Page 28 of 77
Posted: Wed Aug 04, 2010 6:56 pm
by Marfa
Някак би било по-епично да е 19 септември 2011. Хем ще четеш, хем ще се чудиш що постоянно се сещаш за Осама.
Posted: Tue Aug 17, 2010 10:06 pm
by Roland
Един доста точен, за съжаление, коментар:
Being realistic rather than pessimistic or optimistic, and yet acknowledging them I am not a seer, I don't see him completing more than ADWD, if he manages to finish that. Why? Because I do not think he has either the dedication or the energy for it. I don't care for the grim and morbid speculating some have done on GRRM's age. But I do feel strongly that he simply doesn't have the real will, dedication and energy to finish this of. Not even a 6th one. And yes, you can be very sure that if ADWD comes out, it will indeed be several years before Winds come out, for those who still believe that will happen.
You can also look at GRRM's professional history. GRRM's previous work, before ASOIAF, has been short novels and short stories, as well as writing for television. It in no way compares to the size of the ASOIAF series, and you can easily argue that GRRM was and is not ready for a series this size, in part because the series keeps expanding as we go on ( started as a trilogy, then 5 books, now 7). He's struggling massively with the outline of this series, as well as how he has to fill that in. I think when you look at the pace of writing for the last two books and then conclude that Winds of Winter would be another 700 pager at least, well, any completion would be many years off I think.
Posted: Tue Aug 17, 2010 10:29 pm
by RRSunknown
Еми остава да се надяваме че някой като Сандерсън ще поеме навреме.
Posted: Tue Aug 17, 2010 10:31 pm
by Roland
Няма да е Сандерсън, но може да е Ейбрахам...
Posted: Wed Aug 18, 2010 1:06 am
by Beric
Той Ейбрахам му е приятел, ама от това, което съм чел, не съм сигурен дали е достатъчно брутално реалистичен. Аберкромби по-му влиза в стила, ама не знам дали би се занимавал с чуждо творчество.
Posted: Thu Aug 19, 2010 9:06 pm
by F242
Като се запознах с предишното творчество на GRRM от един предишен ретроспективен сборник, който си купих с голямо удоволствие, но дочетох с голяма мъка, започнах да си задавам въпроса, как точно този автор е написал ASOIAF
Но написаното остава - последната е една от любимите ми поредици.
За ненаписаното можем само да предполагаме. Може би и GRRM иска да премине хайпа - тоест, когато абсолютно нищо не очакваме тогава да се публикува и продължението. Stephen King го правеше по друг начин, след години, в които публикува средни, да не кажем слаби книги написа The Dome.
Така, че освен написаното и надеждата остава
Posted: Sat Aug 28, 2010 8:36 pm
by raylight
Не знам какво да мисля за този автор. Фантастичен писател, но крайно перверзен в повече от един смисъл по отношение както на героите, така и на публиката. Може да те накара да ядеш лайна (с извинение) но поднесени по толкова убедителен и реалистичен начин, че започваш да ги смяташ за торта и дори искаш още. Човекът има сериозни психически проблеми, но поне успява да ги предаде в някаква форма и на нас
Posted: Sun Aug 29, 2010 12:51 pm
by LightOne
Мартин не е "перверзен". Това че всички са правят на ощипани моми, не го прави писател със "сериозни психически проблеми".
Най-малкото момичетата останаха непокътнати, ако беше чак толкова перверзен, дето толкова го изкарват, щеше преспокойно и тях да "опатка" досега.
Плюс че ако беше описал гей-сцена, щеше ли пак да се смята за "перверзен" или щеше да го хвалят като радетел за правата на гейовете?
Какви перверзии, какви пет лева - човекът си е описал всичко както си е, като че ли подобни неща като любов между роднини и отрязани носове не са се случвали хич.
Аман от изчервени лелки.
Posted: Sun Aug 29, 2010 4:45 pm
by raylight
Мартин наред с много лошите герои описва и много добри, но все пак начинът, по който историята се развива и уязвимостта на героите си е литературна перверзия. Спомнете си какво направиха с Роб Старк.
Posted: Sun Aug 29, 2010 4:48 pm
by Roland
Убиха го. Е и? Никаква перверзия няма при Мартин. Виж, при Бакър е друга бира.
Posted: Sun Aug 29, 2010 5:13 pm
by Marfa
Действието на "Огън и лед" се развива в средновековен свят. Средновековният свят в нашата действителност се слави с не собено мили човешки взаимоотношения. В конкретния случай, да се обвинява Мартин в перверзност означава в перверзност да се обвини и Марк Твен, задето в "Принцът и просекът" използва описание на типично за времето си наказание, в което набеденият в убийство го варят във врящо олио, като при това го пускат постепенно в казана. Да не говорим за Антон Дончев със "Сказание на времето за Самуила" или пази, Боже, "Време разделно", а по възможност и да не споменаваме Юго с "Човекът, който се смее". Примерно. Единственият му кусур на Мартин е, че очевидно го мързи да пише.
Posted: Sun Aug 29, 2010 7:09 pm
by raylight
О, Антон Дончев също си е от перверзните, но аз нямам предвид буквално начина на убийството на Роб Старк, а от гледна точка на фабулата. Подходът му спрямо героите е и реалистичен и садистичен. Не се знае накрая дали няма само да остане Самуел Тарли, а всички други да умрат по един на глава. Дори не се знае за кого ще е щастлив края на поредицата
Posted: Sun Aug 29, 2010 7:21 pm
by beliefcontrol
Струва ми се, че бъркаш значението на думите "перверзия" и "садизъм".
Posted: Sun Aug 29, 2010 7:34 pm
by Marfa
По-скоро бърка понятието "реализъм" с понятията "садизъм" и "перверзия". Човекът описва брутална средновековна действителност. Ако пък чак ти е толкова брутална действителността, дето я описва, пренасочи се към друг автор. Все пак това, че някой описва бруталната действителност не е достатъчен симптом, за да бъде диагностициран своевременно и да му се лепне етикет на човек със сериозни психически проблеми.
Posted: Sun Aug 29, 2010 8:17 pm
by raylight
начинът, по който избираш да опишеш дадена реалност прави разликата между документалистиката и перверзията, отношението към реалността е това, което прави перверзията. Тя не е в садизма, а в изкривяване на сюжетните линии по начин, който води известните ни резултати. Да, в Средновековието са се случвали ужасни неща, но не навсякъде и във всяка ситуация. Това е една мрачна картина, подбрала най - черните полутонове от историята, нарисувана майсторски, но все така перверзна. Перверзна с начина, по който се представя реалността, нещо като поглед към нея през черни очила.
Като пиша това, не казвам, че не харесвам книгите или автора, нито, че мисля, че той не е наред буквално, просто ми прави впечатление особенността на писането му. Имам ги при мен, след Фийст ще чета Песента, но тя понякога ме ужасява с остротата си и с наситеността на багрите, с които се рисуват лошите.