оплака, че очевидно има контекст, който не става ясен от репликите. Така че на челите книгата ни е малко трудно да оценим безпристрастно, може би.

Наистина го има това, че важни работи са скипнати, а не толкова важни имат екранно време, но това е нормално - гради атмосфера, а и не знаем какво точно е впечатлило Бениоф и е държал да го сложи

п.п. Кралят изглеждаше голямо прасе в сцената с Джайм. И бтв определено Ланистърът го постави него на мястото му, а не обратното.

Е, глупости, онова си беше лаш-аутване - особено в контекста на това Нед как го нареди преди това, просто това беше тенденцията. Джейми определено мноу силно се засегна.

Според мен иначе тия 3 епизода наистина биха се сторили твърде изобилни на герои, но тоя сериал има нужда от поне още 3, за да се фокусират малко всичките тия имена и лица. Иначе Ейдън Гилън се попрестара тоя епизод, дано влезе в ритъм, че

Spoiler: show

предвид персонажа, ще си кара до самия край на цялото нещо

Засегна се, но си го върна идеално и му затвори много добре устата, пък и то си беше явно заяждане, де. Не помня как е в книгата, но еле от Робърт с неговата любов към Таргариените некак си не върви. Докато при Нед определено оня го свали на земята.