ShadowDance

jab - Абе и ти си смехотворен с тоя аватар но си траем

Pretty boy avatars are my trademark ^_^

Братче, тоя ако се влачи след мен на колене, ще му позволя единствено да ми измие прозорците. Ама не всичките, че да не се саклетиса момчето...

Вече измиване на прозорците ли му се казва?

Е то още от шпаклата къщните афоризми са горда традиция при жените

Roland wrote:Как тогава изобщо се появяват гейове където и да било извън 3-4 места по света? В Израел примерно? В България? Въобще, ти ПОЗНАВАШ ли такива хора, говорил ли си някога с тях?

Може и да се изненадаш, но имах една бисексуална колежка, която доста време не се умори да ми намеква за тройки. Аз пък от своя страна не се уморих да се правя на разсеян. Просто за да не си разваляме иначе добрите отношения.
Спестил съм си няколко гряха.

Гей, казах, не бисексуална колежка. Те всички жени са бисексуални, освен Морви, така или иначе

Roland wrote:Гей, казах, не бисексуална колежка. Те всички жени са бисексуални, освен Морви, така или иначе

Да. Познавам. Даже трима.
Първият е единственият адвокат в колегията, с когото съм в откровено лоши отношения - но не заради наклонностите му. Просто е гадняр и подлец. А това, че е хюмне дава допълнителен колорит.
Вторият също е гадняр. Зъболекар. Защитавах едно момче, което той изнудваше за секс. Беше го набедил, че го е окрал - само и само да го накара да се върне. Защото младежът беше от Рудозем. Повярвай ми - случаят е отвратителен и почва да ми се повръща само като започна да си спомям.
Третият е съдия. Виж - за него нищо лошо. Наклонностите му са единственият му порок. Не съм го видял пиян: а съм виждал почти всички останали, а някои - даже в съдебно заседание. Не съм чул някога да е взел подкуп. А съм чувал за доста. Решенията му пък са железни отвсякъде. Между другото - през 1998 г. той беше съдията по първото ми дело. И го спечелих. Тогава бях юрисконсулт в един стъкларски завод и Изпълнителният директор реши поне да му направи подарък - един много красив кристален сервиз. Съдията благодари за вниманието - но отказа сервиза. Всички други са приемали. А някои дори си просеха.

Е кел файда, като пак е обречен на адските мъки?

Roland wrote:Е кел файда, като пак е обречен на адските мъки?

Някъде по-горе бях писал, че няма грях, който Бог да не може да опрости. Но това зависи от човека.
Виж - за зъболекаря се надявам да го заврат в кипящи лайна. Само заради гъза си този изрод положи всички усилия да разбие живота на двама души. Защото младежът си имаше приятелка. Просто не можеш да си представиш отчаяние. Ама - ОТЧАЯНИЕ.
Спечелих делото, но после се чувствах като след Третата световна война.

Мога разбира се. И доколкото хетеросексуалните хора са към 90% повече от хомосексуалните, и тия лайна ги творят на 90% хетеросексуални хора.

Иначе пак питам - грях ли е нещо, което не зависи от теб? Понеже и ти се съгласи, че сексуалността не си я избираш, как тогава може да я грях?

Roland wrote:Мога разбира се. И доколкото хетеросексуалните хора са към 90% повече от хомосексуалните, и тия лайна ги творят на 90% хетеросексуални хора.

