Продължавам да хогвам темата, щото чета книги и имам важни мнения за тях
...
Ан Маккафри -
Полетът на дракона и
Походът на дракона - като се оказа, че някаква добра душа е направила фенски превод и на третата книга за драконовите ездачи на Перн, Белия Дракон, та ще преслушам и нея. Реших да се пробвам със драконската класика, докато събирам willpower да подхвана Темерер на английски.
Малко са старомодни и конфликтите се разрешават много наивно - чрез масирани количества deus ex, но са доста интересни като светостроене и ми хареса фокуса върху проблема със запазването на информация (как да предадеш на идните поколения критична информация, която ще ти е нужна веднъж на 200 години, като дори нямаш флашки памет (базинга, компютърната памет е notoriously bad at being memory и човечеството IRL е много пре***но откъм запазване на информацията, но това е друга тема)).
Също така не мога да не спомена многобройните паралели със ASoIaF. Не бих го нарекъл чак плагиатство, но ми се струва невъзможно Дж.Мартин да не се е вдъхновявал от книгите за Перн като приликите не се изчерпват само със сухи факти от плота (че драконовите ездачи приличат много на нощния страж, че целия плот се върти около политиките на човешките лордове, всеки управляваш своя си крепост и др.), но включват и импринти на герои (Килара=Церсей, Леса~Денерис, Робинтън=Варис) и най-важното, самата атмосфера на книгите е подобна.
+Дракони на корем, кой от кой по-готини, да не говорим какви са лигочи, които искат да ги чешеш по коремчето
+Пази добър баланс между старомодно приключение тип Конън / Джон Картър и тн. с главни герои, които са все най-смелите и умните и ще спасят деня, и политическо фентъзи с фокус върху поддръжка на армията, дипломация, логистика и тн.
+Интересен избор глобалната опасност, заплашваща колонията Перн, да не е извънземна армия или нещо друго подобно, а своего рода природно бедствие - на практика драконовата армия може да се разглежда като флота наемни хеликоптери, пратени да гасят горски пожари
.
+Логично развитие на историята фокусирано върху човешките отношения и развитието на малката цивилизация на Перн.
-Може би най-one sided конфликтът който съм чел във фентъзи ever. Лошите нямат никакъв шанс, защото тежки спойлери от първите две книги...
- Spoiler: show
- от едната страна на барикадата имаме неинтелигентна космическа плевел, която си хвърчи насам натам, а от другата страна имаме интелигентни телепатични огнедишащи телепортиращи се и пътуващи във времето дракони, яздени от най-яките пичове и пички във вселената
Дори няма да споменавам разкритията от края на втора книга, които още повече влошават положението на плевелите, направо ми стана жално за тях.
-въпреки фокусът върху родовата памет и пренасянето на информация, авторката малко свободно е решавала кои умения хората си ги знаят, и кои са забравени и трябва да ги преоткриваме под формата на шокиращи разкрития на главните герои. Всичко правим в името на плота явно. Особено някои вродени умения на драконите, за които дори самите те нямат представа или например факта че из замъците има скрити разни тайни стаи с древно знание, които някак си не са били открити в продължение на поколения ми беше доста sus.
-разни лордове и лордкини стават антагонисти от немай къде, колкото да има човешки конфликти. Споменах за паралела с ASoIaF, но за разлика от внимателно изградените реалистични конфликти на Мартин, света на Перн се случва доста по-джаста-праста. Еди кой си изведнъж решава че няма да плаща данък дракони или пък започва да се отваря грубо на драконовите ездачи, без да взима предвид че те са драконови ездачи, а той е папурко с армия от 10 човека с вили, не е чак зле и няма големи трошенета на вътрешната логика, но малко правят лошо впечатление такивата моменти.
-авторката обръща огромно внимание на детайлите по изхранването и управленито на населението, придвижването на армиите и тн., но по някаква причина си е оставила огромно сляпо петно и е забравила изхранването на драконите. Те ядат огромни количества добитък, който се появява магически. Въпреки че колонията е съвсем малка и едвам се изхранва, всеки път когато някой от стотиците дракони огладнее, той просто се протяга, полита, грабва там 5-10 дебели крави от полето, и ги похапва без грижи на света.
