Post
by Ghibli » Mon Feb 16, 2009 2:12 pm
Всъщност направихме серия с Outlander (прилично зле, да се разбира средно ниво боклучав филм), Beowulf (оня с Кристоф Ламбер) (прилично зле, да се разбира среден към добър почти-не-боклучав, но все пак боклучав филм; идеята всъщност е супер, но реализацията куца) и The Wrestler. Последният ме разочарова много след всичките хвалби (тук и не само тук). Историята е банална, но обикновено я гледаме като страничен епизод от 10 минути в медицинските сериали, докато тук са избрали да е в центъра на цял филм - ок, това всъщност е добре, придава дълбочина, супер. Мики Рурк играе като звяр или просто преживява отново живота си - още по-супер. Оттам нататък обаче нищо хубаво не мога да кажа. Във филма друго нямаше. Търсех да видя великите режисьорски решения, заради които го наричат "най-добрия филм на Аронофски" - ц. Този тип монтаж и клатушкащата се камера, която следи героя в гръб бяха оригинални преди няколко години, но вече са изтъркани и ми изглеждаха насилено претенциозни. Най-вече защото знам, че не му идва отвътре да снима така (справка предишните му филми). Възприеах го като поза, "вижте колко арт мога да бъда", и оттам цялото въздействие се губеше. Финалът е много силен, но като цяло бях твърде разочарована.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.