Добре. Я, чакай да видим дали можеш. Не съм виждал и не съм чувал за подобни неща, извършени всичките накуп от хетеросексуален.
Случая така или иначе си го спомних - да взема сега да го изтърся и в ефир:
Зъболекарят си строял къща. Наел бригада от 3 момчета от Рудозем да я измажат. Едното му харесало. Казваше се Румен (преди е бил Реджеб, но си останал с българското име). И почва да бави възнагражденията. Една вечер издебнал Румен самичък и го поканил да го почерпи - като майстор. Младежът нищо не заподозрял и приел. И понеже не бил свикнал на много алкохол - бързо направил главата. Оня му духал. На сутрината младият осъзнава какво е станало и решил да напуска. Поискал си обаче парите. Оня го убедил да остане, оправдал се, че били пияни, и той не бил рабрал какво вършели - но не му плаща. Обещал да му даде повече пари - уж да си бил мълчал. После обаче напива цялата бригада - и пак замъква Румен в стаята си. Историята се повтаря. После се потретва. Доктора почва да си иска отзад. Къде с добро, къде с лошо - получава си исканото. Но не плаща - иначе младият ще избяга. Даже лично купува храна и напитки на работниците - но нито стотинка на ръка. Бои се да плати и на останалите - щото са приятели, да не би си поделят парите и да си заминат. А с тях - и Румен. И така - няколко месеца. Румен си имаше приятелка от Варна и дълго време се чудел какво да й каже. Накрая хъката-мъката - казал й. Тя го разбрала и не го напуснала. Дала им обаче една добра идея - да се опитат те да напият доктора и да Румен да опита да му поиска парите си.
Опитали. Получило се. И разбира се - на минутата се махнали. Румен отвежда приятелката си (тя се казваше Севда) в Рудозем и почват да мислят са сватба. Той е на 21, тя - на 18.
Докторът разбрал, че с неговите камъни са цапнали неговата глава.
Подава жалба - че Румен го е обрал. И понеже въображаемото престъпление е извършено във Варна - домъкват Румен във варненския арест. Теглят му една мярка за неотклонение - подписка. Да не напуска града. Варна. От този момент се включвам аз. Намери ме приятелката му Севда - да го защитавам. Нямаха пари. Румен почвал работа няколко пъти във Варна. Оня обаче бил наел даже частен детектив - да гледа къде ходи и да казва на работодателите, че е разследван за кражба. Естествено - моментално го уволнявали. И през цялото докторът търси Румен, намира къде живее, по телефони звъни: върни се, ще престана и жалбата ще оттегля.
Не знам дали си е вярвал на думите, но като адвокат бях длъжен да кажа на момичето, а после - и на Румен, че онзи и да си я оттегли - разследването е за престъпление от общ характер и това няма да го прекрати. Разследването намери данни за повдигане на обвинение - имало отпечатъци от Румен из цялата стая на доктора. Е, как няма да има - нали оня го е канил именно там.
Почна дело. Тормозът над Румен продължава - всеки ден. Севда успя да си намери работа в една книжарница, взела някакъв заем и дала пари на Румен за хонорара ми за досъдебното производство. За хонорара ми за пред съда обаче нямаха. Плащайки си заема, момичето получаваше колкото да не умрат от глад. А Румен не може да започне - винаги работодателите научаваха, че бил посъдим за кражба и го гонеха. А той нямаше право да напуска града. Докторът напира: върни се, бе - ще измислим нещо, ще те оттървем. В същото време обаче бил ходил до Рудозем, намерил родителите на Румен и им казал, че със сина им много се обичали и били правили секс - да говорят с него и да му кажат да се върне.. Баща му веднага звъни и пита сина си вярно ли е, че е спал с мъж. И младият - не може да лъже - казва си всичко. Старият не го обвинява в нищо - но получава инсулт и едва не умира. А трябват пари и за лечение. Доктора добавя към обещанията си да плати за бащата при условие, че Румен се върнел.
А делото се проточва - на доктора започнаха да му се разболяват свидетелите и се отлага, и пак се отлага... Година и половина.
Няма работа. Румен опитал два пъти предварително да каже на работодатели, че е подсъдим, но е невинен - изобщо не го наели и двата пъти. Работи само Севда, но плащат наем и гладуват. И Румен няма право да напуска Варна. А докторът не престава да го търси. А, бе... ужас.
Няколко пъти разговарях с доктора: "Престани, бе човек! Остави момчето на мира - поне да се установи веднъж на работа. Пък и знаеш, че не е виновен." А той ми казва, че пред съда ще отрече всичко за историята между него и Румен. Очевдци на това какво са правили нямаше. А аз да съм му бил разбрал нещастието - че хората като него били толкова малко, толкова трудно му било да намери подходящия... Даже почна да се изживява като благороден: ако искал Румен, да дойдел да живее при него заедно със Севда - той не ревнувал от нея.
Опитвах да говоря и с Румен: "Излъжи го, бе! Кажи му, че ще идеш при него, но при условие, че те остави да работиш и да си доведе ако иска 1000 свидетели, но да не протака делото - никой от тях не присъствал на плащането, а нашите двама са били там. Няма да те осъдят!"
А той: "Аз - вика - за тия няколко месеца при доктора, съм се налъгал за два живота. И Севда лъгах, и баща си."
И една вечер Севда идва при мен, реве: "Помогни ни, ама нямаме пари да платим веднага, не знам какво да правя..." Сваля си златната верижка и две златни пръстенчета. Румен й ги бил купил още преди историята с доктора. После подсмърча: "Аз и други неща мога да сваля" А облякла една тънка рокличка, под която се вижда, че гола.
(Малко за морала на тези хора: за мюсюлманите сексът е едно от най-важните и свързано с най-много табута неща на света. Да свалиш мюсюлманка по принцип не е лесна работа, да преспиш с нея без да се ангажираш със сериозна връзка си е направо трудно. Но трябва да стане някакво чудо, за да ти се предложи сама. Още повече - сгодена и едва на 18 години.)
Спирам я, връщам й златото, пробвам да я успокоя, питам какво е станало и къде е Румен.
Рев.
Румен беше арестуван. След като се отчаял, че все го уволняват, затова, че бил подсъдим, а му трябват пари и за баща му, и за моя хонорар (той страшно се срамуваше, че не може да ми плати!)- по обява се запознал с два типа, които му казали, че са търговски представители на някаква верига супермаркети и търсели човек да раздава промоционални кредитни карти за спечелили хора от селата в община Варна - те трябвало само да платят самата карта - 50 лв. но с тях можело да се направят покупки за 500. Естествено - оказали се измамници. Но разните селски пенсионери не били виждали кредитна карта и плащали по 50 лв. за изразходени фонокарти. Затова пък видели Румен и дали описанието му на полицията.
Побеснях. Засилих се към ІІ РПУ и още докато се легитимирам на дежурния - щото беше вече към осем вечерта - чувам викове откъм клетката: "Махнете го, не ми е братовчед!". И в коридора виждам доктора - трепери от вълнение, отдавна не бил виждал Румен. И му говори как искал да му помогне. Та, когато задържали момчето - иззели му мобилния телефон. И доктора звъннал. Полицаят вдигнал, казал, че Румен е задържан и го питал дали му е роднина. Оня веднага казал, че му е братовчед и искал да го види. Дошъл и го пуснали. По-късно тази негова глупост заработи в наша полза - защото листът от списъка на допуснатите лица за деня във ІІ РПУ и показанията на призования като свидетел дежурен полицай станаха едни от допуснатите доказателства по делото за твърдяната от нас хомосексуална връзка между двамата. Но тогава не мислех за тези неща - просто превътрях от такава наглост.
Изведоха доктора от управлението.
За късмет - поне след това задържане не се стигна до повдигане на обвинение.
След около месец бащата на Румен почина.
Делото се точи още близо половин година. Редовният тормоз - също.
Всъщност победителят е Румен. Аз само спечелих едно кирливо дело, което надали някой друг на мое място би загубил. А момчето тази победа си я отстоя и си я отгладува, какво ли не изтърпя, с престъпници се забърка, баща си погреба, момичето му се унижи да ми се предложи от срам, че няма с какво друго да ми плати.
Той все пак ми плати. След около година. Бях го отписал тоя хонорар. Румен обаче беше дошъл във Варна специално за да ми го плати. Със Севда бяха женени и живееха в Разград. Чакаха и дете.
Е, на - наруших адвокатската тайна. Хубаво нагазих Закона за адвокатурата. Но мисля, че си струва. Между другото: ако някой се заинтересува - бих се потрудил да наруша тази тайна още повече. Мога да си разровя старите папки и да намеря номера на делото. Оправдателната присъда по него е там - в архива на Варненски районен съд. И ще е там още 41 години. Всеки има право на достъп до архивните дела.