7/10
Звездни Рейнджъри - за човек, който тръби наляво и надясно как Хайнлайн му е един от любимите класици, всъщност съм чел твърде малко негови книги. Е от днес вече грешките ми са с една по-малко. Мнението ми е противоречиво - от една страна философията в книгата е questionable at best, а тя се състои от 60% философстване на тема колко е яко да си войник и защо военната диктатура е най-добрата форма на управление. От друга страна, Хайнлайн си е Хайнлайн и книгата е абсолютно страхотна.
Историята я знаете от филма. В бъдещето човечеството си живее щастливо, обединено в утопична военна федерация, малкия хлапак Джони Рико се записва в армията воден от момчешка глупост без да осъзнава в какво се забърква, и точно в този момент огнената нация напада - започва война с гадните буболечки и само мобилната пехота може да се справи с проблема.
За разлика от сатирата на филма обаче, книгата е сериозна като инфаркт, и всичката любов и уважение към армията и нейната сила да изгражда характери е изиграна 100% straight. Което само по себе си не е проблем, проблемът идва от липсата на мярка. Авторът продължава да развива идеята за милитаристично общество до нереалистични висоти. В бъдещето, животът е утопичен, защото военната хунта завзела властта някога си е създала съвършената система - напълно свободна и демократична, водена от най-умните и човечни лидери, абе изобщо свята да ти се завие от гениално светостроене
. Проблемът ми с този сетъп идва от факта, че Хайнлайн губи ужасно много страници да аргументира идеята си за обществото на бъдещето, достигнало утопия чрез този One small trick (
- Spoiler: show
- че право на глас имат само хора завършили казарма
), но го прави с помощта на доста опростена и игнорираща голяма част от реалността логика, която на всичкото отгоре е кръгова (войниците са най-подходящите защото са обучени от най-подходящите, които са войниците). Абе и още мога да рантвам но не виждам смисъл. Така или иначе основната идея, че носенето на отговорност увеличава качеството в политиката е напълно вярна. Просто интелектуалстването в тази книга е манджа с грозде и за всяко вярно нещо има по две грешни, а и Хайнлайн има гадния навик да доказва тезите си със (и учените доказали математически, че...) или със, абе напълно е смислено това което ти казвам, ти малки тъпи Рико, но си още малък да разбереш, засега ми се довери.
Да излезем от философията и да влезем в буут кампа - битки в книгата почти няма, поне половината обем е използван за да премине нашия герой Джони Рико през тренировъчния лагер, в който го превръщат от момче, в мъж, и от мъж, във войник. Детайлните описания на вътрешната организация на войската са без паралел до степен да съм убеден, че книгата може да се използва като указание как да си създадете функционираща армия, ако някога ви се наложи, а нямате наличен истински учебник по темата. Обръща се внимание на всеки важен аспект от функционирането на една войска. Не само тренировките и бойните умения, но и логистиката около изхранването, управлението, спазването на морала и дисциплината, смисъла и функцията на командната верига (не, не е веригата с която да те пребият ако не спазваш заповеди
). Изобщо, разликата между тази книга и други "военни" фантастики които съм чел, е от земята до небето.
Нивото на sci-fi във рейнджърите също е добро. Говорим за книга, писана по време на корейската война, и въпреки това описанията на космическите кораби и техните маневри, бойните брони на пехотинците и тн. можеха да се сложат и в книга писана тази година, и да са също толкова убедителни, е ако се изключи твърде либералното използване на ядрени оръжия (пехотинците са въоръжени освен другото, и с ръчни няколко килотонови ракети, които си изтрелват from the hip като пичове). А и авторът не е налучкал дивото развитие на компютрите, и неговите войници и пилоти се налага да са майстори и на висшата математика, но това е често срещан проблеми в старите фантастики.
Има там и някаква война с буболечките, но на нея не е обърнато кой знае какво голямо внимание, тъй като какво ще види от една война някакъв си прост пехотинец, него го спускат с кораба, казват му правиш това и това, и накрая на мисията го изтеглят, той няма никакъв достъп до птичия поглед и до стратегиите на генералите, и това е kind of the point. Няма лошо, терзанията на Рико така или иначе са доста по интересни.
8/10
