Buffy the Vampire Slayer & Angel - SPOILERS
Ми епизодът не ми беше ЧАК толкова як честно казано. В смисъл, първо не се ебаваха с Ачо достатъчно, второ - самите кукли бяха некви гнусни (тва с гърба на Дейвид Фюри беше омг гняс). Бе, кефеше си де, лъаше яко на Алд
А Фред е ясна. Смисъл... ех...
Аз съм се снабдил с всичко After the Fall, което е излязло до момента (два тома Angel и спин-офа на Spike, и нека повторя, че НЯМА толкова красиви издания на комикси по света, препоръчвам ти ги горещо) и като приключа със сериала тая седмица, скачам на тях. Мисля да си продължа и с осми сезон на Buffy, че съм чел само първия сториарк.
Почвам да се чудя и за Angel омнибуса на IDW. Комиксите от Dark Horse нещо не ми се събират, твърде са разхвърляни и са на сто отделни тпб-та...

А Фред е ясна. Смисъл... ех...
Аз съм се снабдил с всичко After the Fall, което е излязло до момента (два тома Angel и спин-офа на Spike, и нека повторя, че НЯМА толкова красиви издания на комикси по света, препоръчвам ти ги горещо) и като приключа със сериала тая седмица, скачам на тях. Мисля да си продължа и с осми сезон на Buffy, че съм чел само първия сториарк.
Почвам да се чудя и за Angel омнибуса на IDW. Комиксите от Dark Horse нещо не ми се събират, твърде са разхвърляни и са на сто отделни тпб-та...
And you can't dance with a devil on your back...
Абе ако се е опитал да ме убие половин дузина пъти и трепя други като него всеки божи ден, все си мисля, че ще събера сили. Пък и проблемът е, че всички го правят, не са смо изолирани случаи. Ясно, че сценаристите и феновете се кефят на вампирите с по-длъжко минало, но пък аз винаги имам силно предубеждение към похвата "пускам важния лош да си ходи, защото нещо не ми е кеф да го гоня, но ако някой рандъм лошковец хукне да бяга го гоня докрай и го трепя като стой та гледай". Затова много ме изкефиха двата епизода, в които Ейнджъл уби вампири, които бе познавал отпреди столетия.Мрънкало. Се едно ти моеш да избиваш всеки срещнат "зъл", когото познаваш, само щото е "зъл"...
Тъкмо гледах That Old Gang of Mine, не съм особен фен на Гън, но епизодът ме държа на ръба на...леглото през цялото време, финалът бе малко разочароващ, но адски зрелищен. Почвам да се чудя дали сериалът ще западне след третия сезон, защото на ИМДБ пише, че Tim Minear и David Greenwalt го напускат в един момент тогава, а техните епизоди определено ме кефят най-много.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Ейнджъл беше поизтрещял като се случи онова с Дарла и Друзила, та в тоя момент май хич не го ебеше за човешкия живот и затова само ги понаказа малко. Видя кво направи с адвокатите в избата - тва беше ТОЛКОВА яко. Пък и след цялото минало, което са имали заедно той не може да ги убие толкова лесно. Анджелус сигурно нямаше да се замисли даже, но това беше Ейнджъл. Дарла си взе в Бъфи само щото още не бяха решили да правят бахти му и ретроспекциите с нея. Като си видял тоя чудовищен квартет какви ги е творил в продължение на цели десетилетия ти става ясно колко са специални един за друг и четиримата (Дарла, Ейнджъл, Спайк, Друзила) - много ясно, че ще има повече толеранс от обикновено. Те са си като извратено семейство.
Ще се сдобия и аз с Афтър дъ фол-а по някое време, ма ще е по-натам. То аз съм го изчела де.
Ще се сдобия и аз с Афтър дъ фол-а по някое време, ма ще е по-натам. То аз съм го изчела де.
Хич не бих казал, че запада сериалът. Всъщност за мен 4-ти и 5-ти сезон са единствените със собствена индивидуалност. Преди това всичко ми е като един голяяяяяаааам сезон без ясно отличими начала и краища.
А на пети си личи, за съжаление, как хич даже не е бил планиран за последен. Кой знае какви още смени на декора са били планирани...
Уидън като го питали какво мисли по въпроса за свалянето на сериала (казали са им някъде около Happy Times), препоръчал да гледат "The Body", за да разберат.
А на пети си личи, за съжаление, как хич даже не е бил планиран за последен. Кой знае какви още смени на декора са били планирани...
Уидън като го питали какво мисли по въпроса за свалянето на сериала (казали са им някъде около Happy Times), препоръчал да гледат "The Body", за да разберат.
And you can't dance with a devil on your back...
Още два епизода - Origin и Time Bomb.
Първият ме изкефи ужасно много - страхотно завързване на развързаните краища с Конър и Саджан. Самият Конър не дразнеше, а и имаше разни много силни моменти с него, Ейнджъл и Уесли. Както и, разбира се, Илирия, която кефи все повече и повече. И Спайк я нарече "filthy harlot"
Вторият не беше толкова як, но пък има рандъм времеви парадокси в стил Др. Манхатън, та също радва. Илирия е наистина великолепна и изведнъж си дадох сметка, че просто не я възприемам като същата актриса
Ейми Акър е ебаси хамелеонът просто между тия две роли. Това малко ми помага и да не мразя сериала заради... развитието на героинята...
В не съвсем рилейтед тема, прочетох втория и третия стори-арк на осми сезон на Buffy - No Future For You и Wolves at the Gates. Първият ми беше малко meh, ако се изключи епилогът с Бъфи и Уилоу, писан от Уидън (култовите съниша на Бъфи с Даниел Крейг и двата броя Крисчън Бейл, омг!), където по типично неговия си начин успя да оплете емоционално още пет възела. Втората история с японските вампири и Дракула обаче къртеше много лошо и вътре имаше толкова много кеф, че просто не знам откъде да започна. Май с момента, в който Туайлайт, на края на дясна страница, казва половината от много драматична реплика, докато започва да си сваля маската... за да обърнем страницата и той да се почеше по врата, щото го сърбяло, и да си я сложи обратно
Нататък също беше култ до култа, изобщо Дрю Годард явно не е случайно хванат от гората като сценарист от Уидън.
След това си продължих с четенето на Buffy Omnibus Vol. 1, но там нивото си е средно, както и преди - с тук-таме яки моменти, но като цяло кефи само като функция на сериала.
Едит: Ах да, забравих да добавя в какъв луд възторг съм от Хамилтън (Адам Болдуин). Нема такъв урод просто! Особено когато обясни на Ейнджъл как той не е малко момиченце и няма скоро да правят секс на оня диван
Култ!
'It's a business, boys, not a bat-cave.'
'I still like him better than Eve.'
Първият ме изкефи ужасно много - страхотно завързване на развързаните краища с Конър и Саджан. Самият Конър не дразнеше, а и имаше разни много силни моменти с него, Ейнджъл и Уесли. Както и, разбира се, Илирия, която кефи все повече и повече. И Спайк я нарече "filthy harlot"

