ShadowDance

...

Мартин може да е мъчил главата с Бран 6 години, но пък други сигурно ги е отмятал за по седмица, тъй че стига драми

Да го беше убил Бран още в началото, книгите щяха да са доста по-интересни и щяхме да чакаме далеч по-малко за ноите томове.

...

Demandred wrote:Да го беше убил Бран още в началото, книгите щяха да са доста по-интересни и щяхме да чакаме далеч по-малко за ноите томове.

На мен пък Бран ми е интересен. Има доста потенциал в него и може да се развие доста добре. Само се надявам Мартин да издаде книгата тази година, че иначе не виждам кога би ги дописал въобще.

DELgado wrote:

Demandred wrote:Да го беше убил Бран още в началото, книгите щяха да са доста по-интересни и щяхме да чакаме далеч по-малко за ноите томове.

На мен пък Бран ми е интересен. Има доста потенциал в него и може да се развие доста добре. Само се надявам Мартин да издаде книгата тази година, че иначе не виждам кога би ги дописал въобще.

Първите две глави с него са интерестни

Spoiler: show

по-точно до осакатяването му,което пък е доста добре направен момент.

Най-ми е досадно за него да чета.И аз горещо се надявах да умре.

Изчетох си втория Темерер. Супер симпатична, ако и доволно простичка книга. Ако не ми мине до час-два, сигурно направо еш награбя третата.

Аз се опитах да чета "Игра на дама" на Хулио Кортасар, доста трудно ми върви, баси и странната книга. Така че реших да почна нещо друго, а именно най-сетне книжките за Тифани на Пратчет и страшно много се забавлявам

Аз в пристъп на творческо вдъхновение спрях Темерера и зачетох новата на Суонуик, която си бях купил от Ню Йорк - The Dragons of Babel. Книгата се развива в същия свят като The Iron Dragon's Daughter и е толкова потресаващо зарибяваща, че за един час опатках 1/3 от нея (стотина страници), въпреки че ми се спеше, та две не виждах...

Бтв, на Суонуик това му е закон - че още първото изречение трябв да приковава вниманието. Доколкото знам пишел по тридесетина начала на седмица и което му допаднело наистина, превръщал в разказ или книга...

В смисъл, Stations of the Tide почва така:

The bureaucrat fell from the sky.

Чета Outbound Flight отново.Взема тоя път да я прочета.

Горещо препоръчвам Плаващите чавки от Флан О’Брайън - наистина страшно забавна книга и със сигурност в пъти по-фантастична от нещата, шестващи в момента по книжарниците, уж фентъзи, но без никаква фантазия, вложена в тях. На мен лично ми напомня на "Шлемът на ужаса" от Пелевин, но е дори по-извратена

Аз се опитах да чета "Игра на дама" на Хулио Кортасар, доста трудно ми върви, баси и странната книга.

Игра-та ми е най-любимата книга и щом ти е трудна за четене от началото, почни от втората книга - и без това част от нея е била написана преди останалото /всъщност първите глави от втората част са доста въвеждащи/, а ако решиш, можеш и да си четеш безразборно кой да е фрагмент, защото всяка глава си е завършено произведение и не са особено свързани сюжетно.

Прочетох "Автентичната котка" на Пратчет Задължителна,особено за хора с котки!Аз установих,че моята е доста Истинска,само дето нещо с хранителните й предпочитания не е наред

Прочетох също The Virtu и The Mirador на Sarah Monette и...никъде не видях информация по въпроса-статии за Непреведено само от екипа ли могат да се пишат?Или да кажем,ако някой е в ентусиазираната фаза след завършване на хубава книга,може да се пробва... ?

Подхванах Книга на черепите на Зилберверг. Поздрави за колегата, за момента много ми допада преводът, само

Spoiler: show

мацорана = мацка

цицорана = мацка с цици (големи, тежки, напращяли, меки - бел. Трип), а НЕ на... ъъм... цица

За самата книга още ми е рано да си кажа мнението, но зарибява много. Подозирам, че ще си остане точно толкова НЕфантастична, колкото е и в момента, но това не ми пречи особено.

Довърших си "Сарантийската мозайка". Ммм,страхотна е,страхотно страхотна.Начинът на писане на автора много ми хареса, историята си беше много добре измислена.Краят ми дойде малко отникъде,но като ми се поуталожи сигурно ще ми хареса много.

Добре, изчетох я Книгата на черепите. Като цяло ми хареса, макар и да ме поразочарова това, че дори намек няма за това, че случващото се може и да е истина.

Spoiler: show

Освен това супер много се разочаровах как приключи хавата с Оливър, който ми беше тройно по-симпатичен то всички останали. Някакси предвидимо ми беше, че така ще стане, още когато Нед в самото начало даваше предвиждания кой ще оцелее и кой ще умре.