*
Колегата ми адвокат, макар и мръсник - не знам да е тормозил някого заради наклонностите си. Абсолютно безскрупулен и безмилостен тип е. Но и сам никога не е чакал милост или разбиране. Просто си е хищник.

*
А съдията (чиито инициали са В. П.) е един от най-уважаваните от мен съдии. От решенията му съм много доволен. Не стигам никак често до него, но видя ли, че съдия по делото е той: вече знам, че със сигурност ще получа тъкмо това, за което съм учил и което ме мотивира - справедливост. Каквото и да прави в личния си живот - досега не знам нито някой да се е оплакал от това, нито пък да е парадирал, тормозел или изнудвал. С две думи: каквито и да са наклонностите му - този човек не е техен роб. Не мога да си представя В. П. да лицемерничи за съчувствие.

Затова пък робите на задниците си, които все реват, че някой ги бил дискриминирал - но в същото време самите те не проявяват разбиране или съчувствие към никого - обикновено са най-гласовитите. И най-себичните. Оня зъболекар, чието име всъщност не се постарах да запомня, идеално се вписва в тълпата парадиращи гейове - също роби на задниците си.

Всичко, което казваш е истина и историята е ужасно тъжна и ядосваща едновременно.
Въпросът е, че подобни неща се случват и с хетеросексуални. Вярно, такъв фрапантен пример не съм срещала. Но ти все пак си адвокат по криминални дела. А аз при все не толкова големия си и донейде подбран кръг познати съм виждала категорично хетеросексуални хора, които са роби на съответните си полови белези и които са готови да тормозят хора по тази причина. Като използвам тормоз за доста неща, приличащи на описаните в твоя разказ, макар и не толкова крайни. А да, и след това по правило тези хора са ужасно онеправдани, разбира се.

Morwen wrote: Но ти все пак си адвокат по криминални дела.

Не, не съм - винаги са ми били по-интересни гражданските. Този случай го приех, защото момичето беше отчаяно - била ходила по какви ли не кантори, но навсякъде й искали някакви невъзможни суми. 500 лв. за някакво си паешко досъдебно производство - това си е направо издевателство.

Доста потресаваща история, но и тоя Румен като че ли пада от Марс, а не от Рудозем. Можеше да си спести много разправии ако още на първата свирка, или айде втората, третата или поне петата си беше хванал пътя със или без парите. Или беше спрял да се напива с доктора като вижда докъде води това.

На това, простете за цинизма, му се вика естествен подбор. Не че се опитвам да оправдая оня урод с това. Обаче него не са го направили наклонностите му такъв - човекът явно си е бил урод по принцип. То това неговото си е за освидетелстване направо. Тук на запад на такива сталкери-психопати им изкарват restraining orders.

Иначе хетеросексуални уроди правят и по-зловещи неща заради секс и пари. Жените-жертви на сексуален тормоз на работа не са особено рядко явление. Трафика на плът примерно не вервам да се движи от гей мафията. Изнасилванията са си почти чисто хетеросексуална територия. И прочее. Така че аре без тенденциозност на базата на някъв там изолиран случай.