Вторият не беше толкова як, но пък има рандъм времеви парадокси в стил Др. Манхатън, та също радва. Илирия е наистина великолепна и изведнъж си дадох сметка, че просто не я възприемам като същата актриса

- Spoiler: show
В не съвсем рилейтед тема, прочетох втория и третия стори-арк на осми сезон на Buffy - No Future For You и Wolves at the Gates. Първият ми беше малко meh, ако се изключи епилогът с Бъфи и Уилоу, писан от Уидън (култовите съниша на Бъфи с Даниел Крейг и двата броя Крисчън Бейл, омг!), където по типично неговия си начин успя да оплете емоционално още пет възела. Втората история с японските вампири и Дракула обаче къртеше много лошо и вътре имаше толкова много кеф, че просто не знам откъде да започна. Май с момента, в който Туайлайт, на края на дясна страница, казва половината от много драматична реплика, докато започва да си сваля маската... за да обърнем страницата и той да се почеше по врата, щото го сърбяло, и да си я сложи обратно



Нататък също беше култ до култа, изобщо Дрю Годард явно не е случайно хванат от гората като сценарист от Уидън.
След това си продължих с четенето на Buffy Omnibus Vol. 1, но там нивото си е средно, както и преди - с тук-таме яки моменти, но като цяло кефи само като функция на сериала.
Едит: Ах да, забравих да добавя в какъв луд възторг съм от Хамилтън (Адам Болдуин). Нема такъв урод просто! Особено когато обясни на Ейнджъл как той не е малко момиченце и няма скоро да правят секс на оня диван

'It's a business, boys, not a bat-cave.'
'I still like him better than Eve.'
And you can't dance with a devil on your back...
OK, нормално ли е, че намразих Конър още в деня на раждането му?
Вече взе да ми писва супер-дупер-специални деца в Буфивселената. Първо Доун, сега и това същество. Фокусът взе съвсем да се измества към Конър още от раждането му, което също неприятно ми напомня за Доун. Поне Дарла взе много правилното решение да се самоубие, а епизодът, в който Ейнджъл е супер алчен беше доста весел.

Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
О, ако мразиш Конър сега, не искам да си представям какво ще ти е като порасне. Това е най-голямото филмово изчадие, което съм виждал. Грешно решение след грешно решение, ебаси вулвата истерична! Доун нищо не е.
А аз изгледах сериала. Доста съм доволен, включително от самия финал, най-вече от развитието Илирия/Уесли, но... не може да се мери с финала на Buffy. Разбира се, въпросният беше готвен с цял сезон изграждане плюс мега кулминация, но въпреки че тук положението е било доста по-хаотично, пак смятам, че можеше по-добре. Италианският епизод, например, колкото и да беше як, просто нямаше място два епизода преди края. Макар че пък в него беше великолепният сикуенс между Илирия и родителите на Фред, който го чакам от момента, в който разбрах, че двамата ще ги има в епизода
Малко ме издразни развръзката с Хамилтън, беше ми антиклимактична, но Конър/Ейнджъл беше супер и компенсира
И все пак, ако трябва да сравнявам двата сериала, Buffy ми остава доста по-напред. В Angel има доста по-сериозни и дълбоки теми, но като цяло е по-сив, по-еднакъв... Първите три сезона са ми неотличими един от друг, всъщност всичко преди пети сезон ми е почти едно неделимо цяло. Но в крайна сметка и в тоя сериал се влюбих
Неизбежно, с ТОВА развитие на Уесли, с ТАЗИ Корделия, с дуета Спайк/Ейнджъл, с великолепния поддържащ каст...
Абе мамка му, защо не са го оставили да го завърши като хората
Дори същият финал да е бил планиран (в което съм почти сигурен), убеден съм, че са можели в пъти по-мащабно да го заформят, ако са имали време за билдъп :/
А сега скачам на комиксите
А аз изгледах сериала. Доста съм доволен, включително от самия финал, най-вече от развитието Илирия/Уесли, но... не може да се мери с финала на Buffy. Разбира се, въпросният беше готвен с цял сезон изграждане плюс мега кулминация, но въпреки че тук положението е било доста по-хаотично, пак смятам, че можеше по-добре. Италианският епизод, например, колкото и да беше як, просто нямаше място два епизода преди края. Макар че пък в него беше великолепният сикуенс между Илирия и родителите на Фред, който го чакам от момента, в който разбрах, че двамата ще ги има в епизода

Малко ме издразни развръзката с Хамилтън, беше ми антиклимактична, но Конър/Ейнджъл беше супер и компенсира

И все пак, ако трябва да сравнявам двата сериала, Buffy ми остава доста по-напред. В Angel има доста по-сериозни и дълбоки теми, но като цяло е по-сив, по-еднакъв... Първите три сезона са ми неотличими един от друг, всъщност всичко преди пети сезон ми е почти едно неделимо цяло. Но в крайна сметка и в тоя сериал се влюбих

Абе мамка му, защо не са го оставили да го завърши като хората

А сега скачам на комиксите

And you can't dance with a devil on your back...
Абе аз повече мразех Доун. Но съм съгласна - тия бебета, синове и малки сестри викам Уидън да си ги тури някъде. Деба и венецуелския сопол дето ни развиха с тях!
Вие представяте ли си пък във Файърфлай накъде щеше да се изкилиферчи?
За италианския епизод подкрепям с 5 ръце - трябваше да е по-назад, а не да ни правят финала супер ръшнат в два епизода. За самият финал - не мога да си го представя по-добре при наличните обстоятелства с прекъсването на сериала. Мога само да седя и да си мечтая за това което МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ, докато лея восък и правя сламени вуду-куклички на цялата паплач в онзи грозен канал!
Аз продължавам да не мога да си избера кой сериал харесвам повече. И двата са ми ценни по различен начин. И двата са ме дразнили по еднакъв начин. Ненам, ненам...
Вие представяте ли си пък във Файърфлай накъде щеше да се изкилиферчи?
За италианския епизод подкрепям с 5 ръце - трябваше да е по-назад, а не да ни правят финала супер ръшнат в два епизода. За самият финал - не мога да си го представя по-добре при наличните обстоятелства с прекъсването на сериала. Мога само да седя и да си мечтая за това което МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ, докато лея восък и правя сламени вуду-куклички на цялата паплач в онзи грозен канал!
Аз продължавам да не мога да си избера кой сериал харесвам повече. И двата са ми ценни по различен начин. И двата са ме дразнили по еднакъв начин. Ненам, ненам...
Сега пък цял епизод (3.13) само 'shipping и балет. Тъкмо се кефех, че за разлика от повечето сезони на Бъфи, в Ейнджъл групата главни герои не е съставена почти само от романтично обвързани двойки, а то какво стана - нещата очевадно се променят в тази насока. Аман вече. В смисъл нямам против хората да се обичат, но ако може това да не отнема чак толкова голяма част от екранното време.
+121223473894395783495689346745.Абе аз повече мразех Доун. Но съм съгласна - тия бебета, синове и малки сестри викам Уидън да си ги тури някъде. Деба и венецуелския сопол дето ни развиха с тях!
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Изчеох първите пет броя на After the Fall и съм малце недоволен от развитията.
Edit: Изгледах, апропо, и екстрите на пети сезон. Нищо гениално или впечатляващо, но имаше много хубаво оувървю на сезона, както и филмче за любимите епизоди на Уидън от предните четири (изненадващо съвпадат с моите, кой би очаквал...), а също и гаг-рийл, в който има турбо гениален момент с рекламата за Dark Avenger-а, която Ейнджъл произнася с толкова мазна педофилска усмивка, че просто окапах по пода от хилеж
Ама някакси не събуди чак толкова силна емоция у мен, колкото документалките след края на Buffy...
- Spoiler: show
Edit: Изгледах, апропо, и екстрите на пети сезон. Нищо гениално или впечатляващо, но имаше много хубаво оувървю на сезона, както и филмче за любимите епизоди на Уидън от предните четири (изненадващо съвпадат с моите, кой би очаквал...), а също и гаг-рийл, в който има турбо гениален момент с рекламата за Dark Avenger-а, която Ейнджъл произнася с толкова мазна педофилска усмивка, че просто окапах по пода от хилеж

