ShadowDance

Приключих с Американски богове и въпреки всичките негативни мнения ми хареса, и то много. След средата става по-мудна, но стилът на Геймън е страхотен и това компенсира и дори битовизмите ми бяха увлекателни. Дори за момент не ми стана скучно.
Доста мой тип книга, каквото и да значи това, и усещам че Геймън ми се превръща в любимец и ще нападам и другите му творения.

Сега прежалих 20 кинта за "Джонатан Стрейндж и..." и ще видим що е

Roland wrote:Добре, изчетох я Книгата на черепите. Като цяло ми хареса, макар и да ме поразочарова това, че дори намек няма за това, че случващото се може и да е истина.

Spoiler: show

Освен това супер много се разочаровах как приключи хавата с Оливър, който ми беше тройно по-симпатичен то всички останали. Някакси предвидимо ми беше, че така ще стане, още когато Нед в самото начало даваше предвиждания кой ще оцелее и кой ще умре.

Спойлът ти е гадно-естетичен
За мен точно в това е и чарът на книгата, че е на границата между "мейнстрийм" и фантастика. Както казва сам той в предговора си, издава го "мейнстрийм" издателство, а книгата доста обърква критиците на времето. Един не лош пример за това, че жанровите етикети винаги са условни, когато става дума за добра литература.

Spoiler: show

Приемам забележката ти от предния пост. Лексикалната грешка е по моя вина.

Aми това е, че за мен книгата не е на никаква граница, а си е чист мейнстрийм. Аз не намерих фантастиката в нея повече, отколкото я има в книгит на Кундера да речем, и много по-малко, отколкото в един Мураками примерно. Всъщност единствената причина някой да я сметне за фантастика или дори гранична, е името на автора, но не и нещо в съдържанието.

А какво ще рече, че спойлерът ми е гадно-естетичен?

Roland wrote:А какво ще рече, че спойлерът ми е гадно-естетичен?

Spoiler: show

Това, че хем уж издаваш развръзката, което не бива, хем го правиш така, че да го разбере само този, който вече е прочел книгата.

добавка:

Spoiler: show

Иначе и на мене Оливър ми е най-симпатичният. В смисъл, най-житейският някак.

RatS*LivE*on*NO*EviL*StaR wrote:Приключих с Американски богове и въпреки всичките негативни мнения ми хареса, и то много. След средата става по-мудна, но стилът на Геймън е страхотен и това компенсира и дори битовизмите ми бяха увлекателни. Дори за момент не ми стана скучно.
Доста мой тип книга, каквото и да значи това, и усещам че Геймън ми се превръща в любимец и ще нападам и другите му творения.

Тази книжка тръгна малко трудно в началото, бтв. Имахме един разговор с колегите в БАРД и споделих мнението си, че е от тези книги, които сами си намират читателя и се продават - без нужда от рекламни кампании и пр. Не че беше кой знае колко пророческо, но май точно така става, което е добре

RatS*LivE*on*NO*EviL*StaR wrote:Приключих с Американски богове и въпреки всичките негативни мнения ми хареса, и то много. След средата става по-мудна, но стилът на Геймън е страхотен и това компенсира и дори битовизмите ми бяха увлекателни. Дори за момент не ми стана скучно.
Доста мой тип книга, каквото и да значи това, и усещам че Геймън ми се превръща в любимец и ще нападам и другите му творения.

Американски богове ми е любимата книга на Геймън на мен. Ще взема да прочета най-накрая новелата за Шадоу от Чупливи неща.

Тъкмо дочетох "Самоличност" на Милан Кундера. Нещо не ме впечатли книгата... Сравянвам я с "Непосилната лекота на битието", която несъмнено е много по- силна и някак ми се губи идеята... Изобщо май философията ми дойде в повечко

Господарят на Светлината на Залазни. В началото ми се стори леко посредствена, но постепенно ми ставаше все по- интерестна. Когато стигнах до главата с ракашасите вече ми беше доста интерестно. А на края вече книгата беше невероятна. Обаче доколкото знам, моето издане не пълното. Моето е от 271 страници, а пълното май е около 320. Както и да е, стори ми се достатъчно завършена. Книгата си беше доста необичайничка и досега не бях чел подобно фентъзи. В началото това използване на Индийската митология ми се стори тъпня, ама и то не се оказа лошо. Друго предимство беше интервалите от време между главите. Това малко ме обърка в началото, но и то се оказа страхотна идея. Общо взето- книгата е невероятна.
Почвам първия Малазан и тоя път ще го дочета, каквото и да ми струва това.

Бях зарязал Perdido street station, но най-накрая си я дочетох и останах повече от доволен, Миевил е институция. Краят беше страшно силен и ми дойде много добре след леко позабозелия в един момент monster hunt. Хич не беше тежка впрочем. Големият брой страници обаче уби в мен всякакво желание да се потапям отново в Бас-Лаг, така че следващата част остава за неопределен период в бъдещето.

Stoly wrote:Господарят на Светлината на Залазни. В началото ми се стори леко посредствена, но постепенно ми ставаше все по- интерестна. Когато стигнах до главата с ракашасите вече ми беше доста интерестно. А на края вече книгата беше невероятна. Обаче доколкото знам, моето издане не пълното. Моето е от 271 страници, а пълното май е около 320.

Броят на страниците нямам никакво значение. Пълното издание (т.е преиздание) е по-тънко от първия тираж (различно страниране). Виж от коя година е.

Yan wrote:

Stoly wrote:Господарят на Светлината на Залазни. В началото ми се стори леко посредствена, но постепенно ми ставаше все по- интерестна. Когато стигнах до главата с ракашасите вече ми беше доста интерестно. А на края вече книгата беше невероятна. Обаче доколкото знам, моето издане не пълното. Моето е от 271 страници, а пълното май е около 320.

Броят на страниците нямам никакво значение. Пълното издание (т.е преиздание) е по-тънко от първия тираж (различно страниране). Виж от коя година е.

93- та.
Пълното или непълното?

То много лесно се разбира. Последната глава е в настоящето, а не в миналото. Ако тя липсва, значи е непълното.

Или още по-лесно. Завършва с нещо от рода, че е готов да приеме само цветя, ама по-красиво написано

Benedict wrote:Или още по-лесно. Завършва с нещо от рода, че е готов да приеме само цветя, ама по-красиво написано

мдам, така завършва и мдам, по- красиво е написано. х10.

Малазана ми върви много добре. Преди ми беше тежък, пък сега ми е някакси много приятно написан(макар, че трудно могат да бъдат наречени приятни неща от рода на напикаване, мирис на свинска четина(да бе, има ги тези неща)).Та не ми е тежка, ами ми е по-скоро интерестно да я чета.

И аз прочетох "Книгата на черепите" - наистина, трудно може да се говори за някаква фантастичност, което не прави книгата по-лоша разбира се. Наистина, и аз съм склонен да приема, че името на автора е накарала да бъде определена като фантастична, както и че името на един друг автор му е донесло Хюго и Небюла в същата година, когато и тази е била номинирана ... По същество, книгата е добра, и си заслужава отделеното време, със сигурност нещо по-различно от обичайните неща, които се издават у нас (а и не само).