Posted: Tue Jun 15, 2004 8:02 pm
...и студът става все по-смразяващ, императорските пингвини решават, че е крайно време да се изместят в област с по-умерен климат, някъде с температура от около -70 градуса Целзий:Р
Page 27 of 33
Posted: Wed Jun 16, 2004 10:49 am
Ми хубу, де, кажи подсказка :Р
Posted: Wed Jun 16, 2004 10:51 am
Мат и Дем са я чели и много я харесват:ррр
Posted: Wed Jun 16, 2004 10:57 am
Сигурна ли си, защото хич не ми звучи познато?Marfa wrote:Мат и Дем са я чели и много я харесват:ррр
Posted: Wed Jun 16, 2004 11:10 am
'псюлютну съм сигурна, чак няма накъде повече:)
***= Учителят Ли:)
***= Учителят Ли:)
Posted: Wed Jun 16, 2004 11:17 am
"Сътворението"?
Posted: Wed Jun 16, 2004 11:50 am
Не беше ли по-скоро Синьочервеният Метусалем?Книгата се казва "Речният дракон".
Posted: Wed Jun 16, 2004 11:54 am
Това са две различни книги, като действието и на двете се развива в Китай, IIRC.Moridin wrote:Не беше ли по-скоро Синьочервеният Метусалем?Книгата се казва "Речният дракон".
EDIT: Срам ме е, много ме срам...Да имам нужда от толкова джокери за да позная книга, която съм чел толкова много пъти, а именно "Сътворението".
С други думи, проверих предположението си, оказах се прав, и пускам новата загадка."Размахал брадва, с мощен рев ги поведох в атака. Не бях искал да заема мястото на водач. Ала ме тласна напред непреодолимото желание на другите да последват някого. Исках да се метна през вълна от осъдени души, да стъпвам по телата на паднали пирати. И го направих.
Бях чувал легенди за берсерки. Бях ги смятал за безсърдечни зверове, безчувствени за причиняваните от тях страдания. А може би всъщност те бяха свръхчувствителни, неспособни да защитят ума си от обзелите ги емоции, неспособни да чуят сигналите за болка в собствените си тела. Не зная.
Чувал съм разкази за себе си в онзи ден. Дори една песен. "
Posted: Wed Jun 16, 2004 4:07 pm
Някоя книга от "Придворния убиец" може би - "Тайните на занаята" или "Кралска поръчка". Но въобще не съм сигурен.
Posted: Wed Jun 16, 2004 4:14 pm
Сигурен или не, познаваш. Your turn.
Posted: Wed Jun 16, 2004 9:23 pm
"И **** смяташе, че е длъжна да разсее досадата на ####. Историята с ябълките беше дреболия, злобен малък триумф, като се замисли човек, но #### имаше нужда от нещо такова, за да запълни дните си, и нямаше значение дали ще е с яд и завист. Сега #### щеше да замисли някаква малка победа, някакво унижение, за което щяха да знаят само те двете. **** можеше да понася лошото настроение на приятелката си, но не и отегчението й. Защото отегчената .......... е способна на всичко.
Хората казваха, че навремето трябвало сами да си създават развлечението, сякаш това имаше някаква морална стойност, и навярно наистина имаше, ала никой не искаше някоя .......... да се отегчи и да започне сама да си създава развлечения, защото понякога .......... имат погрешна представа за забавното."
Многоточията са за една и съща дума, която щеше да направи загадката елементарна.
Хората казваха, че навремето трябвало сами да си създават развлечението, сякаш това имаше някаква морална стойност, и навярно наистина имаше, ала никой не искаше някоя .......... да се отегчи и да започне сама да си създава развлечения, защото понякога .......... имат погрешна представа за забавното."
Многоточията са за една и съща дума, която щеше да направи загадката елементарна.
Posted: Wed Jun 16, 2004 9:59 pm
Става въпрос за Тери Пратчет - "Морето и малките рибки", в "Легенди".
Posted: Wed Jun 16, 2004 10:48 pm
Позна! Не очаквах толкова лесно да се сетите. 
Posted: Wed Jun 16, 2004 11:15 pm
"Герой А се наведе напред.
- Зеленият жезъл е фалшив - каза той на Герой Б.
- Какво искаш да кажеш? Работи си. Платил съм цяло състояние за него. Ето, ще ти покажа...
- Видях унищожаването на оригиналите в Сангласо преди хиляда години.
Герой Б свали жедъла, с който бе започнал да изписва огнени фигури из въздуха.
- Много добра имитация - добави Герой А, - но мога да ти покажа как да ги проверяваш.
- По дяволите! - изруга герой Б. - Само да пипна оня тип. Той ми каза...
- Онзи Колан на Силата от Мюри също е менте.
- Подозирах го. Кажи ми, би ли приел да работиш за мен?
- Зависи колко ще останем тук. Ако не се намери място за коня...
- Ще се намери място! Непременно ще намерим! Винаги много съм си падал по конете..."
Posted: Fri Jun 18, 2004 9:36 am
Това съм го чел, но кое е точно... Нещо от Зелазно мое да е. Да речем за Дилвиш някоя книга. Или Създанията(не толкова вероятно).