Ама някакси не събуди чак толкова силна емоция у мен, колкото документалките след края на Buffy...
And you can't dance with a devil on your back...
Свърших трети сезон на Ейджъл току-що. Вече виждам какво имаше предвид Рол с това, че Доун нищо не е в сравнение с Конър. Баси изчадийцето малоумно и най-вече досадно. Клифхенгърът накрая както се полага за клифхенгър посмукваше могъщо и въобще като цяло сезонът е доста по-зле от предишния. Само Уесли бе стабилен, жалко че сюжетът се крепеше на това той да постъпи като слабоумен като се върже и на пророчеството и на Жустин после. Волфрам енд Харт общо взето ставаха за смях цял сезон. Но съм чел хубави неща за четвъртия сезон, да видим.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Четвърти сезон е малко странен. Или ще ти хареса много, или няма, щото е малко в стил "всичко, което си мислехте, че е така, е иначе", но в него има монументалния уидънов епизод, в който всички ривъртнаха до това, което са били като тийнейджъри, както и бруталните последни епизоди на финала, особено Shiny Happy People, който е ТОЛКОВА body-snatchers, че просто гази. А и Жасмин е една от най-великите идеи в тоя сериал 

And you can't dance with a devil on your back...
Гледах Spin the Bottle. Да си призная не ми се видя толкова монументален, но беше доволно забавен. Засега сезонът кефи доста, Конър за момента не е център на света, Уесли е много радващ като неохотен съюзник, Ейнджъл не е твърде депресиран засега, епизодът за професора на Фред много ми хареса много, амненията на Корделия не се проточи досадно много. Но да видим какъв ще е апокалипсисът, за който всички намекват.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Три епизода по-късно - апокалипсисът мачка отвсякъде! Ако така продължава това ще ми е най-любимият сезон от четирите. Още малко рандъм размисли за епизодите:
4.7 Apocalypse Nowish – страхотна мрачна атмосфера, брилятна екшън сцена, Гън, Уесли и Ейнджъл отново се бият задружно, дори и свалката Конър/Корделия не беше ужасно зле,
4.8 Habeas Corpses – много добър епизод. Уесли първо отряза Лайла, после я спаси, екшънът с зомбитата беше повече от приличен, атмосферата все още е много яко мрачна. Ревнивият Ейнджъл обаче е ужасно дразнещ.
4.9. Long Day’s Journey – тия тотеми на Ра се появиха малко от никъде, но пък много се радвам, че Гуен се завърна. епизодът е доста добър с много зарибяващ клифхенгър накрая (който щеше да е много по-як ако не се бях оспойлил, че Ейнджъл ще си изгуби душата в някой от следващите епизоди, но пак ме изненада доста). Само да можеше да понамалят романтичния ангст между Ейнджъл, Корди и Конър и Уесли, Фред и Гън...
4.7 Apocalypse Nowish – страхотна мрачна атмосфера, брилятна екшън сцена, Гън, Уесли и Ейнджъл отново се бият задружно, дори и свалката Конър/Корделия не беше ужасно зле,
4.8 Habeas Corpses – много добър епизод. Уесли първо отряза Лайла, после я спаси, екшънът с зомбитата беше повече от приличен, атмосферата все още е много яко мрачна. Ревнивият Ейнджъл обаче е ужасно дразнещ.
4.9. Long Day’s Journey – тия тотеми на Ра се появиха малко от никъде, но пък много се радвам, че Гуен се завърна. епизодът е доста добър с много зарибяващ клифхенгър накрая (който щеше да е много по-як ако не се бях оспойлил, че Ейнджъл ще си изгуби душата в някой от следващите епизоди, но пак ме изненада доста). Само да можеше да понамалят романтичния ангст между Ейнджъл, Корди и Конър и Уесли, Фред и Гън...
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests