Posted: Sat Jul 07, 2012 12:51 pm
Page 27 of 55
Posted: Wed Jul 11, 2012 5:29 pm
The end
Posted: Sun Jul 15, 2012 6:34 pm
Perfectly-timed cat photos - вижте ги всичките, много си заслужават 
Posted: Tue Aug 14, 2012 12:56 pm
Posted: Wed Aug 15, 2012 6:15 pm
Вероятно котето от тоя клип е измило котето от предходната снимка и го е сложило на сушилника.
Posted: Wed Aug 15, 2012 6:32 pm
Така и не ми донесоха Раджа. 
Posted: Thu Aug 16, 2012 2:39 am
Ух! 
Защо?! Нали уж го бяха докарали до България? ...или може би не си спомням правилно, може би трябваше да го докарат...
Защо?! Нали уж го бяха докарали до България? ...или може би не си спомням правилно, може би трябваше да го докарат...Posted: Thu Aug 16, 2012 8:31 am
Tрябваше, ама тъщата него докара. Дава някакви обтекаеми отговори...
А аз съм много нещастен.
А аз съм много нещастен.
Posted: Fri Aug 17, 2012 2:18 am
Ееееее! Ама не може така! Съвсем скоро си мислех, че трябва да те питам за това... Това окончателно ли е?
Posted: Fri Aug 17, 2012 7:52 am
Поне за Раджа - изглежда е окончателно...
Имам чувството, че скъпата ми тъща просто я е домързяло да иде до горското стопанство. Иначе се кани пак да идва догодина, но дотогава без възпитание той вече може да бъде опасен.
Много съм разочарован. Много.
Имам чувството, че скъпата ми тъща просто я е домързяло да иде до горското стопанство. Иначе се кани пак да идва догодина, но дотогава без възпитание той вече може да бъде опасен.
Много съм разочарован. Много.
Posted: Sat Sep 08, 2012 9:29 am
Posted: Tue Sep 11, 2012 9:01 pm
Posted: Fri Sep 21, 2012 2:41 pm
Posted: Wed Sep 26, 2012 7:35 am
Няма го вече Божидарчо. Болестта му го отнесе въпреки операцията. Бил е в много жалко състояние преди да изчезне преди три дена - отишъл е някъде да си умре. Милата ми гадинка!
Намерих го преди около 8 години на Бъдни вечер пред асансьора. Оттам и името му. Беше голям колкото половината ми длан и пълен с живот в буквален и преносен смисъл. Голямо диване беше и е ял много бой. И храна ядеше много, но така и не порасна особено. Обичаше да си хапне хляб за десерт. Идваше да си поиска. И беше ловец - покрай него изчезнаха всички хлебарки от гарсониерата в София и като го преместихме на село, се разправи с мишките в къщата. И ни вкара в своеобразен затворнически режим, щото трябваше да заключваме всички врати заради него. Имаше навика да тормози папагалите и хамстерите, искаше да ги хапне и тях. Надживя ги всичките. Абе, изобщо, всичко му минаваше през устата - затова му виках, че е мачка-гризли. Идваше да се гали в мен - мърка и бръмчи, ще срути блока, ама хапе през цялото време. Черно-бяло безобразие! Преживя 6 пълноценни години живот на селска котка, с което постави рекорд в селото. Оноди много селски мачки. Въобще, изпълни всичките си биологични императиви.
Ужасно ми е мъчно, че го няма вече.
Намерих го преди около 8 години на Бъдни вечер пред асансьора. Оттам и името му. Беше голям колкото половината ми длан и пълен с живот в буквален и преносен смисъл. Голямо диване беше и е ял много бой. И храна ядеше много, но така и не порасна особено. Обичаше да си хапне хляб за десерт. Идваше да си поиска. И беше ловец - покрай него изчезнаха всички хлебарки от гарсониерата в София и като го преместихме на село, се разправи с мишките в къщата. И ни вкара в своеобразен затворнически режим, щото трябваше да заключваме всички врати заради него. Имаше навика да тормози папагалите и хамстерите, искаше да ги хапне и тях. Надживя ги всичките. Абе, изобщо, всичко му минаваше през устата - затова му виках, че е мачка-гризли. Идваше да се гали в мен - мърка и бръмчи, ще срути блока, ама хапе през цялото време. Черно-бяло безобразие! Преживя 6 пълноценни години живот на селска котка, с което постави рекорд в селото. Оноди много селски мачки. Въобще, изпълни всичките си биологични императиви.
Ужасно ми е мъчно, че го няма вече.
- Spoiler: show
Posted: Wed Sep 26, 2012 9:36 pm
Много млад си е отишъл.